Ливан

Очевидно съм в дървена серия, защото след каролинската палма миналата седмица е ред на кедъра. Ама не бенетейският коментатор-недоразумение, ами ливанският. Продължаваме след рекламите.

Ливан е продукт на разкъсването на Османската империя със Севърския мирен договор след Първата Световна война. По неговата сила Франция получава парче от Близкия изток, което съответства на съвременните Сирия и Ливан. Французите не са особено креативни, нито пък особено аргументирани при колониалните си флагове - виж само случая Алепо, в играта обаче влиза американското емигре Наум Мокарзил, впечатляваща личност, който предлага кедъра за символ на новосъздадения Голям Ливан. Кедърът е най-разпространеното и внушително дърво в планината, дала името на младата, полирелигиозна държава и напълно естествен избор. Настоящият дизайн, решен в испанска лента с бяла средна ивица, е скициран от тогава народния представител Анри-Филип Фараун по време на събитията, предшествали обявяването на независимостта през 1943 г. Анри е не по-малко впечатляваща личност, дългогодишен консул във Виена и приятел на Австрия, чийто флаг като нищо му е послужил за вдъхновение, при все че по-късно на цветовете са придадени по-дълбоки значения. Фараун впрочем е убит през 1993 г. в стаята си в хотел Карлтън в Бейрут, намушкан 16 пъти с нож.

Южна Каролина

Саут Каралайна е типичен южняшки щат, известен най-вече с това, че е типичен южняшки щат. Историята на флага му започва още с началото на Войната за независимост през 1775 г., когато полковник Уилям Мултри създава дизайн, вдъхновен от сините униформи на подопечените му милиции и полумесците с надпис "Свобода" или "Свобода или смърт" или "Свобода или смърт или домашна ракия" върху шапките на войниците. Самите полумесци са може би луни, а може би горжети - елемент от рицарската броня, предпазващ врата. Уилям Мултри успява да отблъсне британците при Чарлстън най-вече благодарение на укреплението на остров Съливан, в чийто стени са вградени трупи от местни палми, които му помагат да устои на ожесточения артилерийски обстрел. Палмите също намират място във флага, но едва през 1861 г., когато Южна Каролина се готви да влезе в следващата голяма война в американската история - Гражданската. Изобщо, каролинци си харесват знамето, и как да не го харесват, проблемът е, че то може да изглежда така. Или така. Или така. Или даже така.

Всъщност може да изглежда както си иска, стига някъде по него да има полумесец и палма. Точният цвят на синьото, размерите и разположението на елементите не са уточнени, пълен хаос ти казвам. Е, през 1910 г. срещу хонорар от 5 долара (пет щатски долара) Елън Джърви създава стандарт, който устисква до 1940 г., когато е отменен заради формалност около производството на флаговете. И така до миналата година, когато на едни хора им писва и започват активно да лобират за унифицирана визия и бавничко нещата започват да се случват.

Контрадите на Сиена

Палиото в Сиена е едно от най-зрелищните традиционни събития, които можеш да посетиш в Италия, ако, разбира се, нямаш против страховитата блъсканица с други туристи на иначе прекрасния площад Пиаца дел Кампо. Конните надбягвания се започват да се провеждат през 1633 г. и се случват 2 пъти годишно - на 2 юли и 16 август, т.е. имаш достатъчно време да планираш посещението си още тази. Самото състезание трае минутка-две, предшествани от малко по-дългото уговаряне, преговаряне и заговаряне между ездачите и другите контрадайоли, но е част от няколкодневен фестивал и, най-важното, определя коя контрада ще ликува над останалите през последващата година. Контрадите са кварталите на града, оформили се още през Средновековието, като от първоначалните 59 в момента са останали точно 17, а в едно надбягване могат да участват 10 от тях.

Знамената на контрадите може да ти се сторят шарени и претруфени, но са уникални, красиви и разпознаваеми, така че никога да нямаш съмнение в коя част на града си и да създадат уникална атмосфера в палиото.

