Чикита

Коректното заглавие за този постинг би било Голямата бяла флота, но Чикита е далеч по-кликабъл, ще прощаваш. През 1885 г. бостънският търговец на плодове Андрю Престън и капитан Лоренцо Дау Бейкър основават компанията, която ще се превърне в Юнайтед Фрут и по-късно Чикита. Няколко години след това Престън и Бейкър се споразумяват с Майнър Кийт да изнасят за САЩ бананите, засадени от него покрай строежа на железницата в Коста Рика. Това е кратката, без-всякакви-войни-и-преврати история за създаването на Чикита и как един слабо познат до края на 19-и век плод като банана се превръща в глобална индустрия. През 1907 г. американският президент Теди Рузвелт изпраща флотилия от 16 бойни кораба, боядисани в мирновременното бяло на нещо като световно турне, което продължава 2 години и по време на което флотилията получава името Голямата бяла флота. По онова време търговските кораби на Бейкър са боядисани също в бяло, което помага плодовете да бъдат транспортирани при по-ниски температури и да стигнат до крайната си цел без да се развалят, а името от флотилията на Рузвелт се пренася върху банановите кораби на Юнайтед Фрут. През 1990 г. търговският и карго бизнес се разделят, като последният приема официално названието Great White Fleet, а морския флаг на компанията, използван още от самото й създаване, влиза в логото (виж и случая на P&O). Самият флаг, макар да включва традиционните за транспортни компании ромбчета, триъгълници и опашки, е малко труден за описване, но и няма нужда - вижда си се горе.

Гърция

Много вероятно е да четеш този постинг броени дни преди, след или дори, ако нещо се е объркало, по време на лятната си почивка и горният флаг да се вее някъде наблизо. А гръцкото знаме, пусто, е красиво и балансирано - виж откъде почва националния брандинг, после идват фетата, магаренцата, мустакатите дядовци и дори мама Меркел не може да им се разсърди на тия хора и, колкото и да се муси, накрая им отпуска евромилиардите. Деветте ивици, казват коварните византийци, символизирали деветте срички от фразата Ελευθερία ή Θάνατος, демек Свобода или смърт - пет сини за свободата, четири бели за смъртта. Колкото и богата да е древната и средновековна история на ромеите, знамената не са особено важна част от държавната символика по онези времена, така че, когато в началото на 19-и век малака се вдигат на освободително движение, се озовават с цяла сюрия байряци във всякаква форма, цветове и рисунки по тях. Повечето обаче фийчърват кръст, който е и в основата на приетият през 1822 г. национален флаг, решен в синьо и бяло - като морето и небето, ах. До 1978 г. всъщност краткият вариант е държавният флаг, а този с ивиците е само морски. Морският обаче се оказва доста по-популярен и нормално - простият кръст е доста по-скучен от изместените скандинавски, да не говорим за приятната ритмика на вълните, затова и във въпросната година става един-единствен и единен национален.

Русия

За флага на Русия стана дума, още когато тема беше нидерландският. Цар Петър I, виден почитател на всичко холандско, не само отрязва брадите на болярите и си построява нова столица на море, но и директно заимства цветовете от флага на Нидерландия, като само размества местата на полетата през 1693 г. През знаковата година 1848 г. в Прага се провежда първия Славянски конгрес, на който са приети и панславянски цветове - синьо, бяло и червено, вдъхновени от руското знаме по онова време, макар самата Русия да няма нищо общо с конгреса. По-късно панславянските цветове, а и самия руски флаг повлияват националната символика на доста нововъзникнали държави в Източна Европа (но не и чешкия/чехословашкия флаг - там историята е друга).

