Хидра

Хидра е остров в Гърция, отделен с тесен провлак от Пелопонес. Хидра не е прочута с хидрите си, но пък най-известният местен жител е жена - Ласкарина Бубулина - адмирал и героиня от Гръцката война за независимост. От онези времена произлиза и флагът на острова, което го прави миловидно многословен. На син фон, изобразяващ, разбира се, морето, са подредени от дясно наляво: червено знаме с шлема на атинянина Темистокъл, кръст за православната вяра на гърците, котва за флота, около която се е увила змия с отлитащ гълъб за порива към свобода; отдолу е древния спартански девиз - Ή ταν ή επί τας, което на дорийски ще рече С него или върху него и се отнася за щита на бойците, отиващи на война, а всичко се случва под Окото на Провидението; червената рамка пък означава революцията.

Обединени земеделски работници

Не е това, на което прилича. Всъщност е точно обратното. Обединените земеделски работници е синдикат, получил се от обединението на Организационния комитет на земеделските работници на Лари Итлионг и Националната асоциация на работниците във фермите на Сесар Чавес и Долорес Уерта, възникнали в началото на 60-те в Калифорния, за да защитават правата на бачкаторите, предимно от филипински и мексикански произход. Идеята за опростено изображение на орел в ацтекски стил, което бързо достига култов статус сред латиносите в САЩ, е на брата на Сесар Ричард Чавес, а Андрю Серменьо го доизпипва графично. Черното символизира тежкия труд, бялото - надеждата, а червеното - саможертвата. Наистина обаче недоумявам как никой не се притеснява от идентичния лейаут с флага на Нацистка Германия.

Амбазония

Амбазония може да звучи измислено, а и флагът й изглежда така, но е една от непризнатите държави в Африка. Всичко започва след Първата Световна война, когато Великобритания и Франция си поделят германската колония Камерун, като основната част става френска. Териториите, администрирани от англичаните са известни като Северен и Южен Камерун - първият минава към Нигерия, а вторият става част от независим Камерун през 1961 г., където, парадоксално, се намира на северозапад. Името на Камерун - сега, убеден съм, ще научиш нещо ново - идва от португалската думичка за скариди - camarões. През годините има няколко движения за самоопределяне на англофилски Камерун, ребрандиран вече като Амбазония, като последното ескалира през 2016 г., а кризата продължава и до днес. Всеки елемент от знамето си има точно определено значение - синьото е за демокрацията, бялото - за прозрачното управление, гълъбът е за Бог, а зелената клонка в човката му е вярата в добрите вести, 13-те златни звезди пък съответстват на броя на провинциите.

Японските префектури

По-редовната честота на постване в този блог може да се обясни със сравнителната стегнатост на тематиката, но не и този път. Защото префектурите в Япония са 47 - 43 стандартни, 2 градски (Осака и Киото), 1 териториална (Хокайдо) и 1 метрополна (Токио). Знамената им обикновено, но не винаги, се състоят от символа на префектурата върху цветен фон. Самите емблеми са изчистени и симетрични дотолкова, че повече напомнят банкови лога, отколкото хералдически знаци. Ще ги карам по азбучен ред, или поне по Хепбърнската романизация на японския език.

Символът на Айчи е комбинация от хирагана буквичките, съставящи името й, а формата напомня за фигурките на делфини върху покрива на замъка в столицата Нагоя. Делфините дават и името на футболния отбор Нагоя Грампус, чийто най-силни години са в средата на 90-те, когато на скамейката е Арсен Венгер, а на терена - Гари Линекер и Пикси Стойкович.

Акита, със столица Акита, се намира в северната част на Хоншу, а символът е устремена стилизация на сричката а на катакана.

Аомори, със столица Аомори, се намира в най-северната част на Хоншу. Името значи "зелена гора", а странната фигура е формата на префектурата на картата - двата щръкнали края са полуостровите Шимокита и Цугару.

Катакана сричките чи и ба означават "хиляда листа", а не шурикен, както си помисли, и образуват емблемата на префектура Чиба. Жълтото ръбче идва от официалното цвете на региона - рапицата.

Ехиме е един от случаите, при които емблемата и символа на флага се различават, но и двете изобразяват цвят на мандарината Сацума.

Емблемата на префектура Фукуи е името й в катакана и, подобно на почти всички останали тук, символизира хармонията и стремежа към възход. (Знакът на едноименната столица е още по-силен обаче.)

От Фукуока на остров Кюшу са си заплюли цвета на японската (че каква да е) кайсия (известна и, по-неочаквано, като китайска слива).

Емблемата на Фукушима изобазява ядрен реактор изместен леко вляво от цунами. Не, шегувам се.

Гифу избухва със символ в стилистиката на китайския печатен шрифт, зеленото, ще се изненадаш, е за връзката с природата.

Това в средата е миниатюрно изображение на йероглиф с името на префектурата Гунма, което значи табун, трите полумесеца около него са за трите най-високи планини в провинцията Акаги, Харуна и Мийоги (първите два са и угаснали вулкани).

Изглежда мистериозно, но Хирошима залага просто на стилизация на сричката хи на катакана.

Когато видиш емблемата на северния остров Хокайдо, вероятно ще я помислиш за снежинка. Но е звезда - символ на надеждата, синьото е за морето и небето, бялото все пак е сняг, а червеното - енергията на народа.

Може да не си чувал за префектура Хього, но столицата й Кобе е прочута с телешкото. Флагът е син за морето и Вътрешното море (да, има такова), а символът е поредната щура стилизация на канджи сричката хьо.

