1868 година е вероятно най-важната в историята на навахо - тогава те поемат на Дългия марш обратно към историческите си земи след 4 мъчителни години в концлагера Боске Редондо. Точно 100 години по-късно, в резултат на конкурс, разбира се, се появява и флагът на нацията, който е колкото странен и неправилен вексилологически, толкова и удачен и подходящ. На бежов фон в ръждиво е изобразена територията на резервата, като фигурата е фрагментирана, отичтайки поетапното й разширяване върху земя, формално попадаща в границите на Юта, Аризона и Ню Мексико. Върху контура е лепнат печат с няколко къщи, слънце, неидентифицирано животно, стръкове царевица и, хей, сонда за нефт, който обаче не е официалния племенен печат. От четирите страни са жълта, бяла, синя и черна планини - един от най-разпознаваемите символи на навахо, а всичко е обгърнато от трицветна дъга, символизираща самоуправлението. Хубаво е знамето, хау!
Показват се публикациите с етикет карта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет карта. Показване на всички публикации
21 май 2020
27 април 2020
Амазонас
Амазония е толкова голяма, че дава имената на цели 4 региона в 4 южноамерикански държави. За удобство и задоволство на озовалите се тук в резултат на търсене ще разгледаме и четирите наведнъж, започвайки от Колумбия и движейки се на зиг-заг по часовниковата стрелка към останалите.
Колумбийският департамент Амазонас е най-големият в страната но и най-рядко населеният с малко над 70 хиляди жители общо. Намира се почти изцяло на юг от екватора, който може да е, а може и да не е означен с жълта ивица във флага на региона. Приет през 1974 г., с достра странна пропорция и три ивици с различна широчина, той е и един от малкото флагове с изображения на оръжие, което в случая е лък в ръцете на индиански воин, насочен към ягуар - двете фигури са в двата края на най-дебелата зелена ивица. Под нея има по-тясна жълта, отделена с черни линии и с добавена черна звезда за столицата Летисия, накрая идва белото. Симпатичен наивистичен лейаут, далеч от вексилоложките догми.
Иронията е, че бразилският щат е онзи, който на първо място свързваш с името Амазонас, но е със знаме, което по-скоро би приписал на произволен американски. То е прието през 1982 г. но 25-те звезди в кантона отговарят на 25-те общини, които през 1897 г. изпращат войски в подкрепа на останалите бразилски сили срещу малката религиозна комуна на Антонио Конселейро във войната за Канудос. Най-голямата е за столицата Манаус, където шеста година неизползваем стои стадионът, построен за Световното през 2014 г., щото какъв футбол в Амазонас?
Всеки от цветовете във флага на венецуелския Амазонас си има значение (бялото не е за тоалетна хартия уви), но няма да се спирам на всеки един, защото е досадно, а само на кафявото, в което е решена формата на щата. Та кафявото е за богатата почва и очеводно доста калните води на Ориноко. В него са разположени 7 звезди за всяка провинция, жълто странно нещо (окей де, едното жълто странно нещо), което изобразява тепуи Серо Аутана - тепуи е типична само за района планинска форма, завършваща с плато, и другото странно нещо, което е червеното лице на явно рус мъж от племето йономами - етническа група, която запазва самобитния си начин на живот и в наши дни.
Перуанският департамент Амазонас е сравнително малък и незабележим, особено в сравенение със съседния Лорето, където на практика се намират повечето амазонски владения на Перу. Знамето му е най-младо от всички тук - прието през 2003 г., година след венецуелския колега. Дължи странната са визия на 2 тръгълника - червен отляво за пролятата кръв и зелен отдясно за природата, сочещи към емблемата на региона. В нея провинциите са изобразени като седемте зъбчета на зъбчато колело (на хората видимо им е писнало от звезди), а коренното население е означено с червени и жълти пера за авахун и уампис и пирамидална структура, характерна за "воините от облаците" чачапоя.
Колумбийският департамент Амазонас е най-големият в страната но и най-рядко населеният с малко над 70 хиляди жители общо. Намира се почти изцяло на юг от екватора, който може да е, а може и да не е означен с жълта ивица във флага на региона. Приет през 1974 г., с достра странна пропорция и три ивици с различна широчина, той е и един от малкото флагове с изображения на оръжие, което в случая е лък в ръцете на индиански воин, насочен към ягуар - двете фигури са в двата края на най-дебелата зелена ивица. Под нея има по-тясна жълта, отделена с черни линии и с добавена черна звезда за столицата Летисия, накрая идва белото. Симпатичен наивистичен лейаут, далеч от вексилоложките догми.
Иронията е, че бразилският щат е онзи, който на първо място свързваш с името Амазонас, но е със знаме, което по-скоро би приписал на произволен американски. То е прието през 1982 г. но 25-те звезди в кантона отговарят на 25-те общини, които през 1897 г. изпращат войски в подкрепа на останалите бразилски сили срещу малката религиозна комуна на Антонио Конселейро във войната за Канудос. Най-голямата е за столицата Манаус, където шеста година неизползваем стои стадионът, построен за Световното през 2014 г., щото какъв футбол в Амазонас?
Всеки от цветовете във флага на венецуелския Амазонас си има значение (бялото не е за тоалетна хартия уви), но няма да се спирам на всеки един, защото е досадно, а само на кафявото, в което е решена формата на щата. Та кафявото е за богатата почва и очеводно доста калните води на Ориноко. В него са разположени 7 звезди за всяка провинция, жълто странно нещо (окей де, едното жълто странно нещо), което изобразява тепуи Серо Аутана - тепуи е типична само за района планинска форма, завършваща с плато, и другото странно нещо, което е червеното лице на явно рус мъж от племето йономами - етническа група, която запазва самобитния си начин на живот и в наши дни.
