Към един по-малко известен момент от българската история. Непосредствено след Руско-турската война от 1877-78 г. в Югозападните Родопи избухва т. нар. Сенклерово въстание, в което се включват башибозуци от разбитата армия на Сюлейман паша, предвождани от бившия британски консул във Варна, сега на турска служба Станислас Секлер (изключително интересна личност, не по хубавия начин). Бунтът е потушен, но до голяма степен оправдава османските претенции пред Берлинския конгрес. След създаването на Източна Румелия на следващата година, 22 непокорни помашки села и 5 махали в областта Рупчос по поречието на река Въча отказват да приемат румелийската администрация и обявяват независимост. Сред селата са днешните Триград, Михалково, Девин, Мугла, както и най-голямото Тъмръш, на което е кръстена своеобразната република и откъдето е лидера й - Ахмед ага Караходжов - Тъмръшлията. Ахмед ага е спорна фигура - макар да има непотвърдени сведения за участието на рода му в потушаването на Априлското въстание в областта, управлението му на Тъмръшката република е по-скоро спокойно и успешно, а срещата му със Захари Стоянов в навечерието на обявяването на Съединението приключва със съгласието помаците да не се намесват. Въпросното Съединение впрочем бележи края на независимата република, в чийто работи преди това са гледали да не се бъркат нито регионалната власт в Пловдив, нито централната в Цариград.
По силата на Топханенският акт, с който Османската империя признава Съединението, Рупчос и Кърджалийско са върнати в границите й, където остават до Балканските войни. Между другото, формата на признанието е вид на персонална уния на Княжество България и Източна Румелия под властта на княза - нещо, което се променя чак с обявяването на Независимостта през 1908 г. През 1912 г., в хода на Първата балканска война Тъмръш е опожарено от перущеници, търсещи разплата, а по-голямата част от населението му бяга в империята. Днес от селото не останало почти нищо - едва няколко надгробни камъка, погълнати от гората. Що се отнася до знамето, за неговата употреба "приживе" на републиката исторически източници няма и е напълно възможно да е измислено по-късно като помашки символ. Иронично, напомня за флага на съвременната руска терористична организация в Украйна ДНР, при който бялото от руския е заменено с черна ивица.
По силата на Топханенският акт, с който Османската империя признава Съединението, Рупчос и Кърджалийско са върнати в границите й, където остават до Балканските войни. Между другото, формата на признанието е вид на персонална уния на Княжество България и Източна Румелия под властта на княза - нещо, което се променя чак с обявяването на Независимостта през 1908 г. През 1912 г., в хода на Първата балканска война Тъмръш е опожарено от перущеници, търсещи разплата, а по-голямата част от населението му бяга в империята. Днес от селото не останало почти нищо - едва няколко надгробни камъка, погълнати от гората. Що се отнася до знамето, за неговата употреба "приживе" на републиката исторически източници няма и е напълно възможно да е измислено по-късно като помашки символ. Иронично, напомня за флага на съвременната руска терористична организация в Украйна ДНР, при който бялото от руския е заменено с черна ивица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар