Хемпшир

Точно месец преди (пред)последния срок за Брекзит, се връщаме на острова и по-точно югоизточното графство Хемпшир с нещо, което щеше да е повече новина през март, но не е като и сега да сме кой знае колко закъснели. Защото в света на вексилологията нещата са малко по-така, дълговеременни. Още през 1992 г. съвета на графството получава право на герб, но явно се замотава, защото едва тази година е финализиран и официално приет дизайна на флага, базиран на въпросния герб. Създателите му Джейсън Сейбър и Брейди Елс се спират на саксонска (вместо кралска) корона на червен фон, а двойната тюдорска роза (с червено за Ланкастър и бяло за Йорк, същинска английска мартеница) е разположена на жълтото поле. Красиво знаме, само това ще кажа.

Коморски острови

Ревюта на флагове е като Ревюта на вафли, ама без смешките и с флагове вместо вафли. Ето знаме, никакви вафли и никакви смешки:

Коморските острови се намират в Индийския океан, току между Мозамбик и Мадагаскар. Държавният им флаг е им е сравнително нов - от януари 2002 г. Четирите ивици отговарят на четирите острова от архипелага - жълтата за Мохели, бялата за Майоте, червената за Анжуан, а синята е за Гранд Комор. Полумесецът със звездите, както можеш да предположиш, е там заради исляма, което означава, че вероятно ще имаш трудности с намирането на алкохол там, т.е. нищо, защото още по-вероятно никога няма да се озовеш на островите.

Оценка:
6.7/10

Лихтенщайн

На картата Лихтенщайн е миниатюрна джвъчка между Швейцария и Австрия. В живия живот Лихтенщайн са няколко преливащи едно в друго села между Швейцария и Австрия. В началото на 18-и век Ханс-Адам I от рода Лихтенщайн купува Шеленберг и Вадуц от императора на Свещената Римска империя, които по-късно са обединени, кръстени на собствениците си и придобиват независимост под формата на княжество. Цветовете на знамето идват от униформата, носена от Лихтенщайните още през 17-и век. Короната е добавена едва през 1937 г., след като участниците на Олимпийските игри в Берлин предишната година установяват, че флагът им е идентичен с този на Хаити (хаитяните не се състезават в нито една дисциплина, но присъстват на откриването, всявайки объркване и паника у лихтенщайнци).

Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала

Всичко започва със създаването на Федерална република Централна Америка през 1823 г. Знамето на републиката е вдъхновено от аржентинското, а идеята е или на френския корсар Иполит Бушар, или на неговия сънародник и колега Луи-Мишел Ори, и двамата взели дейно участие във войните за независимост в Южна и Централна Америка, а вторият - и в аферата Амелия Айланд заедно с Грегър Макгрегър. Флагът представлява бяла ивица между две сини - земя между два океана, а на герба са изобразени 5 планини за петте провинции на федерацията, над които се извисяват фригийска шапка, която, както разбрахме в Боливия, е символ на революцията, и дъга. Републиката просъществува до 1841 г., когато от нея се раждат 5 отделни държави, а част е анексирана от Мексико. Коста рика се подвежда по акъла на президентшата и мушва червена ивица в средата, но останалите 4 запазват почти непроменен дизайна на обединената република.

Най-близък до оригинала е флагът на Никарагуа, со се герба, макар за известно време никарагуанците да се заиграват със скурилен трикольор в жълто, бяло и розово.

Единствената корекция, която Ел Салвадор, останал с излаз към само един от двата океана, прави, е да потъмни синьото до кобалтово, съответстващо на индиговото багрило, произвеждано от векове в региона.

В Гватемала завъртат ивиците вертикално през 1971 г. и си измислят собствен герб (макар на него да е спомената декларацията за независимост от 1821 г.)

Хондурас пък се отличава с петте сини звезди, разположени така, че хем да образуват Х, хем - Н, и символ на надеждата провинциите да се обединят отново някой ден (не че няма такива опити, но всички тия държави по-скоро се прочуват със странните си войни).

Уестморланд

Имам новина - флагът на Съри изобщо даже не е най-интересният сред английските графства. Разгледай внимателно какво става тук. А сега се пробвай на този тест... Спокойно, и аз се издъних.

Уестморланд е историческо графство в дивия английски северозапад. Флагът е сравнително нов - от 2011 г. и произлиза от герба на вече несъщесъващия Уестморландски графски съвет от 1926 г. Дизайнът всъщност обединява символи от двете исторически баронства, от които се състои графството - Кендал е представено с двете червени линии от герба на бароните на Кендал, а баронство Уестморланд - със златно ябълково дърво, стилизирано по печат от 13-и век на град Епълби, което обяснява защо не прилича чак толкова на ябълково дърво.