Перуанският департамент Амазонас е сравнително малък и незабележим, особено в сравенение със съседния Лорето, където на практика се намират повечето амазонски владения на Перу. Знамето му е най-младо от всички тук - прието през 2003 г., година след венецуелския колега. Дължи странната са визия на 2 тръгълника - червен отляво за пролятата кръв и зелен отдясно за природата, сочещи към емблемата на региона. В нея провинциите са изобразени като седемте зъбчета на зъбчато колело (на хората видимо им е писнало от звезди), а коренното население е означено с червени и жълти пера за авахун и уампис и пирамидална структура, характерна за "воините от облаците" чачапоя.
24 август 2018
Косово
Флагът на Косово, навъртял неусетно вече 10 лазарника, въплътява всичко онова, което презирам в един флаг - карта, звездички, отброяващи нещо си, цветове, символизиращи точно нищо, само надпис липсва, за да сме в тинята. Излиза, че народите, сдобили се с независима държава през 21-ви век, се отличават с далеч по-малко самоуважение, креативност, гордост и внимание от народите, минали през това по което и да е друго време в историята.
12 октомври 2017
Сао Пауло
Сао Пауло е най-богатият от 26-те бразилски щата и носи името на столицата си и най-голям град в Южна Америка. Флагът му се състои от 13 черни и бели хоризонтални ивици, червен кантон с 4 жълти звезди и кръг с карта на Бразилия в синьо. Картата е на Бразилия, защото е изработен от Жулио Рибейро през 1888 г. по повод провъзгласяването на Първата република. За държавен флаг обаче тогава е избранo предложението на Раймундо Тешейра Мендес и това е добре. През 1946 г. знамето на Рибейро получава нов шанс, този път като официално на щата. 13-те ивици отброяват дните и нощите прекарани от бандейрантес - ранни португалски заселници - в изследването и, нека си го кажем, разграбването на вътрешността на страната (макар че не може да бъде прикрито влиянието от флага на САЩ), червеният правоъгълник е за пролятата от тях кръв, като трите цвята символизират и трите раси в основата на бразилската нация, звездите пък са съзвездието Южен кръст.
08 март 2017
Кипър
През последните няколко месеца бяха направени нови стъпки към обединението на Кипър, но неяснотите са все още твърде големи, а и не е като да нямаме няколко предишни провалили се на финала опита. Един от въпросите е какъв ще бъде флага на обединените Република Кипър и Севернокипърска турска република (призната единствено от Турция), но хей, единната държава вече си има флаг. Този -
В края на 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. Само 3 години по-късно избухват размирици между гръцката и турската общност на острова. Събитията не са без предистория на конфликти между двата етноса, в случая вината е по-скоро на гръцкото мнозинство, но като цяло и преди, и след това става дума за безмерна идиотия и твърдоглавие от двете страни. През 1974 г. гръцките националисти правят преврат, което предизвиква Турция да нахлуе и отчупи североизточното кьоше на острова.
Още през въпросната 1960 г. се провежда конкурс за държавен флаг. Ограниченията, заложени в конституцията, са той да не съдържа цветовете синьо (за Гърция) и червено (за Турция), нито символите кръст или полумесец. Победителят е избран от президента архиепископ Макариос III и вицепрезидента Фазъл Кючюк - предложението на родения в Лимасол художник и учител Исмет Гюней. Бял фон, символизиращ мира, върху който в златисто е изобразен силуетът на острова - нещо, което може и да не е кой знае колко вексилологически издържано, но толкова подходящо в случая, и две лаврови клонки за двете етнически общности. Гюней е автори и на държавния герб, както и на първия дизайн на кипърската лира. Флагът е леко променен през 2006 г. - изображението на острова е увеличено, цветът е пипнат в по-медено, а клонките са стилизирани по-детайлно (това е на картинката отгоре). Покрай един от предишните помирителни планове, координиран от Кофи Анан, излиза предложение за ново знаме с три ивици - синя, жълта и червена, разделени от две по-тънки бели, което уж трябва да обединява, но, честно казано, е ужасно и е добре, че не се случи.
В края на 1960 г. Кипър получава независимост от Великобритания. Само 3 години по-късно избухват размирици между гръцката и турската общност на острова. Събитията не са без предистория на конфликти между двата етноса, в случая вината е по-скоро на гръцкото мнозинство, но като цяло и преди, и след това става дума за безмерна идиотия и твърдоглавие от двете страни. През 1974 г. гръцките националисти правят преврат, което предизвиква Турция да нахлуе и отчупи североизточното кьоше на острова.
Още през въпросната 1960 г. се провежда конкурс за държавен флаг. Ограниченията, заложени в конституцията, са той да не съдържа цветовете синьо (за Гърция) и червено (за Турция), нито символите кръст или полумесец. Победителят е избран от президента архиепископ Макариос III и вицепрезидента Фазъл Кючюк - предложението на родения в Лимасол художник и учител Исмет Гюней. Бял фон, символизиращ мира, върху който в златисто е изобразен силуетът на острова - нещо, което може и да не е кой знае колко вексилологически издържано, но толкова подходящо в случая, и две лаврови клонки за двете етнически общности. Гюней е автори и на държавния герб, както и на първия дизайн на кипърската лира. Флагът е леко променен през 2006 г. - изображението на острова е увеличено, цветът е пипнат в по-медено, а клонките са стилизирани по-детайлно (това е на картинката отгоре). Покрай един от предишните помирителни планове, координиран от Кофи Анан, излиза предложение за ново знаме с три ивици - синя, жълта и червена, разделени от две по-тънки бели, което уж трябва да обединява, но, честно казано, е ужасно и е добре, че не се случи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)