Започвам с Aquila (орел), която понастоящем се кичи със срамната титла nonna, демек баба, тъй като последната й победа датира от юли 1992 г. Победата е последна и за легендарния Андреа Дегортес - Ачето, спечелил палиото 14 пъти за 8 различни контради, първото - през 1965 г. Орлите имат и най-малко общо победи в историята - 24, но вероятно ще видиш флага им доста често, защото са кварталът е в центъра и в него е Дуомото. Aquila дружи с Civetta и Drago и се мрази с Pantera.

Отдясно е флагът на друга централна контрада - Onda (вълна), който е не просто великолепен, но и принадлежи на актуалните шампиони. Onda е известна и като contrada capitana, заради войниците на стража пред Палацо Публико.

Освен Aquila Pantera не се има и със Selva, а в палиото обикновено си помага с Chiocciola, Civetta, Giraffa и Leocorno. Кварталът се намира в западната част на града, а името си вероятно дължи на добрите връзки на местните търговци със севернотосканския град Лука, чийто символ е пантерата.

Oca , чийто символ е гъска, окичена със савойски кръст, е понастоящем най-успешната контрада с цели 65 победи. В миналото кварталът е бил дом на бояджии на платове, въобще човек не би предположил, че ще мачкат така в конни надбягвания.

Torre е от югоизточната страна на Пиаца дел Кампо, там където е историческия еврейски квартал и синагогата на Сиена. Освен кулата от името си използва за символ и слон, а се мрази с гореспоменатите Oca и Onda. Въпреки че е една от сравнително успешните контради с 45 победи, държи и рекорда за nonna със суша от 44 последователни години между 1961 и 2005 г. На 16 август 2005 г. Луиджи Брушели и конят Берио прекъсват срамната серия (след като преди това са спечелили юлското палио за приятелската контрада Bruco)

Ето я и въпросната Bruco - въпреки името си, означаващо гъсеница, това е една от четирите благородни контради (заради смелостта на гражданите й при прокуждането на император Карл IV през 1369 г., другите са Aquila, Oca и Nicchio, но по други причини), една от най-щедрите и без каквито и да е заклети врагове. Кварталът е бил дом на търговци на коприна, а цветовете му са жълто и зелено със син борд.

Drago е сред първите контради, които си заплюват символ - златния дракон от герба на фамилия Боргези. Другите цветове са зелено и пурпурно, кварталът е банкерски (а в Сиена е основана най-старата банка в света - Монте дей Паски ди Сиена) и исторически поддържа добри връзки с Испания.

Според легендата Сиена е основана от синовете на Рем, който пък от своя страна, заедно с брат си Ромул, основава Рим, Сений и Асканий. След като Ромул убива брат си, братята бягат от чичо си, яздейки съответно бял и черен кон. Бялото и черното се пренасят върху герба на самата Сиена, а Капитолийската вълчица, откърмила римските братя се среща често като символ на връзката между двата града, както и дава име на контрадата Lupa.

В палиото охлювите и костенурките са сред най-бързите. И се мразят. Chiocciola има 51 победи, а жителите на квартала са известни и като affogasanti, в превод давещите светци - ядосани от серия неуспехи, охлювите си го изкарват на статуя на Свети Антоний (покровител на вражеската контрада Tartuca) след загубата на 2 юли 1896 г., хвърляйки я в кладенец. Серията провали не спира чак до 2010 г., след като статуята на светеца все пак е извадена.

Съседите от Tartuca имат 47 и половина победи (другата половинка е при Onda). И двата квартала са в югозападното кьоше на съвременния град, но в границите на костенурките е най-старата и укрепена част от него - Кастел Векио.

Четирите цвята в знамето на Istrice (таралеж) са установени в края на 18-и век, а последната добавка е от 1980 г., когато е добавен малтийски кръст с разрешението на великия магистър на Суверенния Малтийски орден фра Анджело де Мохана ди Колоня. Кварталът се намира в северозапдния край на града и, логично, си съперничи със съседите от Lupa. Жителите му традиционно са били ковачи а мотото - "Бода в самоотбрана" (да, да, не са особено оригинални тези слогани, затова и ти ги спестявам повечето).

Civetta ще рече совичка, а кварталът непосредствено на север от Пиаца дел Кампо се води обущарски. Совичката се кичи с титлата priora, тъй като е домакинствала на първата среща между всички шефове на контради през 1887 г.

Юлското палио през 1936 г. е спечелено от Умберто Балдини - Бовино с кон Руело за Giraffa (жираф). Така контрадата, удостоена с титлата "кралска" от крал Умберто I 50 години по-рано, е повишена в "имперска" от Виторио Емануеле III в чест на Италианска Източна Африка, обединила колониалните владения на континента през същата година, част от куция опит на италианците да си играят на световни завоеватели през онази епоха. Удачно стечение на обстоятелствата, защото символ на Giraffa е жирафче, водено от мавър. Иначе кварталът е на североизток от пиацата и бояджийски.

Жителите на Leocorno (еднорог) са златари, а подобно на жирафите, почитат Умберто в слогана си. Контрадата обаче е едва трета отзад напред с повече победи само от пантерите, с които иначе се има, и орлите.

Selva ще рече гора, но в гората се крие носорог. Кварталът е на тъкачи, изкусни стрелци с лък във военни времена. Горските се имат с охлювите и костенурките, но имат малко по-малко победи от тях, както и с град Кунео в западна Италия.

Сомволът на Nicchio е мида, оградена от корали на син фон. Статусът на благородна контрада извоюва по време на Битката при Монтепарти срещу Флоренция на 4 септември 1260 г., спечелена от сиенци, дали заради храбростта на мидичките, дали заради предатели във флорентинските редици, които самият Данте Алигиери запраща в Деветия кръг на Ада в Божествената си комедия.

Поради абсолютната простота на числото 17, една контрада трябваше да остане сираче в лейаута на този постинг и тази чест се падна на Valdimontone, което се превежда като долината на овена. Кварталът се намира в югоизточния край на Сиена, до Порта Романа, жителите му са шивачи, а цветовете - жълто, червено и бяло. Овните са и първите дисквалифицирани в историята след като предизвикват сблъсък по време на августовското състезание през 1966 г. и паузират през следващите 4 години.

Ако интересът ти към палиото надминава флаговете на контрадите (както трябва и да бъде), мога да ти препоръчам тази статия в Галоп, филма и книгата Палио, както и целия сайт около тях, както и този невероятно богат архив с информация и статистика за всяко едно надбягване.

Либерланд

Либерланд е резултат от дългогодишен териториален спор между Сърбия и Хърватска - едната страна твърди, че границата между двете държави трябва да минава по криволичещия талвег на река Дунав, другата - че трябва да следва историческата административна граница между двете републики отпреди разпада на Югославия. Едно от кьошетата куриозно се оказва нежелана и от двете държави, от което се възползва чешкия политик и лидер на либертарианската Партия на свободните граждани Вит Йедличка, който преди 3 години обявява създаването на Свободна република Либерланд, а себе си - за неин президент. Макар да изглежда като шега, стотици хиляди вече са граждани на републиката, Йедличка се старае редовно да я вкарва в новините, а периодично се публикуват съвсем сериозно звучащи бизнес планове за развитието на седемте квадратни километра в духа на либертарианските идеи. Нищо от това обаче едва ли ще се осъществи, защото Хърватска не допуска никой да припари до спорния граничен район, а и двата съседа на Либерланд нямат никакво намерение да я признават.

Жълтото в знамето на Либерланд символизира капитализма и свободния пазар, а черното - бунта. В герба присъстват дърво за изобилието, птица за свободата, слънце за енергията и река, която очевидно е Дунав.

Уестморланд

Имам новина - флагът на Съри изобщо даже не е най-интересният сред английските графства. Разгледай внимателно какво става тук. А сега се пробвай на този тест... Спокойно, и аз се издъних.

Уестморланд е историческо графство в дивия английски северозапад. Флагът е сравнително нов - от 2011 г. и произлиза от герба на вече несъщесъващия Уестморландски графски съвет от 1926 г. Дизайнът всъщност обединява символи от двете исторически баронства, от които се състои графството - Кендал е представено с двете червени линии от герба на бароните на Кендал, а баронство Уестморланд - със златно ябълково дърво, стилизирано по печат от 13-и век на град Епълби, което обяснява защо не прилича чак толкова на ябълково дърво.