Блек кънтри

Блек кънтри е област в Уест Мидландс между градовете Бирмингам и Улвърхемптън, който в края на 18-и и през 19-и век е сърцето на индустриалната революция във Великобритания. Името си дължи на почернялата от саждите земя или откритите мини за въгледобив, абе, като цяло не особено живописна картинка. С флаг се сдобива през 2012 г., като част от инициативите по случай диамантения юбилей на кралица Елизабет II, а и Олимпийските игри в Лондон, а дизайнът е дело на 12-годишната тогава Грейси Шепард. Цветовете са вдъхновени от цитат от 1862 г. на американския консул в Бирмингам Елахю Бърит, който описва Блек кънтри като "черна през деня и червена през нощта", заради гъстия дим от пещите, закриващ небето през деня, и огъня от същите, озаряващ региона през нощта. Бялото поле е във формата на пещ за стъкло, а веригата е типичен продукт на местната металургична индустрия за онези времена. Веригата и цветовете уви обаче периодично стават повод флагът да бъде асоцииран погрешно с колониалното минало на държавата и участието в търговията с роби - вероятно и ти щеше да си помислиш нещо подобно, ако не знаеше историята. Но ето, сега я знаеш.

Покатело

Не очаквам да знаеш каквото и било за Покатело - градчето, което преди година-две се прочу с най-грозния флаг в целия свят. Флаг е, всъщност, силно казано, защото нещото прилича много повече на лого на фирма за матраци или за селскостопанско оборудване или на туристическа агенция, предлагаща пътувания в Централна Азия или каквото и да е друго, изработено от внука на собственика на Уърдарт в лятната ваканция, но не и знаме - от начало до © и ™ символите. Покателските общинари реагираха на посрамването по начина, по който биха реагирали общинарите навсякъде по същия този свят, в който най-грозно е знамето на Покатело, и обявиха публичен конкурс с нарочен комитет, който получи над 700 дизайна. За разлика от други злочести публични конкурси с над 700 получени предложения и за щастие, всеки от шестте финалиста ставаше до някаква степен, а още по-невероятно е, че победителят си става отвсякъде. Имаме планините Банък и реката Портньоф, но и ярките, контрастни цветове, асоцииращи се с изкуството на коренното население, имаме и заигравката със слънчевите лъчи, превръщащи се в сняг по планинските върхове, както и асиметрията, които правят новия флаг на Покатело, Айдахо уникален. Муй биен!

Белингам

Белингам е градче в щата Вашингтон, във възможно най-северозападното кьоше на САЩ, а отскоро, както е модерно, и собственик на чисто нов общински флаг. Флагът започва като личен проект на Брадли Локхарт в началото на 2016 г., но скоро се сдобива с такава популярност, че през април миналата година общинският съвет го приема за официален. На пръв поглед дизайнът на Брадли радва, на втори и трети - също, но въпреки претенциите за каноничност, успява да счупи правилата, подобно на пеорийския. Четирите ивици в два нюанса на зеления цвят означават четирите селища, които през 1890 г. се обединяват, или са по-скоро закупени и обединени (сложно е), в съвеременния град - Уотком, Феърхейвън, Белингам и Сейхоум. Уотком, което на езика на нуксак ще рече шумни води, е и името на реката, която е изобразена с трите вълнообразни ивици в синия полукръг, символизиращ залива Белингам, около който пък се намира едноименният град. Двете звездички отгоре и отдолу са за гореспоменатите нуксак и още един индиански народ от региона - лъми.

България

Горда Стара планина, дойде ред и на родния трибагреник. Без съмнение формата му е повлияна от руския флаг, макар да не са приети панславянските цветове, както е модерно тогава. Вместо синьото в трикольора се появява зелено, което се среща често в разни хайдушки и бунтовнически байраци от средата на 19-и век. За първообраз се счита знамето изработено от Стилияна Параскевова и баща й Иван и предадено на българските опълченци в Браила през 1877 г. Не е съвсем сигурно обаче, че именно него има предвид Никола Михайловски, когато повдига въпроса за "националните бои" по време на Учредителното събрание на свободна България 2 години по-късно.

Според Конституцията знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу, Законът за Държавния печат и Националното знаме на Република България уточнява, че формата е правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5 (Германия е единствената друга европейска държава с тази пропорция), като при вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини, а цветовете са бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил. Каквото и да ти разправят или си чел, отделните цветове нямат придадено значение. И още един мит - обръщането на знамето с червената ивица отгоре не означава, нито изобщо има някакво отношение към състоянието на война (впрочем, съществува само една държава в света, където това е така).

По принцип, поставянето на зелено до червено, подобно на синьото, предизвиква едно неприятно блийдване между двата цвята. Не знам точно как и кога официалното установяване на точно този нюанс на зеленото - по-блед и синкав, а не ярък и тревист, както нерядко погрешка се представя, прави флагът по-интересен и поне за мен по-красив.

