Нюфаундленд и Лабрадор

Ще си кажа от самото начало, че не го харесвам. Знамето на Нюфаундленд и Лабрадор е разбалансирано и неестетично, вероятно и вексилологически неиздържано, макар и не ужасяващо. За сметка на това е натоварено със символизъм - синьото е морето, бялото - снега, червеното са хората, а жълтата стрелка означава вярата в светлото бъдеще. Двата триъгълника вдясно пък, оказва се, символизират двете части на канадската провинция - континенталния Нюфаундленд и островния Лабрадор (или обратното). 1980-а явно е била доста скучна, че да му измислят толкова значения. Завинаги фен на неофициалния Нюфаундленски трикольор - зелено, бяло и розово, хем стои по-добре на бонбони!

Готланд

През 2010 г. община Готланд, да не се бърка с лен Готланд на остров Готланд (най-големият шведски остров в Балтийско море), решава да не се бърка с лен Готланд и остров Готланд и приема доста приятна графична идентичност - лого и т.н., в т.ч. флаг. Основният мотив очаквано е Агнецът, символ на региона от Средните векове насам, като за разлика от лена, където агнето е бяло, на син фон и обърнато наляво, тук е червено, на бял фон и крачещо надясно.

Хидра

Хидра е остров в Гърция, отделен с тесен провлак от Пелопонес. Хидра не е прочута с хидрите си, но пък най-известният местен жител е жена - Ласкарина Бубулина - адмирал и героиня от Гръцката война за независимост. От онези времена произлиза и флагът на острова, което го прави миловидно многословен. На син фон, изобразяващ, разбира се, морето, са подредени от дясно наляво: червено знаме с шлема на атинянина Темистокъл, кръст за православната вяра на гърците, котва за флота, около която се е увила змия с отлитащ гълъб за порива към свобода; отдолу е древния спартански девиз - Ή ταν ή επί τας, което на дорийски ще рече С него или върху него и се отнася за щита на бойците, отиващи на война, а всичко се случва под Окото на Провидението; червената рамка пък означава революцията.

Корсика и Сардиния

Един или четирима, освободени или поробени, Франция или Италия. Тази история има много нюанси, но е най-вече стара и като всички стари истории на едно от местата, имащи се за кръстопът на цивилизации, обединява дотогава, докато започне да разделя.

Всичко започва през 1096 г., в ранните фази на Реконкистата, когато арагонския крал Педро I разбива маврите в Битката при Алкорас, според легендата - с помощта на самия Свети Георги. Малко по-късно арагонците обръщат вниманието си и към Корсика и Сардиния, като в дълги периоди надделяват за контрола на островите над близките републики Генуа и Пиза. От тогава датират и първите изображения, зачисляващи една мавърска глава като символ на Корсика и цели 4 - като символ на Сардиния. В някакъв момент превръзките на главите падат върху очите и на петимата. В края на 18-и век корсиканския патриот Паскуали Паоли отново поставя превръзката на челото на местния мавър за да отбележи уви карткотрайната независимост на острова между генуезката и френска власти. През следващите години превръзките пак покриват очите - хем като протест, хем официално. Чак до 1980 г. в Корсика и едва 1999 г. - в Сардиния, когато маврите отново проглеждат.

Уелингтън

Къде ли са крили уелингтънци великолепния си флаг досега? Всъщност едва ли е кой знае колко трудно, предвид че Уелингтън е буквално на другия край на света. Буквално. Или пък не е толкова простичко за обяснение и има нещо... друго?

Новозеландците имат печален опит с публични конкурси, поради което са обречени на колониалния си флаг, вместо да веят някоя местна красота. Печалният им опит всъщност започва още през 50-те, когато правят цели 2 състезания за знаме на столицата Уелингтън, но резултатите са меко казано разочароващи и градската управа взема, поне според мен разумното решение да се обърне към Кралското хералдическо дружество в Лондон (което е доста по-правилно от Колежът за гербове, както би превел името Гугъл) за помощ. От Лондон пристига черен георгиевски кръст на златен фон, в средата кръгла емблема с галеон и делфин на платното му. Чудно. Но, явно не достатъчно новозеландско чудно, поради което флагът си остава не особено популярен, а отскоро се чуват и гласове за смяната му.

