Уелингтън

Къде ли са крили уелингтънци великолепния си флаг досега? Всъщност едва ли е кой знае колко трудно, предвид че Уелингтън е буквално на другия край на света. Буквално. Или пък не е толкова простичко за обяснение и има нещо... друго?

Новозеландците имат печален опит с публични конкурси, поради което са обречени на колониалния си флаг, вместо да веят някоя местна красота. Печалният им опит всъщност започва още през 50-те, когато правят цели 2 състезания за знаме на столицата Уелингтън, но резултатите са меко казано разочароващи и градската управа взема, поне според мен разумното решение да се обърне към Кралското хералдическо дружество в Лондон (което е доста по-правилно от Колежът за гербове, както би превел името Гугъл) за помощ. От Лондон пристига черен георгиевски кръст на златен фон, в средата кръгла емблема с галеон и делфин на платното му. Чудно. Но, явно не достатъчно новозеландско чудно, поради което флагът си остава не особено популярен, а отскоро се чуват и гласове за смяната му.

П.С. Да, знам, че в етикетите пише риба, а в текста - делфин. Честит 8-ми март!

Японските префектури

По-редовната честота на постване в този блог може да се обясни със сравнителната стегнатост на тематиката, но не и този път. Защото префектурите в Япония са 47 - 43 стандартни, 2 градски (Осака и Киото), 1 териториална (Хокайдо) и 1 метрополна (Токио). Знамената им обикновено, но не винаги, се състоят от символа на префектурата върху цветен фон. Самите емблеми са изчистени и симетрични дотолкова, че повече напомнят банкови лога, отколкото хералдически знаци. Ще ги карам по азбучен ред, или поне по Хепбърнската романизация на японския език.

Символът на Айчи е комбинация от хирагана буквичките, съставящи името й, а формата напомня за фигурките на делфини върху покрива на замъка в столицата Нагоя. Делфините дават и името на футболния отбор Нагоя Грампус, чийто най-силни години са в средата на 90-те, когато на скамейката е Арсен Венгер, а на терена - Гари Линекер и Пикси Стойкович.

Акита, със столица Акита, се намира в северната част на Хоншу, а символът е устремена стилизация на сричката а на катакана.

Аомори, със столица Аомори, се намира в най-северната част на Хоншу. Името значи "зелена гора", а странната фигура е формата на префектурата на картата - двата щръкнали края са полуостровите Шимокита и Цугару.

Катакана сричките чи и ба означават "хиляда листа", а не шурикен, както си помисли, и образуват емблемата на префектура Чиба. Жълтото ръбче идва от официалното цвете на региона - рапицата.

Ехиме е един от случаите, при които емблемата и символа на флага се различават, но и двете изобразяват цвят на мандарината Сацума.

Емблемата на префектура Фукуи е името й в катакана и, подобно на почти всички останали тук, символизира хармонията и стремежа към възход. (Знакът на едноименната столица е още по-силен обаче.)

От Фукуока на остров Кюшу са си заплюли цвета на японската (че каква да е) кайсия (известна и, по-неочаквано, като китайска слива).

Емблемата на Фукушима изобазява ядрен реактор изместен леко вляво от цунами. Не, шегувам се.

Гифу избухва със символ в стилистиката на китайския печатен шрифт, зеленото, ще се изненадаш, е за връзката с природата.

Това в средата е миниатюрно изображение на йероглиф с името на префектурата Гунма, което значи табун, трите полумесеца около него са за трите най-високи планини в провинцията Акаги, Харуна и Мийоги (първите два са и угаснали вулкани).

Изглежда мистериозно, но Хирошима залага просто на стилизация на сричката хи на катакана.

Когато видиш емблемата на северния остров Хокайдо, вероятно ще я помислиш за снежинка. Но е звезда - символ на надеждата, синьото е за морето и небето, бялото все пак е сняг, а червеното - енергията на народа.

Може да не си чувал за префектура Хього, но столицата й Кобе е прочута с телешкото. Флагът е син за морето и Вътрешното море (да, има такова), а символът е поредната щура стилизация на канджи сричката хьо.

В Ибараки са закичили бяла роза, вечна дружба, харакири, сайонара!

