Уестърн Юниън

От Гугъл се опитват да откажат и последните потребители на Блогър с нови промени в интерфейса, но пък аз не се отказвам лесно. А и имаме знаме на Уестърн Юниън за ревюиране. Но не този Уестърн Юниън, а онзи.

Създаден с договора от Брюксел в зората Студената война през 1948 г. Уестърн Юниън обединява Великобритания, Феанция, Белгия, Нидерландия и Люксембург - това е отразено буквално във флага с пентаграм, образуван от верига и граница в цветовете на петте държави, докато фонът, както повелява неофициалната международна конвенция на международните знамена, е син. Военните функции на организацията са канибализирани и окончателно прехвърлени към НАТО през 1951 г., но остава в историята най-вече с поставянето на основите на Операция Гладио - секретна паравоенна мрежа, стояща зад атенати, преврати и опити за такива, целящи да предпазят Запада от грешен завой наляво.

Шампан-Арден

Сърца (по френски) за вас! Шампан-Арден е създаден през 1956 г. регион, който обхваща историческата провинция Шампан и френската част от планинската местност Ардени. Разнородните характеристики и идентичности на съставните департаменти се пренася през 1987 г. в ново лого и флаг, в които романтично се пресичат две сърца - жълто за лозята, шампанското и нивите и зелено за горите и реките. Административната реформа от 2016 г. обединява Шампан-Арден, Елзас и Лотарингия в нов мегарегион - Гран Ест, демек Големият Изток, и затрива и този нежен опит за идентичност.

Рифска република

Най-странното на Рифската република е, че си има име на български, предвид слепотата, която твърде често демонстрираме за исторически събития от не чак толкова далечното минало в не чак толкова далечни територии (за сметка на сляпото повтаряне на национално-патриотични мантри и легенди). Има си и име на берберски - ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, демек е берберска държава. Просъществува сравнително кратко - между 1921 г., когато Абд ел-Крим обединява племената в бунт едновременно срещу испанските окупатори и мароканския крал, и 1926 г., когато френски и испански военни сили, използвайки химическо оръжие, сломяват републиката. Флагът е червен, с бял квадрат (скандално подценяван лейаут в наши дни), в който има зелен полумесец и звезда, като звездата е всъщност Печата на Соломон - символ, разпространен в МЕНА от Израел, та до Мароко.

Непал

Всички знаят кое е най-странното държавно знаме в света, много малко - защо е такова, а почти никой - че до не чак толкова отдавна е било още по-странно. Ето така:

Флагът на Непал е единственият в света, който няма правоъгълна форма, а се състои от 2 триъгълника. Тяхната символика варира - може да са върховете на Хималаите, династиите Шах и Рана или будизма и хиндуизма. Върху тях са изобразени слънцето и луната, които уви са лишени от физиономиите си през 1962 г. Жалко.

Таволара

Картата на Европа е нацвъкана с микродържави, създадени преди векове от твърдоглави благородници и оцелели кой знае как с различна степен и форма на независимост до наши дни - Сан Марино, Андора, Лихтенщайн, Монако. Историята на Таволара - миниатюрен остров на изток от Сардиния, е подобна, минус оцеляването. През 1836 г. Джузепе Бертолеони, със санкцията на Карл Алберт, тогавашния крал на Сардиния, се обявява за владетел на Кралство Таволара. През следващия близо век короната преминава през главите на Паоло I, Карло I, Паоло II и Марианджела, която завещава кралството на Италия при смъртта си през 1934 г., макар вторият Паоло да претендира за "трона" чак до 1962 г., когато голяма част от острова е заета от радиопредавателна станция и база на НАТО. Знамето на Таволара е бяло, с герб - златна шестолъча звезда на червен фон. Честно казано, нямам представа какво символизират, но ако случайно се окажеш на място, можеш да попиташ актуалния глава на фамилия Бертолеони - Тонино, който държи кръчмата Да Тонино - кралят на Таволара.