За военноморският флаг на Русия пък стана дума покрай галисийския, който трябваше да се прости с една ивица, за да не се бърка с Андреевския кръст на имперския флот (който чий го дири в Атлантика, ама хайде). Белият флаг със син кръст датира горе-долу от времето на царпетровия трикольор и също като него е отменен през 1918 г., когато Русия става Руска съветска федеративна социалистическа република в състава на Съюза на съветските социалистически републики. Възстановен е, също както на трикольора, в началото на 90-те. Та, ако видите кораб с Андреевски флаг някъде в морето около Варна - лошо (щото търговските кораби са си с трикольора).

И последно - през 1858 г. Александър II (a.k.a. Цар Освободител, ама заради отмяната на крепостничеството, не заради Руско-турската война от 1877-78 г.) утвърждава горния трикольор за държавен флаг на Руската империя. Известен е като "гербов флаг", защото цветовете му са взети от цвета на герба на империята - черен двуглав орел на жълт (златен) щит. Произходът на самия руски герб се свързва с герба на Източната Римска империя (или Византия, както ти е удобно), докато жълтото и черното в германския флаг, за когото писах наскоро, могат да бъдат проследени до герба на Свещената Римска империя, виж ква ирония, значи. Руският мперския флаг оцелява до 1896 г., когато е отхвърлен като нямащ нищо общо с руската символика. То все едно цветовете на Вилем Орански имат нещо общо. Жълтото и черното обаче са елемент от Георгиевската лента към ордена на Свети Георги, висша воинска награда през 19-и и началото на 20-и век. В началото на 20-и впрочем жълтото потъмнява до оранжево, а орденът спира да се връчва след Октомврийската революция. През 2005 г. (съвсем неотдавна като се замислиш) Георгиевската лента възкръсва под формата на Георгиевска лентичка, която крайно неуместно се свързва с победата във Великата Отечествена война, както в СССР и съвременна Русия наричат Втората Световна война. Имперският флаг, както и лентичката в наше време са преди всичко символ на руските монархисти, националисти, а отскоро и терористи.

P&O

P&O е британска корабна транспортна и логистична компания (в последните години разделена на няколко фирми с различни дейности, но да на изпадаме в излишни подробности) и като такава има флаг за лого и лого с флаг. Логичното предположение от опростената форма е, че за вдъхновение служат международните морски сигнални флагове, като приликата със Z (зулу, иронично сигнализиращ нуждата от буксир) е повече от случайна. Символиката на цветовете е обаче още по-любопитна. П-то и О-то в името идват от старото и по-пълно име на компанията - Peninsular and Oriental Steam Navigation Company, основана през 1822 г. от Броуди Уилсън и Артър Андерсън като Peninsular Steam Navigation Company и предлагаща редовен параходен транспорт между Лондон и Иберийския полуостров. Ориенталската част от името се появява няколко години по-късно, когато фирмата се впуска в търговията с опиум. Но, обратно към Иберийския полуостров, където, както много добре знаем, се намират Испания и Португалия. Знамето на Испания е жълто и червено, а на Португалия по онова време - синьо и бяло. Завъртаме на 45 градуса и воала, чуден морски флаг.

Източноиндийска компания

Британската източноиндийска компания е една от многото, но вероятно най-богатата колониална търговска компания. Получава кралска харта с право на монопол върху търговията с Индия от кралица Елизабет на 31 декември 1600 г. Акционери в компанията са търговци и благородници, а държавата няма пряк контрол върху дейността й. Постепенно се превръща в квазиправителствена организация със собствени армии, която администрира британските територии в Индия, преди да бъде разформирована през 1874 г. Сред по-мътните от делата й са военните кампании срещу местните и търговията с опиум.

Към средата на 17. век компанията започва да използва флаг с кръста на Свети Джордж в кантон в горния ляв ъгъл и червени и бели хоризонтални ивици. Броят на ивиците варира, но в крайна сметка се установява на 13 - защо точно толкова не е ясно, но със сигурност няма връзка с флага на САЩ (за него - някой друг път в бъдещето). Малко по-късно Свети Джордж е надлежно заменен с Юниън Джак. В някои случаи се е развявал и флаг с добавена една вертикална ивица.