Литва

Литва има богата и славна история, но държавният й флаг е резултат от бърз компромис, наложил се през годините. Още във времената на Великото литовско княжество и Полско-литовската Жечпосполита се установяват три символа на литовската държавност. Патриаршеският кръст има две хоризонтални линии, като горната обикновено е по-къса и всъщност табелката INRI (Iesus Nazarenus, Rex Iudaeorum) - в този вариант е символ на Унгария от Средните векове и се среща както в съвременния и герб, така и в редица гербове в Словакия. Литовският вариант е с две равни по дължина хоризонтални линии и присъства в герба на Ягелоните. Конникът с вдигнат меч, наричан Витис или Пахоня, е символ не само на Литва но и на редица места, владяни в миналото от Жечепосполита. Колоните на Гедиминас са друг древен хералдически символ - напомня тризъбец, подобен на този в украинския герб, в съвременна Литва се използва като вторичен държавен герб и присъства в бойните знамена на литовската армия. Историческият флаг на Литва всъщност е този - червен, с Витис с ягелонски кръст върху щита.

По време на Вилнюската конференция от 1917 г., с която се създава съвременната литовска държава, обаче се появява трикольора. Традиционния флаг е отхвърлен като твърде сложен за възпроизвеждане, а и като знак за прекъсване на асоциацията с Великото княжество. Първоначално състоящ се от червено и зелено, характерни за народните носии цветове, жълтото е хвърлено в кюпа да поосвежи комбинацията. Флагът оцелява до 1940 г., когато Балтийските републики са окупирани от СССР и се появява отново при възстановяване на независимостта през 1990 г. През 2004 г. впрочем червеният флаг с витис получава официално статут на исторически държавен флаг, наравно с трикольора.

Тайланд и Коста Рика

Аналогичен случай в наше село. От сто години една двойка флагове бърка в здравето на вексилолози по целия свят. Добре де, на никого всъщност не му пука чак толкова, освен на хората, които ги омешват в онлайн куизовете и накрая получават мизерните 65%, ама това е защото са объркали и други отговори.

Коста рика се повява на картата през 1841 г., когато се разпада Федерална република Централна Америка, която наследява Капитан-генералство Гватемала, обединяващо всички испански колонии в Централна Америка. Дизайнът на флага е дело на Пасифика Фернандес, съпруга на 13-ия президент на републиката Хосе Кастро Мадрис (явно популярна практика - виж Панама и Маршаловите острови) , вдъхновила се от Френската революция от 1848 г. и френския трикольор. Това с революциите явно носи лоша карма, защото и двата мандата на Мадрис са прекъснати с военни преврати.

През 1917 г. се повявява и актуалният флаг на Тайланд. Тайланд се намира на другия край на Тихия океан и е една от малкото държави в региона, която успява да избегне колониалното влияние на европейските суперсили. Флагът е наложен от самия крал Рама VI, като заменя използвания през 19-и век червен с изображение на слон.

И двата флага се състоят от сини, бели и червени хоризонтални ивици в съотношение 1:1:2:1:1, но със разменено място на синьото и червеното. Другата разлика е в пропорциите - 3:5 на костариканския и 2:3 на тайландския, поради което първият отгоре може да ти се стори малко по-тънък.

Бангладеш

Подозирам, че флагът на Бангладеш (বাংলাদেশের জাতীয় পতাকা на бенгалски) се е озовал в драфтовете ми като пример за изместен вляво символ, подобно на Скандинавския кръст при Дания. Появява се за пръв път по време на Бангладешката война за независимост в началото на 70-те, последвала геноцида, извършен от властите в Западен Пакистан срещу бенгалското население в Източен. Затова и внимателно са избегнати полумесеца със звезда, които присъстват в пакистанския флаг. Първоначално в червения диск има и силует с границите на новата държава, но този елемент отпада през 1972 г. Иначе въпросният диск изобразява изгряващото слънце, червеното символизира кръвта, пролята за свободата, а зеленото - тучната растителност в Бенгал. Като цяло ми стои някак странно, но не по лош начин, жалко, че става дума за толкова бедна страна.