Планинска република

Гражданската война, избухнала в Русия след Октомврийската революция, се оказва благодатна почва за внезапното възникване на държавици с различна афилиация и не по-малко внезапното им изчезване. Планинската република дори успява да възникне и изчезне по два пъти между ноември 1917 и май 1919 г.

Републиката е създадена като обединение на севернокавказките народи, които вече споменах покрай лезгинците, и е оглавявана от нефтения милионер Тапа Чермоев. Седемте звездички и седем ивици във флага означават седемте съставни "щата" - Дагестан, Чечено-Ингушетия, Осетия, Карачаево-Балкария, Кабардиния, Адигея и Абхазия. Кавказците опитват да намерят подкрепа във външни сили, най-вече Германия и съседната Османска империя, а държавата даже е призната де юре от България, но развоя на Първата Световна война и турбуленциите на гражданската й виждат сметката (и Белите и Червените минават от там). Флагът обаче оцелява и в леко променена форма е приет от Конфедерацията на кавказките народи - създадена в края на 80-те организация, работеща за независимостта на въпросните от Съветския съюз.

Катипунан

Катипунан е тайна революционна организация, основана през 1892 г. и чиято цел е независимостта на Филипините от Испания. Катипунан значи просто "сдружение", а цялото име е Катаас-таасан, Кагаланг-галанганг Катипунан нг мга Анак нг Баян, което би следвало да се преведе "Върховно и най-почтено сдружение на децата на нацията", откъдето идва и съкращението KKK изобразено върху първия флаг на организацията.

Флагът съществува и във вариант, в който буквите са разположени под формата на триъгълник, отразявайки вероятно триъгълната структура на вербуване на членове.

С приключване на конспиративната фаза от дейността на Катипунан и избухването на Филипинската революция, започват да се множат и бойните й знамена. Отодолу са използваните от Мариано Алварес и Емилио Агиналдо, в които буквата е взета от традиционната азбука на тагалог, а във второто за пръв път се появяват 8-те лъча на слънцето, символизиращи 8-те въстанали провинции, които в крайна сметка ще се озоват в държавния флаг на Филипините.

Пио дел Пилар пък поставя слънцето зад планина и по подобие на Куба въвежда триъгълното поле, което по-късно също се приема в държавния флаг.

Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала

Обратно в цивилизацията. Херцогство Парма възниква в средата на 16-и век, когато Папската държава завладява града от Миланското херцогство, а Пиер Луиджи Фарнезе, незаконен син на бъдещия папа-хардлайнер Павел III, дава началото на династия, която ще владее Парма, Пиаченца и Гуастала до 1731 г. През следващите години херцогството минава през ръцете на Хабсбургите и Бурбоните, преди заедно с Тоскана и Модена да формира Обединените провинции на Централна Италия - една от трансформациите, които в крайна сметка ще доведат до обединението на Италия 2 години по-късно през 1861 г. Флагът отгоре датира от 1851 г., когато Бурбоните възстановяват жълтото и синьото от герба на Фарнезите - 6 сини хералдически лилии, разположени като обърната пирамида на златен фон - в държавната символика. За вентилаторния мотив нямам обяснение, макар това да е причината изобщо да обърна внимание на флага, а червената граница идва от червената граница в герба на линията Бурбон-Парма, която ги отличава от баш-Бурбоните, които са сини.

Гюмюрджинска република

Тъмръшката република не е единственото квазидържавно образувание в Родопите, възникнало в периода между освобождението на България и окончателното установяване на границите в тази част на Балканите. През есента на 1913 г. оттеглянето на българските войски от Беломорска Тракия по времето Междусъюзническата война дава шанс на местното мюсюлманско население, не без санкцията на Гърция, да обяви първо Временно, а после и Независимо управление на Западна Тракия със столица Гюмюрджина, което се простира от крайбрежието на юг до днешните Кърджали и Смолян на север. Администрацията на "президента" Хафъз Сали функционира пълноценно и почти като истинска държава си има армия, съд, химн, издава пощенски марки, паспорти, докато през октомври генерал Стефан Тошев с Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия не развалят седянката и възстановяват българската власт. Лозанска конференция, която урежда отношенията в Егейския регион след зрелищния провал на Гърция във във войната срещу Турция, последвала Първата Световна, не засяга мюсюлманите в Западна Тракия (за разлика от други, които участват в размяната на населения между държавите) и в голяма част те остават да живеят там, а знамето на Гюмюрджинската република е прието за съвременно такова и на турското малцинство в Гърция.

Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала

Всичко започва със създаването на Федерална република Централна Америка през 1823 г. Знамето на републиката е вдъхновено от аржентинското, а идеята е или на френския корсар Иполит Бушар, или на неговия сънародник и колега Луи-Мишел Ори, и двамата взели дейно участие във войните за независимост в Южна и Централна Америка, а вторият - и в аферата Амелия Айланд заедно с Грегър Макгрегър. Флагът представлява бяла ивица между две сини - земя между два океана, а на герба са изобразени 5 планини за петте провинции на федерацията, над които се извисяват фригийска шапка, която, както разбрахме в Боливия, е символ на революцията, и дъга. Републиката просъществува до 1841 г., когато от нея се раждат 5 отделни държави, а част е анексирана от Мексико. Коста рика се подвежда по акъла на президентшата и мушва червена ивица в средата, но останалите 4 запазват почти непроменен дизайна на обединената република.

Най-близък до оригинала е флагът на Никарагуа, со се герба, макар за известно време никарагуанците да се заиграват със скурилен трикольор в жълто, бяло и розово.

Единствената корекция, която Ел Салвадор, останал с излаз към само един от двата океана, прави, е да потъмни синьото до кобалтово, съответстващо на индиговото багрило, произвеждано от векове в региона.

В Гватемала завъртат ивиците вертикално през 1971 г. и си измислят собствен герб (макар на него да е спомената декларацията за независимост от 1821 г.)

Хондурас пък се отличава с петте сини звезди, разположени така, че хем да образуват Х, хем - Н, и символ на надеждата провинциите да се обединят отново някой ден (не че няма такива опити, но всички тия държави по-скоро се прочуват със странните си войни).

Триест

Триест, пристанище в северния край на Адриатическо море, става владение на Хабсбургите в края на 14-и век и остава такова (с кратко прекъсване по време на Наполеоновите войни, които така или иначе разбишкват цяла Европа) до края на Първата Световна война. Тогава става интересно. След спорната, демек фашистка италианска администрация на региона в междувоенния период, Триест се оказва с временния статут на Свободна територия след края на Втората Световна. Ситуацията е деликатна - от едната страна са италианците, традиционно по-силно представени в градовете на Адриатика, и демократичния Запад, от друга - славяните, по-голяма част от населението на региона, и Югославия, тогава все още неразделна част от Източния блок. Разделението е отразено и в самата администрация на Свободната територия, разделена на две зони. Статутът се запазва до 1954 г., като междувременно Триест е пълноправен участник в Плана Маршал, когато Югославия и Италия ефективно взимат своето и поделят областта. Това не става официално чак до 1977 г., когато е ратифициран двустранния договор от Осимо, подписан 2 години по-рано.

Що се отнася до флага, той отразява герба на града, който пък изобразява копието на Свети Сергий, което се и съхранява в местната катедрала.

Триест е известен и с друго - тук в началото на 19-и век е основана застрахователната компания Дженерали, една от най-големите в света в момента. Бидейки австрийска фирма, за нея в Прага е работил самият Франц Кафка - примерен служител, оказва се, освен гениален писател. Логото на Дженерали обаче изобразява крилатия лъв на Свети Марк от флага на Венецианската република. Иронично Триест е едно от малкото местенца в северна Адриатика, което Венеция не управлява навремето.

Йемен

След като вече обърнахме внимание на Сомалия и Сомалиленд, редно е да погледнем към още една провалена държава - Йемен от другата страна на Ааденския залив. По време на почти цялата си история през 20-и век страната под някаква форма е била в гражданска война, а кратките прекъсвания не са белязани от кой знае колко просперитет.

