Тъмръшката република не е единственото квазидържавно образувание в Родопите, възникнало в периода между освобождението на България и окончателното установяване на границите в тази част на Балканите. През есента на 1913 г. оттеглянето на българските войски от Беломорска Тракия по времето Междусъюзническата война дава шанс на местното мюсюлманско население, не без санкцията на Гърция, да обяви първо Временно, а после и Независимо управление на Западна Тракия със столица Гюмюрджина, което се простира от крайбрежието на юг до днешните Кърджали и Смолян на север. Администрацията на "президента" Хафъз Сали функционира пълноценно и почти като истинска държава си има армия, съд, химн, издава пощенски марки, паспорти, докато през октомври генерал Стефан Тошев с Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия не развалят седянката и възстановяват българската власт. Лозанска конференция, която урежда отношенията в Егейския регион след зрелищния провал на Гърция във във войната срещу Турция, последвала Първата Световна, не засяга мюсюлманите в Западна Тракия (за разлика от други, които участват в размяната на населения между държавите) и в голяма част те остават да живеят там, а знамето на Гюмюрджинската република е прието за съвременно такова и на турското малцинство в Гърция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар