Бисексуален прайд

Добре дошли в сърцето на скандала. В бисексуалното сърце на скандала.

През 1998 г. Майкъл Пейдж решава, че подобно на очевидно всяка сексуална общност, която се обзавежда с флаг, бисексуалната също има нужда от такъв - с розово за привличането към собсвения пол, синьо - за привличането към противоположния и лилаво за, ю гесд ит - онова, което обединява двете, "за свободна публична и комерсиална употреба, без да бъде патентован или регистриран". Да, ама не - 22 години по-късно бисексуалната общност става по-малко общност, след като американската организация БайНет в доста бизарен, но скоро подобаващо затрит туитър рант (да, да, чуждите думички идват в повече) клеймва (последно, обещавам) авторски права върху знамето и изнудва всеки, който си позволява да го произвежда и продава. Виж, дори щатските иначе щедри към собствениците на патенти и търговски марки не гледат на правоъгълна комбинация от цветове като на нещо, имащо нужда от твърде строга защита - накратко, освен всичкия срам, БайНет се излага и юридически. Бай-бай!

Кожен прайд

Един от интересните странични ефекти на обособяването на неортодоксални сексуални групи е, че по някаква причина представляват неизчерпаем източник на вексилологическо вдъхновение. Кожената субкултура, демек носенето на кожени и латексови дрехи, ама, нали, по-така, понастоящем се приема за част от BDSM, но произходът й по-скоро е като гей течение. Автор на флага е Тони ДеБлейз, който го представя през 1989 г., а тук можеш да чуеш историята, която всъщност не е толкова интересна, колкото темата.

Транссексуалната общност

Въпросът, който би трябвало да си зададеш, след като прочетеш този постинг е, защо дори транссексуалните хора са избрали да се идентифицират с един от най-досадните, при все и не чак толкова отколешни - от началото на миналия век, джендър стереотипи - розово за момиченца и синьо за момченца. Бялото в средата, поне според създателката му Моника Хелмс, е за интерсексуалните хора. Флагът се вее за пръв път на прайда в Аризона през 2000 г., а все още не е универсално възприет, като на много места по-стандартния флаг с цветовете на дъгата е предпочитан и от трансексуалните.