Цветовете на настоящия флаг идват от времената, когато (част от) страната е включена в Обединените арабски държави, а е официално приет през 1990 г., когато се обединяват Южен и Северен Йемен.

Следват флаговете на Йеменската арабска република (Севера) и Народна демократична република Йемен (Юга). Червената звезда на светло син фон е символ на Йеменската социалистическа партия.

Двете държави са предшествани съответно от Мутавакилийско кралство Йемен (със сабята) и Южноарабската федерация, която се пръква от обединението на 15 емирства, преди част британския протекторат Аден. Федерацията има най-свежия флаг от всички, а на отделните й съставни са още по-интересни, но ще ги оставя за друг път.

Богдан Хмелницки

Скрол, скрол, скрол надолу за текста.

Едва ли някой някога щеше да обърне внимание на този флаг, ако през лятото проруските терористи в Донецка област на Украйна не бяха обявили новия си проект Малорусия с "държавни" символи, заимствани от него. Богдан Хмелницки е достатъчно спорна историческа личност, безспорно е обаче, че поведеното от него казашко въстание в средата на 17-и век води до откъсване на Украйна от Полско-литовската Жечпосполита и попадането й в руската сфера на влияние. Личният герб на Хмелницки е полският Абданк, който изобразява буквата W и е свързан с легендата за дракона и град Краков, а личният му флаг съдържа традиционни казашки символи - кръст, полумесец, звезди с шест лъча, както и абревиатурата Б. ХГ. В. З. Е. К. МЛС. за "Богдан Хмельницький, гетьман Війська Запорозького, его королівської милості", и се носи вертикално, подобно на църковна хоругва. В момента оригиналът се съхранява във Военния музей в Стокхолм, след като е пленен от поляците в битката при Берестечко през 1651 г., а няколко години по-късно шведите го отмъкват като трофей след една от кампаниите си в Жечепосполита.

Уралска република

На 1 юли 1993 г. губернаторът на Свердловска област на Руската федерация обявява създаването на Уралска република по силата на референдум, проведен сред жителите на областта по-рано през годината. Няколко месеца след това губернаторите на Пермска, Челябинска, Оренбургска, и Курганска изявяват желание да се включат в новата република (която не е независима, но се ползва по-висок ранг като субект на федерацията). На 9 ноември същата година президентът Борис Елцин, който всъщност е родом от региона, разформирова републиката и връща Свердловска област, която продължава да е част от Русия в тази си форма. Това е. Флагът е класически трикольор, като бялото символизира снега, зеленото - горите, а черното - планините. Първите два цвята съвпадат с цветовете на Сибирската и Забайкалската белогвардейска република, съществували за кратко по време на Гражданската война от 1917–1922 г., което може и да подразнило централната власт.

Сисплатина

Дълги години Банда Ориентал, наречена така, защото е на изток от река Уругвай, е оспорвана от португалските и испански колонисти в Южна Америка. През 1811 г. Хосе Артигас повежда бунта срещу Испания и обявява провинцията за част от независимите Обединени провинции Рио де Ла Плата, които обхващат части от днешна Аржентина, Уругвай, Боливия и южна Бразилия. След 10 години бразилците анексират региона и го наричат провинция Сисплатина, което ще рече "от тази страна на река Ла Плата". Провинцията устисква 5 години преди да стане обект на Сисплатинската война между Аржентина и Бразилия - конфликт, който е решен след намесата на Великобритания и завършва със създаването на независим Уругвай върху част от от провинцията. След няколко години другата част също опитва да се откъсне от Бразилия и просъществува известно време като Република Рио Гранде, но в крайна сметка е доброзорно върната в границите на империята. Флагът на Сисплатина се състои от две зелени ивици и една бяла, върху която са изобразени армилярна сфера и кръста на Ордена на Христос, подобно на герба на Бразилската империя.

Катанга

Белгия може да е безобидна държава с не особено внушителна история, но когато стане дума за колониалното й минало, най-точното определение е пълен кошмар. Да, другите европейски метрополии също са експлоатирали безскрупулно подчинените им отвъдморски територии (на някои от търговските компании, създадени за целта, вече съм се спирал в блога), но сред държавите, пръкнали се от бившите британски, френски, португалски, испански колонии, все някоя успява да прокопса. За разлика от трагичното наследство на Белгия.