П.С. Да, знам, че в етикетите пише риба, а в текста - делфин. Честит 8-ми март!

Генуа или Англия

Казусът беше повдигнат преди няколко месеца от кмета на Генуа Марко Бучи, който се обърна към английската кралица с напомнянето, че през последните 247 години островната държава не е плащала дължимия лиценз за флага си. Да.

Ерата на Кръстоносните походи вдига рейтинга на светеца-воин Георги и по някое време през 11-и век той замества Свети Лаврентий като покровител на Генуезката република, откъдето минавали немалка част от кръстоносците напът за Божи гроб. От 12-и век поне генуезците обозначават корабите си с бял флаг с червен кръст, който първоначално няма връзка със светеца, но някак естествено започва да се асоциира с него. През 1190 г. англичаните, които навлизат в Средиземно море, се договарят за закрила с Генуа и се задължават да плащат такса на дожа за да използват флага. И го правят до 1746 г., когато морска република е превзета от австрийците. Междувременно Английската реформация от 16-и век прави Свети Георги абсолютен фаворит в страната, а флагът му постепенно се превръща в държавен символ и част от Юниън Джак. Генуа пък се обръща към Йоан Кръстител за покровител, но запазва белия флаг с червен кръст. А никой дори не е питал Грузия какво мисли по въпроса.

Швейцария

Един от най-разпознаваемите флагове на света, швейцарският е един от едва двата държавни с квадратна форма. Любопитно е, че размерът на кръста спрямо полето не е установен, но все някак си го уцелват. Белият гръцки кръст се появява за пръв път през 1339 г. като отличителен знак върху униформите на швейцарските конфедеративни войници на страната на Берн в битката при Лаупен срещу Фрибур, подкрепян от бургундците и хабсбургите. Червеният фон има малко по-интересен произход. Правото да осъждаш на смърт в правната система на средновековната Свещена Римска империя (знаем, че става дума за Германия, нали), първоначално принадлежащо единствено на императора, постепенно бива делегирано на местните феодали, които го отбелязват като символ на статус с червен "кървав флаг" и добавянето на червено щит към хералдическите си гербове. Така червеното се озовава в герба и знамето на централния кантон Швиц, дал и името си на цялата държава.

Финландия

След като вече обърнахме внимание на жалкия опит на Съветския съюз да освободи Финландия от финландско робство, е редно да отдадем дължимото и на самата Финландия. На пръв поглед това е просто поредният от поредицата флагове със Скандинавски кръст - Дания, Швеция, Норвегия, Исландия - този път решен в бяло за снега и синьо за хилядите езера в страната.

Финландия обявява независимост в края на 1917 г., но въпросът с националното знаме остава нерешен през следващите няколко месеца, докато страната е в гражданска война, предизвикана от опита на руснаците да си върнат контрола върху нея. Временното знаме е базирано на герба на херцогството от края на 16-и век - златен лъв с бронирана ръка и меч на червен фон. Победата на финските "бели" обаче вещае загуба на червения лагер и при флаговете, като в крайна сметка, на днешната дата преди 100 години предложението на Ееро Снелман и Бруно Тууканен е прието официално. Любопитен е все пак предвестника на дизайна - флага на Ниландска Яктклубен - основан през 1861 г. в Хелсинки яхтклуб, който пък го заема от този на петербургския Невский флот, водещ началото си още от Петър I, и съответно военноморският флаг на Русия. Какво да се прави.