Страшени

Кой би предположил, че регионалните флагове на Молдова (да, Молдова) са толкова интересни. Днес наслуки се спирам на този на Страшенския район в централната част на страната, известен, доколкото може да се каже, че е известен, с вината си. Значението на името Страшени е същото каквото щеше да е и на български и идва от нещо страховито, случило се в миналото, но неясно какво.

Знамето е следствие от герба на района, който пък е вдъхновен от гербовете на два съседни области - Орхей на север и Лапушна от румънската страна на границата, като и двата изобразяват дъб с корени от поне началото на 19-и век. В страшенския вариант дъбът е разделен на зелена половина, символизираща богатата природа, и златна, символизираща светлината и мъдростта. По средата "минава" река Бък. Виното е представено с по една бъчва от двете страни на дървото.

Шри Ланка

Флагът на Шри Ланка (ශ්‍රී ලංකාවේ ජාතික කොඩිය на синхалски, இலங்கையின் தேசியக்கொடி на тамилки) е приет през 1872 г. при обявяването на независимостта й и се базира с малки промени на флага на Цейлон от 1951 г. Лъвът обаче се свързва още с легендарния принц Виджая, пристигнал на острова от субконтинента през 5-и век пр. Хр. Тъмночервеният фон символизира синхалската народност, оранжевата и зелената ивици - тамилите и мюсюлманите съответно, а златната граница - единството на всички. Впрочем, на всеки дори най-дребен елемент от дизайна е придадено значение - гривата на лъва е за религията и мъдростта, брадичката - чистотата на думите, осемте кичура в опашката са Благородният осмичен път и т. н. По-интересни са 4-те джуджавки в ъглите, които са всъщност листа от дървото Ficus religiosa, вид смокиня, подобно на добрия ти приятел стайния фикус. Дървото е известно и като Бодхи, защото под едно такова Сидхарта Гаутама Буда получава просветление. Оригиналното Бодхи в Бодх Гая, Бихар е унищожено, но издънка от него е донесена и засадена в Анурадхапура, Шри Ланка през 228 г. пр. Хр. и в момента е едно от най-старите растения на света. Листата символизират будистките ценности метта (доброта), каруна (състрадание), мудита (щастие) и упекха (равновесие).

Британска индоокеанска територия

Рекох си след сложните панарабски истории и вексилологии да се разведрим с шарен тропически флаг, ама не ми се получи. Чети, чети...

Британската индоокеанска територия, подобно на Британски Вирджински острови, е задморска територия на Великобритания, намираща се точно по средата на Индийския океан, демек еднакво отдалечена от Танзания и Индонезия. Флагът, за разлика от другите с Юниън Джак в горния ляв ъгъл, радва с шарен фон във вида на редуващи се сини и бели вълни, а короната, символизираща Общността на нациите (бивша "Британска общност", бивша "Британска империя"), е набучена на комиксова палма. При-каз-ка. Ако очакваш плажовете на Британската индоокеанска територия да са изпълнени с мургави красавици в почти невидими бански, които сервират коктейли в кокосови орехи и безвкусни местни бири на туристи от Скандинавските страни, почервенели от горещото екваториално слънце, обаче сериозно грешиш.

Единственото население на над 1000-та острова, островчета и островченценца са около 3000 британски и американски военни в базата на остров Диего Гарсия. За туристи, журналисти и бившото коренно население достъпът до Британската индоокеанска територия е невъзможен. Бившо коренно население ли? В средата на 60-те Великобритания взима две решения - първото е да се отърве от голяма част от колониите си, другото - да предостави територия на САЩ за изграждане на военна база в Индийския океан (защото самите американци нямат владения там). Резултатът е, че Чагоските острови са отделени от Мавриций, който получава независимост. В процес, започнал през 1968 г. и завършил през 1973 г., абсолютно всички чагоси са насилствено изселени от островите. През следващите години има няколко съдебни дела и петиции, целящи чагосите да получат право да се върнат по родните си места - всичките неуспешни, а последният отказ е от 2016 г.