Белгийско Конго обявява независимост на 30 юни 1960 г., а за първи министър-председател е избран лидерът на освободителното движение Патрис Лумумба. Белгийците обаче не се дават лесно и саботират реформата в армията, а само месец по-късно югоизточната провинция на страната Катанга се отцепва с подкрепата на доскорошните колониални сили. Патрис Лумумба апелира за помощ към ООН, но е първоначално отсвирен, а когато накрая международната общност се навива да прати мисия, тя безучастно наблюдава как конфликтът ескалира. Отчаяният Лумумба се принуждава да се обърне към Съветския съюз, което пък дава повод на президента Жозеф Касавубу да го отстрани от власт. През септември бъдещият диктатор Мобуту Сесе Секо организира преврат, арестува Лумумба и го изпраща в Катанга, където бившият премиер и двама негови министри са разстреляни, телата им са насечени на парчета и изгорени със сярна киселина, а костите им - разпръснати. По-късно става ясно, че самите САЩ и Великобритания са имали планове да отстранят Лумумба, което обяснява пасивността на международните сили, докато превратаджиите и белгийците свършат мръсната работа.

Катанга е всъщност най-богатият на природни богатства регион в цяла Африка с огромни залежи от мед, злато, кобалт (който се използва за производството на батерии, добива се при нечовешки условия и е "петролът" на бъдещето, с всички отрицателни последствия), диаманти, уран и какво ли не. Белгия и международните минни компании нямат никакво намерение да оставят всички тези ресурси в ръцете на някаква си там независима държава. Марионетната държава Катанга просъществува до 1963 г., когато капитулира пред конгоанската армия и сили на ООН. Малко странно, но лидерът й Моис Чомбе дори изкарва една година като министър-председател на Конго малко след това. Автор на флага е белгийският банкер и архитект Луи Драсен, цветовете не са толкова интересни, колкото трите "хикса" в бялото поле - става дума за т. нар катангски кръстове, или ханда - медни отливки, използвани като средство за разплащане в района в продължение на векове, чак до началото на 20-и век.

Багратуни

Не е съвсем сигурно, че е държавен флаг на царство Ани, всъщност изобщо не е сигурно, че става дума за флаг, но пък е интересно завръщане към съвсем първия постинг в блога от преди година и половина. В края на 9-и век Ашот I от благородническия род Багратуни извоюва независмостта на Армения от арабите, а в средата на следващия столицата е преместена в Ани, известен като "Града на 1001 църкви и 40 порти". След още един век арменското царство е завладяно от Византия, а през Ани минават кюрди, грузинци, монголи, преди да бъде разрушен от силно земетресение през 1319 г. След Първата Световна и Турско-арменската война (с всичкия му геноцид) Ани остава от турската страна на границата, а въпреки вековете на опустошения руините му продължават да изглеждат величествено. Лъвът с кръст на тъмночервен фон е само един от символите на древните и средновековни арменски царства (някой ден ще обърна повече внимание на темата, само ще спомена, че през 1885 г. Гевонд Алишан създава трикольор в червено, зелено и бяло за арменската диаспора в чужбина).

Карело-финска съветска социалистическа република

На 23 август 1939 г. Нацистка Германия и СССР подписват договор за ненападение, известен и като пакт Рибентроп-Молотов, в чийто допълнителен протокол си определят сферите си на влияние в североизточна Европа. След като си поделят Полша, Съветския съюз пристъпва към анексиране на полагащите му се според споразумението Латвия, Естония и Финландия. На 30 ноември, без да са обявили война, руснаците бомбардират Хелзинки и нахлуват във Финландия с над 450-хилядна армия. В края на Зимната война СССР не успява да превземе Финландия (на която в хода на Втората Световна война се налага да се бие и срещу руснаците, и срещу нацистите за да запази независимостта си, абе шантава история), но успява да отчупи парчета от територията й - Карелския провлак, части от областите Сала и Кунсамо и полуостров Рибачий (a СССР е изключен от Обществото на народите). Те са присъединени към досегашната Автономна карелска съветска социалистическа република в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република, като новосъздадената административна единици - Карело-финската съветска социалистическа република - е повишена в ранг и става 16-ата република на Съветския съюз.

