Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала

Всичко започва със създаването на Федерална република Централна Америка през 1823 г. Знамето на републиката е вдъхновено от аржентинското, а идеята е или на френския корсар Иполит Бушар, или на неговия сънародник и колега Луи-Мишел Ори, и двамата взели дейно участие във войните за независимост в Южна и Централна Америка, а вторият - и в аферата Амелия Айланд заедно с Грегър Макгрегър. Флагът представлява бяла ивица между две сини - земя между два океана, а на герба са изобразени 5 планини за петте провинции на федерацията, над които се извисяват фригийска шапка, която, както разбрахме в Боливия, е символ на революцията, и дъга. Републиката просъществува до 1841 г., когато от нея се раждат 5 отделни държави, а част е анексирана от Мексико. Коста рика се подвежда по акъла на президентшата и мушва червена ивица в средата, но останалите 4 запазват почти непроменен дизайна на обединената република.

Най-близък до оригинала е флагът на Никарагуа, со се герба, макар за известно време никарагуанците да се заиграват със скурилен трикольор в жълто, бяло и розово.

Единствената корекция, която Ел Салвадор, останал с излаз към само един от двата океана, прави, е да потъмни синьото до кобалтово, съответстващо на индиговото багрило, произвеждано от векове в региона.

В Гватемала завъртат ивиците вертикално през 1971 г. и си измислят собствен герб (макар на него да е спомената декларацията за независимост от 1821 г.)

Хондурас пък се отличава с петте сини звезди, разположени така, че хем да образуват Х, хем - Н, и символ на надеждата провинциите да се обединят отново някой ден (не че няма такива опити, но всички тия държави по-скоро се прочуват със странните си войни).

Великденски остров

Великденският остров, наречен така, защото е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен навръх Великден 1722 г., официално Исла де Паскуа, защото e чилийска провинция, или просто Рапа Нуи на местния полинезийски език, макар последното да е най-новоизмисленото му име, е едно от най-усамотените (над 2000 километра до съседния населен остров) и мистериозни места на Земята. Славата си дължи на предимно на 887-те гигантски каменни човешки бюстове моаи, издинати преди 1000 години от местното население, чието предназначение и история си остават окончателно неизяснени, но това дори не е единствената загадъчна особеност на острова. Настоящият флаг е от 2006 г. и се базира на знамето, използвано в края на 19-и век, преди чилийската анексия. То съдържа и 4 черни тангата ману - символ на ежегоден религиозен ритуал, при който хората-птици се състезавали да донесат първото яйце на саждена рибарка от Мото Нуи до скалата над село Оронго. На актуалният е изобразено само червено реймиро - дървено нагръдно украшение във формата на полумесец, изобразяващо кану, и с краища, оформени като човешки лица в профил.

Полша

Бялото и червеното са утвърдени като национални цветове по време на неуспешното Ноемврийско въстание от 1830-31 г. През предходния век в кокардите на полските патриоти тук-там се появява и синьото. Червеното и бялото обаче могат да се проследят чак до гербовете и знамената на средновековните полски крале и герба на Жечпосполита. Националният флаг придобива настоящия си вид официално през 1919 г., когато най-накрая е възстановена полската държавност.

Аржентина

Момент, ще обясня. Да, всички знаем, че знамето на Аржентина се състои от две небесно сини ивици и една бяла. Но може би историческата истина не е такава. Мануел Белграно, един от освободителите на Южна Америка, т. нар. Либертадорес, създава първообраза през 1812 г., като заема цветовете на националната кокарда, носена от креолите по време на Майската революция, директно следствие от абдикацията на испанския крал Фердинанд VII по време на Наполеоновите войни в Европа. Флагът е приет за държавен на Обединени провинции Рио де Ла Плата (обхващащи днешните Аржентина, Уругвай и част от Боливия) от Тукуманския конгрес, а 2 години по-късно е добавено Майското слънце - с личице и 32 лъча, редуващи се прави и вълнообразни). Но първоначалният дизайн остава обект на дискусии. Първо на първо, едно от двете най-ранни запазени знамена е флагът от Мача, съхраняван в Сукре, Боливия, който има две бели и една синя ивица. Освен това, химически анализ показва, че автентичното синьо е ултрамарин, а не небесно. Работата е там, че в първите години на независима Аржентина за влияние се борят две фракции - федралистите, настояващи за по-голяма автономия на отделните провинции, предпочитат по-тъмния нюанс, а униатите, залагащи на централизация, развяват по-светлия. Печелят вторите, с което и флагът им остава в националната памет като по-аржентински.

Швеция

Според легендата златен кръст изгрява на небето над шведския крал Ерик IX по време Първия шведски кръстоносен поход срещу езичниците фини през 1157 г. Легендата, разбира се, е съвременна глупост, пунтираща историята за произхода на датския флаг.

Първите сини знамена с жълт кръст се появяват в средата на 16-и век и вероятно имат връзка с формата на държавния герб. Гербът на Швеция представлява син щит, разделен кръстообразно, като в две от полетата са изобразени трите крони, символ на страната от край време, а в другите два има изправен лъв от герба на рода Фолкунг. В средата пък е разположен герба на управляващата в момента династия Бернадот, от своя страна разсечен вертикално - отляво е гербът на династията Ваза, който не изобразява ваза, а наръч пръчки (фасция и фашизъм ениуан?), отдясно пък е личният герб на наполеоновия генерал Жан-Батист Жул Бернадот, коронован през 1806 г. за крал на Швеция като Карл XIV Йохан и пра-пра-пра-прадядо на настоящия Карл XVI Густаф. Та именно златният кръст разделящ щита на четири (върни се малко по-горе в описанието) е в основата и на флага.