Белгия може да е безобидна държава с не особено внушителна история, но когато стане дума за колониалното й минало, най-точното определение е пълен кошмар. Да, другите европейски метрополии също са експлоатирали безскрупулно подчинените им отвъдморски територии (на някои от търговските компании, създадени за целта, вече съм се спирал в блога), но сред държавите, пръкнали се от бившите британски, френски, португалски, испански колонии, все някоя успява да прокопса. За разлика от трагичното наследство на Белгия.
Белгийско Конго обявява независимост на 30 юни 1960 г., а за първи министър-председател е избран лидерът на освободителното движение Патрис Лумумба. Белгийците обаче не се дават лесно и саботират реформата в армията, а само месец по-късно югоизточната провинция на страната Катанга се отцепва с подкрепата на доскорошните колониални сили. Патрис Лумумба апелира за помощ към ООН, но е първоначално отсвирен, а когато накрая международната общност се навива да прати мисия, тя безучастно наблюдава как конфликтът ескалира. Отчаяният Лумумба се принуждава да се обърне към Съветския съюз, което пък дава повод на президента Жозеф Касавубу да го отстрани от власт. През септември бъдещият диктатор Мобуту Сесе Секо организира преврат, арестува Лумумба и го изпраща в Катанга, където бившият премиер и двама негови министри са разстреляни, телата им са насечени на парчета и изгорени със сярна киселина, а костите им - разпръснати. По-късно става ясно, че самите САЩ и Великобритания са имали планове да отстранят Лумумба, което обяснява пасивността на международните сили, докато превратаджиите и белгийците свършат мръсната работа.
Катанга е всъщност най-богатият на природни богатства регион в цяла Африка с огромни залежи от мед, злато, кобалт (който се използва за производството на батерии, добива се при нечовешки условия и е "петролът" на бъдещето, с всички отрицателни последствия), диаманти, уран и какво ли не. Белгия и международните минни компании нямат никакво намерение да оставят всички тези ресурси в ръцете на някаква си там независима държава. Марионетната държава Катанга просъществува до 1963 г., когато капитулира пред конгоанската армия и сили на ООН. Малко странно, но лидерът й Моис Чомбе дори изкарва една година като министър-председател на Конго малко след това. Автор на флага е белгийският банкер и архитект Луи Драсен, цветовете не са толкова интересни, колкото трите "хикса" в бялото поле - става дума за т. нар катангски кръстове, или ханда - медни отливки, използвани като средство за разплащане в района в продължение на векове, чак до началото на 20-и век.
Белгийско Конго обявява независимост на 30 юни 1960 г., а за първи министър-председател е избран лидерът на освободителното движение Патрис Лумумба. Белгийците обаче не се дават лесно и саботират реформата в армията, а само месец по-късно югоизточната провинция на страната Катанга се отцепва с подкрепата на доскорошните колониални сили. Патрис Лумумба апелира за помощ към ООН, но е първоначално отсвирен, а когато накрая международната общност се навива да прати мисия, тя безучастно наблюдава как конфликтът ескалира. Отчаяният Лумумба се принуждава да се обърне към Съветския съюз, което пък дава повод на президента Жозеф Касавубу да го отстрани от власт. През септември бъдещият диктатор Мобуту Сесе Секо организира преврат, арестува Лумумба и го изпраща в Катанга, където бившият премиер и двама негови министри са разстреляни, телата им са насечени на парчета и изгорени със сярна киселина, а костите им - разпръснати. По-късно става ясно, че самите САЩ и Великобритания са имали планове да отстранят Лумумба, което обяснява пасивността на международните сили, докато превратаджиите и белгийците свършат мръсната работа.
Катанга е всъщност най-богатият на природни богатства регион в цяла Африка с огромни залежи от мед, злато, кобалт (който се използва за производството на батерии, добива се при нечовешки условия и е "петролът" на бъдещето, с всички отрицателни последствия), диаманти, уран и какво ли не. Белгия и международните минни компании нямат никакво намерение да оставят всички тези ресурси в ръцете на някаква си там независима държава. Марионетната държава Катанга просъществува до 1963 г., когато капитулира пред конгоанската армия и сили на ООН. Малко странно, но лидерът й Моис Чомбе дори изкарва една година като министър-председател на Конго малко след това. Автор на флага е белгийският банкер и архитект Луи Драсен, цветовете не са толкова интересни, колкото трите "хикса" в бялото поле - става дума за т. нар катангски кръстове, или ханда - медни отливки, използвани като средство за разплащане в района в продължение на векове, чак до началото на 20-и век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар