Женски национален отбор по футбол на Канада

На Световното във Франция това лято женският национален отбор по футбол на Канада се представи прилично - второ място в групата и опадане на осминафинал от бъдещия бронзов медалист Швеция. По случай първенството обаче канадките бяха издокарани и със специален флаг от Найки, за чиято символика и предназначение знам твърде малко (да се чете "нищо"), понеже националният отбор, напълно логично, играе под държавния флаг, но, както може да се види в рекламните материали на създадателите му, би вършил чудна работа като десен на хавлийка за плаж.

Контрадите на Сиена

Палиото в Сиена е едно от най-зрелищните традиционни събития, които можеш да посетиш в Италия, ако, разбира се, нямаш против страховитата блъсканица с други туристи на иначе прекрасния площад Пиаца дел Кампо. Конните надбягвания се започват да се провеждат през 1633 г. и се случват 2 пъти годишно - на 2 юли и 16 август, т.е. имаш достатъчно време да планираш посещението си още тази. Самото състезание трае минутка-две, предшествани от малко по-дългото уговаряне, преговаряне и заговаряне между ездачите и другите контрадайоли, но е част от няколкодневен фестивал и, най-важното, определя коя контрада ще ликува над останалите през последващата година. Контрадите са кварталите на града, оформили се още през Средновековието, като от първоначалните 59 в момента са останали точно 17, а в едно надбягване могат да участват 10 от тях.

Знамената на контрадите може да ти се сторят шарени и претруфени, но са уникални, красиви и разпознаваеми, така че никога да нямаш съмнение в коя част на града си и да създадат уникална атмосфера в палиото.

Започвам с Aquila (орел), която понастоящем се кичи със срамната титла nonna, демек баба, тъй като последната й победа датира от юли 1992 г. Победата е последна и за легендарния Андреа Дегортес - Ачето, спечелил палиото 14 пъти за 8 различни контради, първото - през 1965 г. Орлите имат и най-малко общо победи в историята - 24, но вероятно ще видиш флага им доста често, защото са кварталът е в центъра и в него е Дуомото. Aquila дружи с Civetta и Drago и се мрази с Pantera.

Отдясно е флагът на друга централна контрада - Onda (вълна), който е не просто великолепен, но и принадлежи на актуалните шампиони. Onda е известна и като contrada capitana, заради войниците на стража пред Палацо Публико.

Освен Aquila Pantera не се има и със Selva, а в палиото обикновено си помага с Chiocciola, Civetta, Giraffa и Leocorno. Кварталът се намира в западната част на града, а името си вероятно дължи на добрите връзки на местните търговци със севернотосканския град Лука, чийто символ е пантерата.

Oca , чийто символ е гъска, окичена със савойски кръст, е понастоящем най-успешната контрада с цели 65 победи. В миналото кварталът е бил дом на бояджии на платове, въобще човек не би предположил, че ще мачкат така в конни надбягвания.

Torre е от югоизточната страна на Пиаца дел Кампо, там където е историческия еврейски квартал и синагогата на Сиена. Освен кулата от името си използва за символ и слон, а се мрази с гореспоменатите Oca и Onda. Въпреки че е една от сравнително успешните контради с 45 победи, държи и рекорда за nonna със суша от 44 последователни години между 1961 и 2005 г. На 16 август 2005 г. Луиджи Брушели и конят Берио прекъсват срамната серия (след като преди това са спечелили юлското палио за приятелската контрада Bruco)

Ето я и въпросната Bruco - въпреки името си, означаващо гъсеница, това е една от четирите благородни контради (заради смелостта на гражданите й при прокуждането на император Карл IV през 1369 г., другите са Aquila, Oca и Nicchio, но по други причини), една от най-щедрите и без каквито и да е заклети врагове. Кварталът е бил дом на търговци на коприна, а цветовете му са жълто и зелено със син борд.

Drago е сред първите контради, които си заплюват символ - златния дракон от герба на фамилия Боргези. Другите цветове са зелено и пурпурно, кварталът е банкерски (а в Сиена е основана най-старата банка в света - Монте дей Паски ди Сиена) и исторически поддържа добри връзки с Испания.

Според легендата Сиена е основана от синовете на Рем, който пък от своя страна, заедно с брат си Ромул, основава Рим, Сений и Асканий. След като Ромул убива брат си, братята бягат от чичо си, яздейки съответно бял и черен кон. Бялото и черното се пренасят върху герба на самата Сиена, а Капитолийската вълчица, откърмила римските братя се среща често като символ на връзката между двата града, както и дава име на контрадата Lupa.

В палиото охлювите и костенурките са сред най-бързите. И се мразят. Chiocciola има 51 победи, а жителите на квартала са известни и като affogasanti, в превод давещите светци - ядосани от серия неуспехи, охлювите си го изкарват на статуя на Свети Антоний (покровител на вражеската контрада Tartuca) след загубата на 2 юли 1896 г., хвърляйки я в кладенец. Серията провали не спира чак до 2010 г., след като статуята на светеца все пак е извадена.

Съседите от Tartuca имат 47 и половина победи (другата половинка е при Onda). И двата квартала са в югозападното кьоше на съвременния град, но в границите на костенурките е най-старата и укрепена част от него - Кастел Векио.

Четирите цвята в знамето на Istrice (таралеж) са установени в края на 18-и век, а последната добавка е от 1980 г., когато е добавен малтийски кръст с разрешението на великия магистър на Суверенния Малтийски орден фра Анджело де Мохана ди Колоня. Кварталът се намира в северозапдния край на града и, логично, си съперничи със съседите от Lupa. Жителите му традиционно са били ковачи а мотото - "Бода в самоотбрана" (да, да, не са особено оригинални тези слогани, затова и ти ги спестявам повечето).

Civetta ще рече совичка, а кварталът непосредствено на север от Пиаца дел Кампо се води обущарски. Совичката се кичи с титлата priora, тъй като е домакинствала на първата среща между всички шефове на контради през 1887 г.

Юлското палио през 1936 г. е спечелено от Умберто Балдини - Бовино с кон Руело за Giraffa (жираф). Така контрадата, удостоена с титлата "кралска" от крал Умберто I 50 години по-рано, е повишена в "имперска" от Виторио Емануеле III в чест на Италианска Източна Африка, обединила колониалните владения на континента през същата година, част от куция опит на италианците да си играят на световни завоеватели през онази епоха. Удачно стечение на обстоятелствата, защото символ на Giraffa е жирафче, водено от мавър. Иначе кварталът е на североизток от пиацата и бояджийски.

Жителите на Leocorno (еднорог) са златари, а подобно на жирафите, почитат Умберто в слогана си. Контрадата обаче е едва трета отзад напред с повече победи само от пантерите, с които иначе се има, и орлите.

Selva ще рече гора, но в гората се крие носорог. Кварталът е на тъкачи, изкусни стрелци с лък във военни времена. Горските се имат с охлювите и костенурките, но имат малко по-малко победи от тях, както и с град Кунео в западна Италия.

Сомволът на Nicchio е мида, оградена от корали на син фон. Статусът на благородна контрада извоюва по време на Битката при Монтепарти срещу Флоренция на 4 септември 1260 г., спечелена от сиенци, дали заради храбростта на мидичките, дали заради предатели във флорентинските редици, които самият Данте Алигиери запраща в Деветия кръг на Ада в Божествената си комедия.

Поради абсолютната простота на числото 17, една контрада трябваше да остане сираче в лейаута на този постинг и тази чест се падна на Valdimontone, което се превежда като долината на овена. Кварталът се намира в югоизточния край на Сиена, до Порта Романа, жителите му са шивачи, а цветовете - жълто, червено и бяло. Овните са и първите дисквалифицирани в историята след като предизвикват сблъсък по време на августовското състезание през 1966 г. и паузират през следващите 4 години.

Ако интересът ти към палиото надминава флаговете на контрадите (както трябва и да бъде), мога да ти препоръчам тази статия в Галоп, филма и книгата Палио, както и целия сайт около тях, както и този невероятно богат архив с информация и статистика за всяко едно надбягване.

Лига на нациите

Лигата на нациите е ново състезание за национални отбори по футбол, организирано от УЕФА за пръв път през тази година. Форматът е объркващ, а каквото и да разправят шефовете на европейския футбол, целта е повече пари от телевизионни права. Благодарение на неуморната работа на Българския фризьорски съюз, наш'те са в една група с Кипър, Норвегия и Словения в Лига D, демек третото от четири нива на турнира. По-особеното е, че логото на Лигата е флаг, вдъхновен от цветовете на флаговете на 55-те страни-участнички (плюс сиво, защото... така), представляващ мотив, съставен от триъгълници, оформящи квадрати, в които има съответно полукръгове и кръгове в контрастни цветове. Флагът е динамичен и в различни прояви и моменти комбинациите от цветове се различават - изображението отгоре е само един от вариантите.