А сега един (малко объркващ, ще видиш) урок по японски. 石 (иши) ще рече камък, 川 (кава) - река, двете заедно правят Ишикава, а емблемата е като лого, получено в публичен конкурс, защото обединява формата на провинцията на картата и изписването на името в канджи, с разликата, че изглежда яко.

岩, което обединява символите за камък (отдолу) и планина обаче е начина, по който се изписва Ивате, а стилизираният знак е най-красивото нещо което ще видиш днес. Е, преди да продължиш да скролваш надолу, щото има още красоти.

Още една река, този път въздушна, в името на Кагава и най-после флаг, който не е син, а зелен, заради растението на префектурата - маслината.

Кагошима се намира на най-южното крайче на остров Кюшу, а на знамето обгражда вулканичния остров Сакураджима в червено.

Ще оставя на фантазията ти да прецени какво е искал да (по)каже авторът на символа на Канагава.

В Кочи съвсем са се оплели, обединявайки канджи и катакана в нещо, което изобщо не прилича на буквичките, но може да свърши работа като лого на нефтохим.

Знакът на Кумамото е хем катакана сричката ку, хем напомня формата на остров Кюшу.

Префектурата е кръстена на главния си град и стара столица на Япония Киото, а цветенцето всъщност идва от канджи символът за кио - 京.

Няма да повярваш (е, може и да повярваш, знам ли те колко си доверчив), но и двете емблеми на флаговете отгоре са стилизации на хирагана сричката み (ми). При Мие е оформена така, че да напомня за перла (с които е известна префектурата), а при Мияби - на детелина.

В Миязаки са взели ми-то от катакана и са го стилизирали като стълбичка - символ на прогреса.

А в Нагано са такива фенове на Междузвездни войни, че са оформили на като Звездата на смъртта. Или пък като планина, отразяваща се в морската повърхност, всичко е възможно.

Харагани, катакани... глупости - Нагасаки взима директно N и го оформя като гълъба на мира (измислен от Пикасо впрочем), заради едни атмони бомби, сещаш се.

При Нара отново играе на-то - всъщност малко по-очевидно, ако не бях ти наприказвал ония глупости за Звездата на смъртта преди малко - този път всяка точка си има значение, но те са пак по линията природа-хармония-прогрес, знаеш вече.

Окей, знам, че трябва да приключваме по-бързо, затова накратко - това са Ниигата и Оита.

Окаяма и Окинава имат два от възможно най-японските символи в серията - първите са с канджи във вида на сърдит самурай на лилав фон, вторите имат сеизмично О в червено кръгче.

Символът на префектура Осака всъщност се казва "хиляда кратунки" и идва още от управителя на областта през 16-и век даймийо Тайотоми Хидейоши, макар, надявам се, значението му да е изгубено във времето. Синьото е за морето, как иначе.

При Сага е по-лесно (и, може да се каже, безболезнено... хаха, каква шега) - цвят на камфорово дърво на зелен фон.

Едно от значенията на името Сайтама е украшение и символът й е точно такова, съставено от 16 магатама орнамента, напомнящи на елемент от даоисткия таегук във флага на Корея.

Емблемата на Шига е стилизация на името й в катакана, но и напомня за формата на езерото Бива, което заема едно 17% от цялата й територия.

Ах, Шимане сигурно е японската столица на ескейп руумовете, нямам друго обяснение. Ши може да означава много неща на японски, например "смърт" и "4", затова, сигурно си чувал, на някои места сградите пропускат четвъртия етаж в номерирането. В префектурата са играли на сигурно и недвусмислено са изобразили 4 ма-та на катакана.

Шизуока се гордее гледката към Фуджи, който е изобразен и като контур в емблемата на провинцията, чупката отдолу обаче е за залива Суруга.

Отляво е Точиги, на чийто флаг е седемдесетарска версия на канджи сричката 栃 (точи).

Отдясно най-после стигаме до Токио. Емблемата на града и префектурата всъщност е минималистично зелено листо гинко, не и обаче на флага. Върху него, на лилав фон е изобразено слънце, едновременно стилизация на канджите 東 (изток), 京 (столица) и означение за център.

То ще рече "птица", затова не е изненадващо, че Токушима и Тотори (да не се бърка с моя съсед Тоторо, който прилича повече на котка) са подходили сходно към хирагана сричката と. Синьото при Токушима идва от традиционното за провинцията производство на индиго, а при Тотори - за да се объркват гайджините. Официалните птици на двете префектури впрочем са чапла и мандаринка.