Пойе

Тази история иде да ни покаже, че масови измами е имало много преди КТБ и биткойн, но поне е било вълнуващо, мъжете са ходели по чорапогащи и цялата афера е нямало да струвала пукнат талер без съвсем истинско знаме. В началото на 19-и век актуалният писък на стартъп модата са колониите. Грегър Макгрегър, както показва името му, е британски войник от славен шотландски род. Когато съпругата му Мария, дъщеря на адмирал, умира, младият Грегър остава без основния си доход и се отдава на наемнически живот. Участва във Венецуелската война за независимост, после се прехвърля в Нова Гранада, а през 1817 г. е главно действащо лице в аферата Амелия Айланд, когато за кратко превзема мъничкия остров до източния бряг на Флорида и обявява Република на Флоридите с бяло знаме със зелен кръст. Същият флаг отново влиза в употреба 4 години по-късно, когато в родината си Макгрегър успява да убеди висшето общество, банки, инвеститори в земя и ценни книжа, както и 250 бъдещи колонисти, че е управител на проспериращата колония Пойе, някъде по атлантическото крайбрежие на днешен Хондурас. Заселниците пристигат с два кораба, само за да открият 2-3 порутени колиби на плажа и буквално за няколко седмици убийственият климат, липсата на провизии и болестите виждат сметката на повечето от тях. Обратно в Англия, Макгрегър е разкрит и бяга във Франция - там е арестуван за малко, но бива оправдан и прекарва остатъка от дните си във Венецуела.

Исландия

В началото на миналия век Исландия, вулканичният остров в северния Атланитик със суров климат и малко, но все пак по-добро на футбол от българското население, е все още част от Дания. Неофициалният флаг тогава е бял скандинавски кръст на син фон, което се оказва проблем, когато през 1918 г. се стига до един вид независимост с преходен период от 25 години в персонална уния на датския крал. Защото новата държава трябва да има знаме, което не се бърка твърде лесно със знамената на други независими държави. А бял кръст на син фон си е почти едно към едно с тогавашния държавен флаг на Гърция. В крайна сметка, решението е елегантно по викингски - допълнителен червен кръст в белия и готово. Оф, дано не се бърка с норвежкия.

Контрадите на Сиена

Палиото в Сиена е едно от най-зрелищните традиционни събития, които можеш да посетиш в Италия, ако, разбира се, нямаш против страховитата блъсканица с други туристи на иначе прекрасния площад Пиаца дел Кампо. Конните надбягвания се започват да се провеждат през 1633 г. и се случват 2 пъти годишно - на 2 юли и 16 август, т.е. имаш достатъчно време да планираш посещението си още тази. Самото състезание трае минутка-две, предшествани от малко по-дългото уговаряне, преговаряне и заговаряне между ездачите и другите контрадайоли, но е част от няколкодневен фестивал и, най-важното, определя коя контрада ще ликува над останалите през последващата година. Контрадите са кварталите на града, оформили се още през Средновековието, като от първоначалните 59 в момента са останали точно 17, а в едно надбягване могат да участват 10 от тях.

Знамената на контрадите може да ти се сторят шарени и претруфени, но са уникални, красиви и разпознаваеми, така че никога да нямаш съмнение в коя част на града си и да създадат уникална атмосфера в палиото.

Започвам с Aquila (орел), която понастоящем се кичи със срамната титла nonna, демек баба, тъй като последната й победа датира от юли 1992 г. Победата е последна и за легендарния Андреа Дегортес - Ачето, спечелил палиото 14 пъти за 8 различни контради, първото - през 1965 г. Орлите имат и най-малко общо победи в историята - 24, но вероятно ще видиш флага им доста често, защото са кварталът е в центъра и в него е Дуомото. Aquila дружи с Civetta и Drago и се мрази с Pantera.

Отдясно е флагът на друга централна контрада - Onda (вълна), който е не просто великолепен, но и принадлежи на актуалните шампиони. Onda е известна и като contrada capitana, заради войниците на стража пред Палацо Публико.

Освен Aquila Pantera не се има и със Selva, а в палиото обикновено си помага с Chiocciola, Civetta, Giraffa и Leocorno. Кварталът се намира в западната част на града, а името си вероятно дължи на добрите връзки на местните търговци със севернотосканския град Лука, чийто символ е пантерата.

