Навахо

1868 година е вероятно най-важната в историята на навахо - тогава те поемат на Дългия марш обратно към историческите си земи след 4 мъчителни години в концлагера Боске Редондо. Точно 100 години по-късно, в резултат на конкурс, разбира се, се появява и флагът на нацията, който е колкото странен и неправилен вексилологически, толкова и удачен и подходящ. На бежов фон в ръждиво е изобразена територията на резервата, като фигурата е фрагментирана, отичтайки поетапното й разширяване върху земя, формално попадаща в границите на Юта, Аризона и Ню Мексико. Върху контура е лепнат печат с няколко къщи, слънце, неидентифицирано животно, стръкове царевица и, хей, сонда за нефт, който обаче не е официалния племенен печат. От четирите страни са жълта, бяла, синя и черна планини - един от най-разпознаваемите символи на навахо, а всичко е обгърнато от трицветна дъга, символизираща самоуправлението. Хубаво е знамето, хау!

Аборигени

Виж, не са само новозеландците, но ситуацията при техния по-голям съсед е и по-сложна. Настоящият държавен флаг отразява малък откъс от историята на страната-континент и още по-нищожен дял от идентичността й, при това унизителен за голяма част от населението. Чуват се гласове на активисти като Лоуича О'Донахю, които виждат в аборигенския флаг по-подходяща репрезентация на Австралия, но реалността не му дава големи шансове. Жалко. Иначе знамето е създадено през 1971 г. от Харълд Томас, който запазва авторските права върху дизайна, дори с след като придобива официален статус. Решено в традиционни за аборигенското изкуство цветове, черното е за хората, жълтият диск символизира животворното слънце, а червеното е свещената земя.

Асирия

Отново сме в Близкия изток, когото на Запад наричат Среден изток, щото близък изток сме им ние. Среден изток му викат и американците, макар на тях средно на изток трябва да се пада Ирландия примерно. Асирийците не са сирийци, или поне по-голямата част от тях не са - исторически населяват мега пъстрото кьоше, поделено от Ирак, Сирия и Турция, но диаспората по цял свят е като че ли още по-многолюдна, което, правилно се досещаш, говори за нелеко минало. Всъщност почти всички асирийци са християни, което не пречи в етническия им флаг да са преплетени един куп древни близкоизточни символи. В центъра е шамшату - знак на Шамаш, популярен месопотамски (а не хипопотамски) бог на слънцето и справедливостта. Жълтото кръгче неизненадващо е самото слънце, а шурикенът малко по-неочаквано е земята. Четирите вълнисти ленти, люшкащи се психеделично (все пак знамето е измислено към края на 60-те) към ъглите на флага, се състоят от по три ивици - синята е Ефрат, червената - Тигър, а бялата - Голям Заб (също река, нищо, че не си я чувал - тече в околностите на Ербил и се влива в Тигър). Фигурата отгоре изобразява друго божество - Ашур като стрелец, разположен в крилат диск.

Метиси

Метисите - думичка от френски произход, с която се наричат потомците на смесени бракове между европейски заселници и хора от коренното население в Америките, се сдобиват с флаг (или по-точно 2 флага - син и червен) преди битката при Севън Оукс (днешен Уинипег в Канада) през 1816 г., когато метисите от Северозападната компания разбиват метисите от компанията Хъдсън бей. Това, което компаниите делят, е добивът на кожи - спомни си сюжета на Завръщането с Дикаприо, чието действие обаче се развива от южната страна на канадско-щатската граница. Флагът изобразява символа за безкрайност, който, очевидно, обозначава безкрайното единение на двете раси - доста напредничава концепция за ловци на бобри от началото на 19-и век.

Лезгинци

Лезгинците са един от множеството народи в Северен Кавказ - грузинци, чеченци, аварци, абхазци, черкези, кабардинци, даргинци, азери, ингушети и кой ли още не. Повечето от тях живеят в съвременен Дагестан в Руската федерация и Азербайджан, а по-известен от самия народ е танцът лезгинка, превърнал се в традиционен за всички народи, изброени горе, и символ на целия регион. Макар Федералната лезгинска национално-културна автономия (ФЛНКА) да опитва да наложи леко променен флаг, по-разпространен и приет е този вариант, който може да бъде проследен до времената на късноантичната и ранносредновековна държава Кавказка Албания (която няма нищо общо със съвременната балканска Албания).

Гюмюрджинска република

Тъмръшката република не е единственото квазидържавно образувание в Родопите, възникнало в периода между освобождението на България и окончателното установяване на границите в тази част на Балканите. През есента на 1913 г. оттеглянето на българските войски от Беломорска Тракия по времето Междусъюзническата война дава шанс на местното мюсюлманско население, не без санкцията на Гърция, да обяви първо Временно, а после и Независимо управление на Западна Тракия със столица Гюмюрджина, което се простира от крайбрежието на юг до днешните Кърджали и Смолян на север. Администрацията на "президента" Хафъз Сали функционира пълноценно и почти като истинска държава си има армия, съд, химн, издава пощенски марки, паспорти, докато през октомври генерал Стефан Тошев с Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия не развалят седянката и възстановяват българската власт. Лозанска конференция, която урежда отношенията в Егейския регион след зрелищния провал на Гърция във във войната срещу Турция, последвала Първата Световна, не засяга мюсюлманите в Западна Тракия (за разлика от други, които участват в размяната на населения между държавите) и в голяма част те остават да живеят там, а знамето на Гюмюрджинската република е прието за съвременно такова и на турското малцинство в Гърция.

Новият Юниън флаг

Иронично е, че обръщам внимание на този проект в богатата на ксенофобия и изолационизъм пост-Брекзит епоха, но Новият Юниън флаг се появява през категорично по-добрата (за) Великобритания 2015 година. Гил Муалем-Дорън създава флага от парченца платове с характерни десени за множеството народности и етноси в бившата Британска империя и живеещи (все още) в Обединеното кралство. Платноходките пък символизират миграцията и изобщо всичко е толкова позитивно, открито, стоплящо и филантропско, че ми е трудно да си го представя адекватно в днешната среда на омраза.

Липки

Липките са татари, които се заселват в земите на Великото литовско княжество още през 14-и век под натиска на Златната орда и с разрешението на Витаутас Велики. Названието им идва от името, с което кримските татари наричат Литва, известни са и като литовски татари, полски татари, муслими. Езикът им изчезва, но запазват исляма като религия. През вековете липките служат в армията на Жечпосполита, например под ръководството на Ян Собиески при Битката за Виена през 1683 г., като поставят сламка на шлемовете си, за да се отличават от татарите в османските редици. Може би най-известният човек с липска кръв е полският писател и носител на Нобелова награда Хенрик Сенкевич. В момента наброяват около 10 хиляди души - повечето в съвременна Беларус, има и няколко хиляди в Полша и Литва. Етническият им флаг е като историческия на Беларус, но с полумесец и звезда на червеното поле - просто и ясно.

Нова Каледония

Нова Каледония е отвъдморска територия на Франция в Тихия океан на изток от Австралия, която досега ми бе известна единствено като родина на футболиста от близкото минало Кристиан Карембьо. Напоследък явно се засилват настроенията за независимост, чийто основен пропагандатор е Канашкия и социалистически национален освободителен фронт. Флагът на фронта, които се приема и за етнически флаг на канаците и за потенциален флаг на независимата държава, е създаден през 1984 г. Синьото маркира морските кланове, зеленото - планинските кланове, червеното - общата им кръв, жълтият диск е слънце - символ на живота, а фигурката е flèche faîtière - дървен тотем, който се поставя на върха на покрива на къщата на вожда в традиционните каледонски селища.

Секейска земя

Секеите са етническа група, близка до унгарците, макар точният им произход да е спорен. Територията, която се населяват, се намира в източната част на Трансилвания - там, където в Средните векове е минавала границата между Унгария и Османската империя, а сега е приблизително в центъра на Румъния. Знамето е производно от герба на историческата област, като осмолъчната звезда е всъщност Слънцето

Канадски инуити

Инуитите са едни от Първите нации, както в Канада се наричат народите, населявали Северна Америка преди пристигането на европейските заселници. Освен в най-северните региони на Канада, инуити живеят и в Аляска и Гренландия. Инуит Тапириит Канатами, в превод "инуити, обединени с Канада", на инуитски ᐃᓄᐃᑦ ᑕᐱᕇᑦ ᑲᓇᑕᒥ, е организация, основана през 1971 г., обединяваща и представляваща около 60 хиляди от тях. Флагът им с танцуващи инуитски фигурки може и да не е най-щурият сред Първите нации, но е най-веселият и стилен.