Префектура Тояма се намира в централно Хоншу, със столица Тояма, разположена на бреговете на Японско море и залива Тояма. Официалното дърво на преектурата е японския кедър, цветето - лале, птицата - тундрова яребица, рибата - светещ калмар, а бозайникът - серау. На флага отново е изобразена сричката то, този път оформена като планината Татеяма.

Уакаяма е една от по-скучните провинции на страната, но с нея идва и края на безкрайното то - стилизацията е на катаканата за уа - ワ.

За финал имаме 3 вариации на канджито яма 山, което ще рече "планина". При Ямагата планината е и вълните на река Могами, при Ямагучи е птичка, летяща към слънцето, а при Яманаши, която е другата префектура освен Шизуока с достъп до Фуджи, дублира белите контури на вулкана на лилав фон - за гроздето, отглеждано там.

Контрадите на Сиена

Палиото в Сиена е едно от най-зрелищните традиционни събития, които можеш да посетиш в Италия, ако, разбира се, нямаш против страховитата блъсканица с други туристи на иначе прекрасния площад Пиаца дел Кампо. Конните надбягвания се започват да се провеждат през 1633 г. и се случват 2 пъти годишно - на 2 юли и 16 август, т.е. имаш достатъчно време да планираш посещението си още тази. Самото състезание трае минутка-две, предшествани от малко по-дългото уговаряне, преговаряне и заговаряне между ездачите и другите контрадайоли, но е част от няколкодневен фестивал и, най-важното, определя коя контрада ще ликува над останалите през последващата година. Контрадите са кварталите на града, оформили се още през Средновековието, като от първоначалните 59 в момента са останали точно 17, а в едно надбягване могат да участват 10 от тях.

Знамената на контрадите може да ти се сторят шарени и претруфени, но са уникални, красиви и разпознаваеми, така че никога да нямаш съмнение в коя част на града си и да създадат уникална атмосфера в палиото.

Започвам с Aquila (орел), която понастоящем се кичи със срамната титла nonna, демек баба, тъй като последната й победа датира от юли 1992 г. Победата е последна и за легендарния Андреа Дегортес - Ачето, спечелил палиото 14 пъти за 8 различни контради, първото - през 1965 г. Орлите имат и най-малко общо победи в историята - 24, но вероятно ще видиш флага им доста често, защото са кварталът е в центъра и в него е Дуомото. Aquila дружи с Civetta и Drago и се мрази с Pantera.

Отдясно е флагът на друга централна контрада - Onda (вълна), който е не просто великолепен, но и принадлежи на актуалните шампиони. Onda е известна и като contrada capitana, заради войниците на стража пред Палацо Публико.

Освен Aquila Pantera не се има и със Selva, а в палиото обикновено си помага с Chiocciola, Civetta, Giraffa и Leocorno. Кварталът се намира в западната част на града, а името си вероятно дължи на добрите връзки на местните търговци със севернотосканския град Лука, чийто символ е пантерата.

Oca , чийто символ е гъска, окичена със савойски кръст, е понастоящем най-успешната контрада с цели 65 победи. В миналото кварталът е бил дом на бояджии на платове, въобще човек не би предположил, че ще мачкат така в конни надбягвания.

Torre е от югоизточната страна на Пиаца дел Кампо, там където е историческия еврейски квартал и синагогата на Сиена. Освен кулата от името си използва за символ и слон, а се мрази с гореспоменатите Oca и Onda. Въпреки че е една от сравнително успешните контради с 45 победи, държи и рекорда за nonna със суша от 44 последователни години между 1961 и 2005 г. На 16 август 2005 г. Луиджи Брушели и конят Берио прекъсват срамната серия (след като преди това са спечелили юлското палио за приятелската контрада Bruco)

Ето я и въпросната Bruco - въпреки името си, означаващо гъсеница, това е една от четирите благородни контради (заради смелостта на гражданите й при прокуждането на император Карл IV през 1369 г., другите са Aquila, Oca и Nicchio, но по други причини), една от най-щедрите и без каквито и да е заклети врагове. Кварталът е бил дом на търговци на коприна, а цветовете му са жълто и зелено със син борд.