В Ибараки са закичили бяла роза, вечна дружба, харакири, сайонара!

А сега един (малко объркващ, ще видиш) урок по японски. 石 (иши) ще рече камък, 川 (кава) - река, двете заедно правят Ишикава, а емблемата е като лого, получено в публичен конкурс, защото обединява формата на провинцията на картата и изписването на името в канджи, с разликата, че изглежда яко.

岩, което обединява символите за камък (отдолу) и планина обаче е начина, по който се изписва Ивате, а стилизираният знак е най-красивото нещо което ще видиш днес. Е, преди да продължиш да скролваш надолу, щото има още красоти.

Още една река, този път въздушна, в името на Кагава и най-после флаг, който не е син, а зелен, заради растението на префектурата - маслината.

Кагошима се намира на най-южното крайче на остров Кюшу, а на знамето обгражда вулканичния остров Сакураджима в червено.

Ще оставя на фантазията ти да прецени какво е искал да (по)каже авторът на символа на Канагава.

В Кочи съвсем са се оплели, обединявайки канджи и катакана в нещо, което изобщо не прилича на буквичките, но може да свърши работа като лого на нефтохим.

Знакът на Кумамото е хем катакана сричката ку, хем напомня формата на остров Кюшу.

Префектурата е кръстена на главния си град и стара столица на Япония Киото, а цветенцето всъщност идва от канджи символът за кио - 京.

Няма да повярваш (е, може и да повярваш, знам ли те колко си доверчив), но и двете емблеми на флаговете отгоре са стилизации на хирагана сричката み (ми). При Мие е оформена така, че да напомня за перла (с които е известна префектурата), а при Мияби - на детелина.

В Миязаки са взели ми-то от катакана и са го стилизирали като стълбичка - символ на прогреса.

А в Нагано са такива фенове на Междузвездни войни, че са оформили на като Звездата на смъртта. Или пък като планина, отразяваща се в морската повърхност, всичко е възможно.

Харагани, катакани... глупости - Нагасаки взима директно N и го оформя като гълъба на мира (измислен от Пикасо впрочем), заради едни атмони бомби, сещаш се.

При Нара отново играе на-то - всъщност малко по-очевидно, ако не бях ти наприказвал ония глупости за Звездата на смъртта преди малко - този път всяка точка си има значение, но те са пак по линията природа-хармония-прогрес, знаеш вече.

Окей, знам, че трябва да приключваме по-бързо, затова накратко - това са Ниигата и Оита.

Окаяма и Окинава имат два от възможно най-японските символи в серията - първите са с канджи във вида на сърдит самурай на лилав фон, вторите имат сеизмично О в червено кръгче.

Символът на префектура Осака всъщност се казва "хиляда кратунки" и идва още от управителя на областта през 16-и век даймийо Тайотоми Хидейоши, макар, надявам се, значението му да е изгубено във времето. Синьото е за морето, как иначе.

При Сага е по-лесно (и, може да се каже, безболезнено... хаха, каква шега) - цвят на камфорово дърво на зелен фон.

Едно от значенията на името Сайтама е украшение и символът й е точно такова, съставено от 16 магатама орнамента, напомнящи на елемент от даоисткия таегук във флага на Корея.

Емблемата на Шига е стилизация на името й в катакана, но и напомня за формата на езерото Бива, което заема едно 17% от цялата й територия.

Ах, Шимане сигурно е японската столица на ескейп руумовете, нямам друго обяснение. Ши може да означава много неща на японски, например "смърт" и "4", затова, сигурно си чувал, на някои места сградите пропускат четвъртия етаж в номерирането. В префектурата са играли на сигурно и недвусмислено са изобразили 4 ма-та на катакана.

Шизуока се гордее гледката към Фуджи, който е изобразен и като контур в емблемата на провинцията, чупката отдолу обаче е за залива Суруга.

Отляво е Точиги, на чийто флаг е седемдесетарска версия на канджи сричката 栃 (точи).

Отдясно най-после стигаме до Токио. Емблемата на града и префектурата всъщност е минималистично зелено листо гинко, не и обаче на флага. Върху него, на лилав фон е изобразено слънце, едновременно стилизация на канджите 東 (изток), 京 (столица) и означение за център.

То ще рече "птица", затова не е изненадващо, че Токушима и Тотори (да не се бърка с моя съсед Тоторо, който прилича повече на котка) са подходили сходно към хирагана сричката と. Синьото при Токушима идва от традиционното за провинцията производство на индиго, а при Тотори - за да се объркват гайджините. Официалните птици на двете префектури впрочем са чапла и мандаринка.

Префектура Тояма се намира в централно Хоншу, със столица Тояма, разположена на бреговете на Японско море и залива Тояма. Официалното дърво на преектурата е японския кедър, цветето - лале, птицата - тундрова яребица, рибата - светещ калмар, а бозайникът - серау. На флага отново е изобразена сричката то, този път оформена като планината Татеяма.

Уакаяма е една от по-скучните провинции на страната, но с нея идва и края на безкрайното то - стилизацията е на катаканата за уа - ワ.

За финал имаме 3 вариации на канджито яма 山, което ще рече "планина". При Ямагата планината е и вълните на река Могами, при Ямагучи е птичка, летяща към слънцето, а при Яманаши, която е другата префектура освен Шизуока с достъп до Фуджи, дублира белите контури на вулкана на лилав фон - за гроздето, отглеждано там.