Oca , чийто символ е гъска, окичена със савойски кръст, е понастоящем най-успешната контрада с цели 65 победи. В миналото кварталът е бил дом на бояджии на платове, въобще човек не би предположил, че ще мачкат така в конни надбягвания.

Torre е от югоизточната страна на Пиаца дел Кампо, там където е историческия еврейски квартал и синагогата на Сиена. Освен кулата от името си използва за символ и слон, а се мрази с гореспоменатите Oca и Onda. Въпреки че е една от сравнително успешните контради с 45 победи, държи и рекорда за nonna със суша от 44 последователни години между 1961 и 2005 г. На 16 август 2005 г. Луиджи Брушели и конят Берио прекъсват срамната серия (след като преди това са спечелили юлското палио за приятелската контрада Bruco)

Ето я и въпросната Bruco - въпреки името си, означаващо гъсеница, това е една от четирите благородни контради (заради смелостта на гражданите й при прокуждането на император Карл IV през 1369 г., другите са Aquila, Oca и Nicchio, но по други причини), една от най-щедрите и без каквито и да е заклети врагове. Кварталът е бил дом на търговци на коприна, а цветовете му са жълто и зелено със син борд.

Drago е сред първите контради, които си заплюват символ - златния дракон от герба на фамилия Боргези. Другите цветове са зелено и пурпурно, кварталът е банкерски (а в Сиена е основана най-старата банка в света - Монте дей Паски ди Сиена) и исторически поддържа добри връзки с Испания.

Според легендата Сиена е основана от синовете на Рем, който пък от своя страна, заедно с брат си Ромул, основава Рим, Сений и Асканий. След като Ромул убива брат си, братята бягат от чичо си, яздейки съответно бял и черен кон. Бялото и черното се пренасят върху герба на самата Сиена, а Капитолийската вълчица, откърмила римските братя се среща често като символ на връзката между двата града, както и дава име на контрадата Lupa.

В палиото охлювите и костенурките са сред най-бързите. И се мразят. Chiocciola има 51 победи, а жителите на квартала са известни и като affogasanti, в превод давещите светци - ядосани от серия неуспехи, охлювите си го изкарват на статуя на Свети Антоний (покровител на вражеската контрада Tartuca) след загубата на 2 юли 1896 г., хвърляйки я в кладенец. Серията провали не спира чак до 2010 г., след като статуята на светеца все пак е извадена.

Съседите от Tartuca имат 47 и половина победи (другата половинка е при Onda). И двата квартала са в югозападното кьоше на съвременния град, но в границите на костенурките е най-старата и укрепена част от него - Кастел Векио.

Четирите цвята в знамето на Istrice (таралеж) са установени в края на 18-и век, а последната добавка е от 1980 г., когато е добавен малтийски кръст с разрешението на великия магистър на Суверенния Малтийски орден фра Анджело де Мохана ди Колоня. Кварталът се намира в северозапдния край на града и, логично, си съперничи със съседите от Lupa. Жителите му традиционно са били ковачи а мотото - "Бода в самоотбрана" (да, да, не са особено оригинални тези слогани, затова и ти ги спестявам повечето).

Civetta ще рече совичка, а кварталът непосредствено на север от Пиаца дел Кампо се води обущарски. Совичката се кичи с титлата priora, тъй като е домакинствала на първата среща между всички шефове на контради през 1887 г.

Юлското палио през 1936 г. е спечелено от Умберто Балдини - Бовино с кон Руело за Giraffa (жираф). Така контрадата, удостоена с титлата "кралска" от крал Умберто I 50 години по-рано, е повишена в "имперска" от Виторио Емануеле III в чест на Италианска Източна Африка, обединила колониалните владения на континента през същата година, част от куция опит на италианците да си играят на световни завоеватели през онази епоха. Удачно стечение на обстоятелствата, защото символ на Giraffa е жирафче, водено от мавър. Иначе кварталът е на североизток от пиацата и бояджийски.