Бежански отбор

За пръв път тази година на Олимпийските игри в Рио де Жанейро 10 спортиста се състезават от името на т. нар. Бежански отбор. Техен флаг е флага на Международния олимпийски комитет, а химн - Олимпийския химн. Организацията Бежанска нация иска да промени това и създава собствен флаг и химн за Бежанския отбор. Дизайнер на флага е живеещата в Амстердам сирийка Яра Саид, която се е вдъхновила от цветовете на спасителните жилетки - малко тъжен символ на надеждата и спасението за онези, които имат късмета да оцелеят при преминаването на Средиземно море, и каквато е носила самата Яра. Ярко оранжево с една черна лента - достатъчно просто, силно като символизъм и ясно като послание. Едва ли МОК ще го приеме официално, поне не и до края на игрите, но е важно, че го има.

Северна Ирландия

Големите футболни форуми като Европейско и Световно първенство са моментите, когато хора, които не гледат футбол, рязко придобиват интерес към него и задават въпроси, на които ние, хората, които гледаме футбол, се налага да отговаряме с недоволно сумтене. Словакия или Италия са по-добри, белите кои са, това защо не е гол или защо Уелс, Шотландия, Англия и Северна Ирландия, които не са истински държави, имат национални отбори? Ами защото така, дай по-добре една бира от хладилника. Последният обаче е добър повод да погледнем към флага на Северна Ирландия. Или всъщност не. Защото Северна Ирландия дори няма флаг. Ами какво е тогава това, което се вее на мачовете на националния отбор? Оф, пак се почна с умните въпроси. Добре де...

Истината е, че от 1924 до 1973 г. Северна Ирландия си има флаг и герб. Знамето на Ълстър представлява червен кръст на бял фон с бяла шестолъча звезда, червена длан и корона. Червеният кръст идва от герба на клана Бърк и оригинално е разположен на златен фон, както е и на традиционния флаг на Ълстър (на койти ще се върна след малко); шестолъчата звезда символизира шестте графства на областта - Антрим, Арма, Даун, Ландъндери, Тироун и Фърмана; червената ръка, обърната с дланта напред, произлиза от келтската митология и по-късно е приета за символ от клана О'Нийл; короната - ясно, е знак за принадлежността на северната част на Ирландия към Обединеното кралство след подялбата през 1921 г. През 1973 г. Британският парламент предприема законодателни промени, които по същество увеличават самоуправлението на Северна Ирландия, но парадоксално покрай това областта е лишена от герба и знамето си. Понастоящем Юниън Джак е единственият официален флаг там. Знамето на Ълстър продължава да се използва в два случая - от лоялистите и като спортен флаг на националните отбори от областта, т.е. почти само на футболния. Всъщност, подобно на Англия и Шотландия и за разлика от Уелс, Северна Ирландия е представена със символ в Юниън Джак - червените диагонални ленти идват от флага на Свети Патрик.

А сега към диаметрално противоположния казус - националният отбор на Ирландия по ръгби юниън представя както Република Ирландия, така и Северна Ирландия, а играчите идват и от двете страни на границата. Флагът, под който се състезават ръгбистите е зелен и на него са изобразени символите на четирите исторически провинции на острова - Ленстър (златна арфа на зелен фон), Мънстър (три златни корони на син фон), Конахт (черен орел и ръка с меч) и Ълстър (червен кръст на златен фон и червена ръка, идентично с флага на Ълстър). Ако не си се объркал, не знам...

Западни Индии

Западните Индии всъщност не са държава, а отбор по крикет. Крикет е онзи спорт, при който играч от единия отбор опитва да събори с топка конструкция от 3 пръчки на земята, докато целта на играч от другия отбор е да фрасне топката с дъска за рязане на хляб. Мачовете са протяжни и един отнема 5 дни - нещо, за което време имат само хора от бившите британски колонии. На Западните Индии се налага да играят срещу Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, Пакистан, истинската Индия, Шри Ланка и Англия, за което проста емблема не е достатъчна, трябва си флаг.

Отборът на Западните Индии се съставя от играчи от Американски Вирджински острови, Ангуила, Антигуа и Барбуда, Барбадос, Британските Вирджински острови, Доминика, Гренада, Гвиана, Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Синт Мартен, Тринидад и Тобаго и Ямайка (звучи като маршрут на перфектната ваканция, нали?). Уиндийците са всъщност доста добри с няколко световни титли в историята и място в челото на ранглистите. Флагът, който се използва от 1999 г., е виненочервен с емблема във формата на щит, на който е изобразено островче с палма, уикет (конструкцията с пръчките) и слънце. Преди гореспомената година емблемата е била леко различна - без уикет и с изображение на екваториалното съзвездие Орион вместо слънце.