Drago е сред първите контради, които си заплюват символ - златния дракон от герба на фамилия Боргези. Другите цветове са зелено и пурпурно, кварталът е банкерски (а в Сиена е основана най-старата банка в света - Монте дей Паски ди Сиена) и исторически поддържа добри връзки с Испания.

Според легендата Сиена е основана от синовете на Рем, който пък от своя страна, заедно с брат си Ромул, основава Рим, Сений и Асканий. След като Ромул убива брат си, братята бягат от чичо си, яздейки съответно бял и черен кон. Бялото и черното се пренасят върху герба на самата Сиена, а Капитолийската вълчица, откърмила римските братя се среща често като символ на връзката между двата града, както и дава име на контрадата Lupa.

В палиото охлювите и костенурките са сред най-бързите. И се мразят. Chiocciola има 51 победи, а жителите на квартала са известни и като affogasanti, в превод давещите светци - ядосани от серия неуспехи, охлювите си го изкарват на статуя на Свети Антоний (покровител на вражеската контрада Tartuca) след загубата на 2 юли 1896 г., хвърляйки я в кладенец. Серията провали не спира чак до 2010 г., след като статуята на светеца все пак е извадена.

Съседите от Tartuca имат 47 и половина победи (другата половинка е при Onda). И двата квартала са в югозападното кьоше на съвременния град, но в границите на костенурките е най-старата и укрепена част от него - Кастел Векио.

Четирите цвята в знамето на Istrice (таралеж) са установени в края на 18-и век, а последната добавка е от 1980 г., когато е добавен малтийски кръст с разрешението на великия магистър на Суверенния Малтийски орден фра Анджело де Мохана ди Колоня. Кварталът се намира в северозапдния край на града и, логично, си съперничи със съседите от Lupa. Жителите му традиционно са били ковачи а мотото - "Бода в самоотбрана" (да, да, не са особено оригинални тези слогани, затова и ти ги спестявам повечето).

Civetta ще рече совичка, а кварталът непосредствено на север от Пиаца дел Кампо се води обущарски. Совичката се кичи с титлата priora, тъй като е домакинствала на първата среща между всички шефове на контради през 1887 г.

Юлското палио през 1936 г. е спечелено от Умберто Балдини - Бовино с кон Руело за Giraffa (жираф). Така контрадата, удостоена с титлата "кралска" от крал Умберто I 50 години по-рано, е повишена в "имперска" от Виторио Емануеле III в чест на Италианска Източна Африка, обединила колониалните владения на континента през същата година, част от куция опит на италианците да си играят на световни завоеватели през онази епоха. Удачно стечение на обстоятелствата, защото символ на Giraffa е жирафче, водено от мавър. Иначе кварталът е на североизток от пиацата и бояджийски.

Жителите на Leocorno (еднорог) са златари, а подобно на жирафите, почитат Умберто в слогана си. Контрадата обаче е едва трета отзад напред с повече победи само от пантерите, с които иначе се има, и орлите.

Selva ще рече гора, но в гората се крие носорог. Кварталът е на тъкачи, изкусни стрелци с лък във военни времена. Горските се имат с охлювите и костенурките, но имат малко по-малко победи от тях, както и с град Кунео в западна Италия.

Сомволът на Nicchio е мида, оградена от корали на син фон. Статусът на благородна контрада извоюва по време на Битката при Монтепарти срещу Флоренция на 4 септември 1260 г., спечелена от сиенци, дали заради храбростта на мидичките, дали заради предатели във флорентинските редици, които самият Данте Алигиери запраща в Деветия кръг на Ада в Божествената си комедия.

Поради абсолютната простота на числото 17, една контрада трябваше да остане сираче в лейаута на този постинг и тази чест се падна на Valdimontone, което се превежда като долината на овена. Кварталът се намира в югоизточния край на Сиена, до Порта Романа, жителите му са шивачи, а цветовете - жълто, червено и бяло. Овните са и първите дисквалифицирани в историята след като предизвикват сблъсък по време на августовското състезание през 1966 г. и паузират през следващите 4 години.

Ако интересът ти към палиото надминава флаговете на контрадите (както трябва и да бъде), мога да ти препоръчам тази статия в Галоп, филма и книгата Палио, както и целия сайт около тях, както и този невероятно богат архив с информация и статистика за всяко едно надбягване.