Жителите на Leocorno (еднорог) са златари, а подобно на жирафите, почитат Умберто в слогана си. Контрадата обаче е едва трета отзад напред с повече победи само от пантерите, с които иначе се има, и орлите.

Selva ще рече гора, но в гората се крие носорог. Кварталът е на тъкачи, изкусни стрелци с лък във военни времена. Горските се имат с охлювите и костенурките, но имат малко по-малко победи от тях, както и с град Кунео в западна Италия.

Сомволът на Nicchio е мида, оградена от корали на син фон. Статусът на благородна контрада извоюва по време на Битката при Монтепарти срещу Флоренция на 4 септември 1260 г., спечелена от сиенци, дали заради храбростта на мидичките, дали заради предатели във флорентинските редици, които самият Данте Алигиери запраща в Деветия кръг на Ада в Божествената си комедия.

Поради абсолютната простота на числото 17, една контрада трябваше да остане сираче в лейаута на този постинг и тази чест се падна на Valdimontone, което се превежда като долината на овена. Кварталът се намира в югоизточния край на Сиена, до Порта Романа, жителите му са шивачи, а цветовете - жълто, червено и бяло. Овните са и първите дисквалифицирани в историята след като предизвикват сблъсък по време на августовското състезание през 1966 г. и паузират през следващите 4 години.

Ако интересът ти към палиото надминава флаговете на контрадите (както трябва и да бъде), мога да ти препоръчам тази статия в Галоп, филма и книгата Палио, както и целия сайт около тях, както и този невероятно богат архив с информация и статистика за всяко едно надбягване.

Мисисипи

Мисисипи (известен и като Ема есаса, есаса опипия) има проблем. Понастоящем това е единствения щат, в чийто флаг, под формата на кантон, присъства бойния флаг на Конфедерацията от Американската гражданска война. Червеният флаг със син Андреевски кръст и 13 бели звезди е най-разпознаваемият символ на южните американски щати от робовладелския период и гражданската война, но е просто боен и е приет за такъв, само защото официалният Звезди и ленти прилича прекалено много на Звезди и ивици и е предизвиквал объркване по време на сражения. Любопитно е, че Андреевският кръст е избран като по-светски символ вместо класическия кръст на Свети Георги, за да се избегнат асоциации с християнството.

Настоящият флаг на Мисисипи е приет през 1894 г. и замества флага с магнолия, официален за щата след присъединяването му към Конфедерацията през 1961 г., който, иронично, изглежда далеч по-приемлив от днешна гледна точка. През последните години има няколко инициативи конфедеративния символ да бъде премахнат, заради асоциацията му с гражданската война, робството и белия нацизъм, но засега властите в Мисисипи държат на своето.

Кекистан

Кекистан е държава-меме, родена във форумите на 4чан. Населението се състои от шитпостъри, демек хора, които саботират онлайн дискусиите с откровени офтопик глупости. Името идва от древноегипетския бог на мрака Кек, асоцииран с друго меме - жабока Пепе, който се води духовен лидер на Кекистан. Цялата работа е популяризирана от известния влогър Карл Бенджамин и прегърната от алт-дясно движението, т.е. белите нацисти, покрай кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп в края на 2016 г. Флагът съответно е моделиран по военното знаме на Нацистка Германия, но в жабешко зелено, свастиката е заменена от кръст, оформен от буквите К Е К, а пруския железен кръст - с логото на 4чан. Още за Кек - в Туитър и Редит.

Богдан Хмелницки

Скрол, скрол, скрол надолу за текста.