През по-голяма част от историята си Карело-финската СССР е наказана с вариант на държавното червено знаме със сърп и чук, под които просто е изписано името й на руски и финландски. Получава по-нов модел флаг едва три години преди да бъде разформирована и върната в състава на РСФСР - през 1953 г. Причината за понижението в статус е знак на добра воля в процеса на стопляне на отношенията между СССР и Финландия по време на Студената война - т. нар. финландизация. Червеното, заемащо 19/30 от широчината на флага, е ясно, синьото (1/6) символизира реките и езерата в областта, а зеленото (1/5) - горите. По-надарените математически сред вас вече са пресметнали, че сборът на 19/30, 1/6 и 1/5 е 1. Днес на мястото на бившата 16-а република се намира Република Карелия, отново в състава на Руската федерация, чийто флаг е всъщност по-конвенционален трикольор, базиран на този на Карело-финската СССР от преди 60 години.

Южен Виетнам

В средата на 19-и век Франция постепенно овладява югоизточна Азия и създава колонията си Френски Индокитай. В началото на Втората Световна война пристигат японците, които окупират по-голяма част от Индокитай, но запазват френската администрация на колониите по модела на режима на Виши в метрополията. Междувременно комунистическите отряди Виет Мин, водени от Хо Ши Мин, подемат борба първо срещу японците, а после и срещу французите в Първата индокитайска война. Войната завършва с унизителна загуба на Франция, а на Женевската конференция през 1954 г. Индокитай е разделен на 4 - Лаос, Камбоджа, Северен Виетнам (контролиран от Хо Ши Мин) и антикомунистическия Южен Виетнам с планирани обединителни избори 2 години по-късно. Отказът на лидерът на Юга Нго Дин Дием да спази женевските договорки води до създаването на партизанското движение Виет Конг, а размириците ескалират в прословутата Виетнамска война, в която се злополучно се замесва и САЩ и която завършва с падането на Сайгон през 1975 г. и обединението на социалистически Виетнам.

Още Джа Лонг, първи император на Виетнам от династията Нгуен, използва жълт флаг в началото на 19-и век. През 1890 г. император Тхан Тхай добавя 3 червени ленти, като средната е пресечена. Този флаг се завръща за няколко месеца през 1945 г., когато формално е възстановена Виетнамската империя, а през 1948 г. Държавата Виетнам, както се зоват тогава териториите, контролирани от режима в Сайгон, приема леко модифицирана версия - с непрекъсната средна лента. Единият от начините, по който могат да се тълкуват лентите, е че символизират обединението на трите исторически региона на страната - северен, централен и южен. Другият е използването на една от осемте триграми на даоизма - символи, състоящи се от 3 чертички, всяка от които може да бъде пресечена или не. Въпросната триграма - ли (както е върху флага на Тхан Тхай) - означава юга (нам в самото име на страната се превежда като южен от китайски), слънцето, светлината и огъня. Иронично, триграмата с три непрекъснати чертички означава северозапада, силата и небето.

Шведско-норвежка уния

Още когато разглеждахме чудесния норвежки флаг, споменах, че между 1815 и 1915 г. Швеция и Норвегия са били една държава. Но ти спестих кой символ се е веел от правителствените сгради и кораби. Защото знакът на съюза е интересен сам по себе си.

Знакът, съставен от триъгълници, изрязани от флаговете на двете страни в унията, се поставял в кантона, образуван в горния ляв ъгъл от скандинавския кръст върху всеки един от флаговете (квадрат в норвежкия, правоъгълник с пропорция 4:5 в шведския). Подобно на самата уния, знакът не бил особено популярен и сред двата народа, които го удостоили с малко странното име "салата от херинга".

Шаренко, а?