Канада

Още една бивша колония, ще извиняваш. Но то коя държава по света не е бивша британска колония? Но пък и необичайно успешен конкурс за национална идентичност (за разлика от новозеландците, на които още съм сърдит за начина, по който се издъниха с избора на нов флаг, затова - като ми мине).

За канадския флаг съм писал и преди, но е редно да му обърна внимание отново и (малко, да не ти досадя) повече. Канадската конфедерация е създадена през 1867 г. и представлява консолидация на британските колонии в Северна Америка. През следващите години използва добре познатата ти вече червена инсигния с Юниън Джак и канадския герб, който съчетава няколко други герба - трите златни лъва за Англия, изправен червен лъв за Шотландия, арфа за Ирландия, фльор де лис - не за Франция, а отново за Шотландия и три кленови листа.

От 1834 г. кленовият лист е символ на дружеството Сен Жан Батист (Св. Йоан Кръстител), чиято мисия е да съхранява френската идентичност на Квебек. При посещението на принца на Уелс, бъдещия крал Едуард VII, в Торонто през 1860 г. родените в Англия посрещачи се закичват с роза, родените в Шотландия - с магарешки бодил (сигурно е боцкало, ама тва шотландците са корави хора), а родените в Онтарио избират между кленово листо и другия очертаващ се символ на Канада - бобър и в крайна сметка взимат по-безболезненото решение. През 1868 г. трите кленови листа се появяват върху гербовете на Онтарио (в златисто) и Квебек (в зелено). Листа отличават и униформите на канадските войници, участвали в Първата Световна война. Нищо чудно, че когато през 60-те години лидерът на опозиционната Либерална партия Лестър Пиърсън подема кампания за по-канадски флаг, три червени кленови листа са в центъра на дизайна, предложен от него - върху бяло поле, оградено отляво и отдясно със сини ивици, символизиращи Тихия и Атлантическия океан. През 1964 г. се стига до назначаването на парламентарна комисия, съставена от 15 депутата, и обявяването на национален конкурс, в който са получени 3541 предложения - 2136 съдържат листа, 408 - Юниън Джакове (предпочитани от консерваторите), 389 - бобри и 359 - лилии. В последния момент либералния депутат Джон Матисън входира (така ли се казва?) предложението на историка Джордж Стенли, вдъхновено от знамето на Кралския военен колеж в Кингстън и подкрепено с приятно аргументиран меморандум. Накратко - върху флага не трябва да се използва прекалено сложния герб, а опростен символ, обединяващ всички канадци, флагът трябва да е уникален, червеното и бялото са характерни и за Англия, и за Франция, което е достатъчно, клонка с три листа не съществува в природата, затова дайте само едно. И бам, един от най-познаваемите и красиви национални флагове е роден.

Малко техническа информация - бялото поле е квадрат, всяко от двете червени полета е широко точно наполовина на бялото, червеното е 0/100/100/0 по CMYK и 255/0/0 по RGB, листото има 11 връхчета, но броят им не символизира нищо.

Западни Индии

Западните Индии всъщност не са държава, а отбор по крикет. Крикет е онзи спорт, при който играч от единия отбор опитва да събори с топка конструкция от 3 пръчки на земята, докато целта на играч от другия отбор е да фрасне топката с дъска за рязане на хляб. Мачовете са протяжни и един отнема 5 дни - нещо, за което време имат само хора от бившите британски колонии. На Западните Индии се налага да играят срещу Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, Пакистан, истинската Индия, Шри Ланка и Англия, за което проста емблема не е достатъчна, трябва си флаг.

Отборът на Западните Индии се съставя от играчи от Американски Вирджински острови, Ангуила, Антигуа и Барбуда, Барбадос, Британските Вирджински острови, Доминика, Гренада, Гвиана, Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Синт Мартен, Тринидад и Тобаго и Ямайка (звучи като маршрут на перфектната ваканция, нали?). Уиндийците са всъщност доста добри с няколко световни титли в историята и място в челото на ранглистите. Флагът, който се използва от 1999 г., е виненочервен с емблема във формата на щит, на който е изобразено островче с палма, уикет (конструкцията с пръчките) и слънце. Преди гореспомената година емблемата е била леко различна - без уикет и с изображение на екваториалното съзвездие Орион вместо слънце.