Гренада

Най-важното, което трябва да знаеш за Гренада, е, че няма нищо общо с Гранада в Испания. Гренада е островна държавица, простираща се върху една част от Гренадинските острови в Малките Антили. Другата част, приготви се за огромна изненада, е заета от Сейнт Винсент и Гренадини. Гренада е изкарала известно време като френска колония, после - като британска, докато през 1974 г. не получава независимост и чудния държавен флаг отгоре. През следващите няколко години на власт е Ерик Гейри, който през 1979 г. е свален с преврат от марксиста Морис Бишъп, който от своя страна е свален и екзекутиран от съратника си Бърнард Корт през 1983 г., който е свален броени дни по-късно след военна интервенция на САЩ, на които явно им писва от комунистически преврати в Карибите. След това нещата се поуспокояват, а как изглежда страната можеш видиш в пътеписа на Варламов. 6-те звезди в червената граница на флага означават 6-те енории, на които е разделена Гренада, а звездата в центъра символизира Кариаку и Малка Мартиника - две островчета, принадлежащи на Гренада, встрани от основния. Рисунката вляво изобразява индийско орехче - страната е отговорна за 20% от световното производство на подправката, останалите 75% дължим на доста по-голямата по територия Индонезия.

Германия

Накратко: Германия има две традиции в националната вексилология. Едната залага на комбинацията черно-червено-златно (защо "златно", а не "жълто" - след малко), другата - на черно-бяло-червено.

Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.

Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?

Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.

Гвиана

Изборът на национални символи, една твърде важна задача, при млади държави с по-къса хералдическа традиция, която иначе би позволила нещата да се случат от само себе си, често, по-често, отколкото си мислиш, се оказва в ръцете на случайни хора или става някак набързо, между другото. Ето, виж България - някой някога е решил байрака да се вее в бяло, зелено и червено и после ходи се разправяй с някои хора, че може нещо, свързано със страната, да не е в точно тези три цвята, в този ред, във формата на границите, с лъвове, рози, Шипка, хорá, носии и абе, дайте да сложим всичко за по-сигурно... но това е друга тема. Накратко - щетата може да е голяма, но непоправима.

В малката южноамериканска държава Гвиана (официално Кооперативна република Гвиана) обаче постъпват далеч по-предвидливо и, когато през 1966 г. страната се сдобива с независимост от Великобритания, разумните гвианци се обръщат към известния американски вексилолог (което не е същото като вентрилоквист) Уитни Смит и към престижния кралски Колидж ъф Армс с молба да разработят националния им флаг. Поводът за този постинг уви не е красотата на получилото се знаме, не че то наистина не е красиво, а това, че мистър Смит стана поредният изтъкнат човек, починал през отиващата си 2016 г. - на 76 години този ноември.

Дизайнът е доста мета, ако търсиш метата в него, но и без това става - на зелена основа, един върху друг са разположени два равнобедрени триъгълника (или стрелки) - червен с черна граница и жълт с бяла и основи откъм пилона. Цветовете си имат придадени значения, ама са класическите клишета, та няма голям смисъл.

Оф, аре - зеленото е за земеделието и горите, бялото - за реките и океана, жълтото - за природните богатства, черното - за издръжливостта, а червеното - за хъс и динамика. Видя ли, нямаше смисъл.

Катар и Бахрейн

Катар и Бахрейн са държави в района на Персийския залив - Катар заема малък полуостров на западния бряг, Бахрейн е още по-малкият остров на 20-ина километра северозападно от Катар. И двете обявяват независимост (от Великобритания) в рамките на 2 седмици през 1971 г., а флаговете им си приличат дотолкова, че е напълно възможно досега да не си осъзнавал, че става дума за две различни страни.

Миналото им е малко по-противоречиво, но ще се спра на два факта. Още от второто хилядолетие пр. Хр. в региона от черупките на морски охлюви се произвежда пурпурно багрило. През 17-и век брега между Бахрейн и Хасаб (на полуостров Мусандам - ръбчето най-близо до отсрещния персийски бряг, днес омански ексклав, обграден от Обединените арабски емирства) става известен на европейските мореплаватели като Пиратския бряг, заради, досещаш се, очевидно популярното препитание на местните арабски племена. В началото на 19-и век на британците им писва и след къде дипломатическа, къде военна интервенция през 1820 г. деветте емирства в региона се превръщат в Договорните държави (няколко години по-късно на британците им се налага дори да разтървават Бахрейн и Катар в избухналата между тях война). Вследствие на договореностите емирствата добавят бяла ивица към традиционните червени флагове, които се веят и от пиратите, за да обозначат участието си в мирния съюз. През 1971 г., когато Великобритания прекратява протектората си, 7 от тях се обединяват в ОАЕ, а Бахрейн и Катар избират да продължат самостоятелно.

А сега към знамената - бахрейнското е с по-традиционна пропорция и червен цвят, катарското пък е пурпурно и единственото в света, което е повече от два пъти по-дълго, отколкото високо. Назъбеният мотив и при двете е добавен през 30-те години на 20-и век. При Катар зъбчетата са 9 и символизират включването му като девето емирство в гореспоменатите Договорни държави. При Бахрейн са 5 и символизират петте стълба на сунитския ислям: шахада (символ на вярата), салят (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (данък милостиня).