Едва ли някой някога щеше да обърне внимание на този флаг, ако през лятото проруските терористи в Донецка област на Украйна не бяха обявили новия си проект Малорусия с "държавни" символи, заимствани от него. Богдан Хмелницки е достатъчно спорна историческа личност, безспорно е обаче, че поведеното от него казашко въстание в средата на 17-и век води до откъсване на Украйна от Полско-литовската Жечпосполита и попадането й в руската сфера на влияние. Личният герб на Хмелницки е полският Абданк, който изобразява буквата W и е свързан с легендата за дракона и град Краков, а личният му флаг съдържа традиционни казашки символи - кръст, полумесец, звезди с шест лъча, както и абревиатурата Б. ХГ. В. З. Е. К. МЛС. за "Богдан Хмельницький, гетьман Війська Запорозького, его королівської милості", и се носи вертикално, подобно на църковна хоругва. В момента оригиналът се съхранява във Военния музей в Стокхолм, след като е пленен от поляците в битката при Берестечко през 1651 г., а няколко години по-късно шведите го отмъкват като трофей след една от кампаниите си в Жечепосполита.

Вейшнория

Миналата седмица се проведе едно от най-мащабните съвместни военни учения на армиите на Русия и Беларус Запад-2017. Всяко военно учение си има нужда от сценарий, който обикновено е глупав, но понеже и най-висшестоящите шапкари са започнали като момченца, играещи си с пластмасови войничета, викайки Трррртатататата, никога скучен. В нашия случай Русия и Беларус бяха "добрите" Север, а защото на никого в реалния живот не му хрумва да търси нещо в Русия, "лошите" Запад бяха съставени от измислените Вейшнория, Весбария и Лубения. Вейшнория заема северозападните част на Беларус, където, случайно или не, подкрепата за диктатора Лукашенко е най-слаба, Весбария се намира там, където са част от Литва и Латвия, Лубения - Полша и част от Литва. Самото име Вейшнория е с балтийски произход и означава "този, който охотно угощава" и вероятно е избрано без нарочен умисъл. Подобно на полските си съседи със Сан Ескобар, беларуските интернет потребители захапаха темата и за нула време Вейшнория се сдоби с герб, знаме, паспорти, валута, МВнР, повечето безсмислени, но, хей, кой отказва малко онлайн забава на гърба на безхаберните си институции. Гербът изобразява щъркел на син фон - щъркелът се среща сравнително често в хералдиката, нерядко и в съседните страни, като вейшнорския прилича най-много на община Елба-Хавел в окръг Щендал в германската провинция Саксония-Анхалт. Флагът пък следва лейаута на традиционния беларуски, но със синя средна ивица, към който, кой знае защо е добавен златен Лотарингски кръст.

Южни националисти

Да поиграем на една игра, драги читателю - нека потърсим трите двете поне една разлика между американските нацисти и ислямистите. И дори не говорим за пасторът, прозовал към свещена война срещу Северна Корея, а за символи. Флагът на Южната националискта мрежа е сравнително нов - от 2013 г., но вече се радва на популярност сред белите супремасисти - например при размириците по време на наци шествието в Шарлътсвил. Да видим какво означава - Андреевският кръст бил чисто европейски знак (Ямайка и Русия си умират от смях), червеното и синьото са низвергнати, защото кой би искал омразните френски принципи на братство, равенство и свобода, нищо, че тези цветове са американски още отпреди Великата френска революция, а вдъховението идвало от храбрия Тевтонски орден (тук вече имаме игра, защото тевтонците основно са "покръствали" разни балтийнски народи, изтребвайки ги до крак). Абе смешно, смешно, колко да е смешно.

Сетумаа

Сету е етническа група, наброяваща около 15 хиляди души, живеещи предимно в югоизточна Естония и Печорския район на Русия, около бреговете на Чудско-Псковскотото езеро. Езерото впрочем се нарича Пейпси на естонски, а името му на руски идва от чудь, както славяните са наричали предците на съвременните естонци в миналото. Сетумаа не е административно обособен регион от нито една от страните на границата, но има един от най-впечатляващите истински флагове, на които съм попадал - комбинация от Скандинавски кръст (с който Естония, подобно на останалите балтийски републики се разминава по различни причини) и характерни фолклорни шевици в червено, синьо, бяло и златно, подобно на близката Беларус.

Пернамбуко

Пернамбуко е щат в североизточната част на Бразилия със столица Ресифе. Ако името ти звучи донякъде познато, бих предположил, че е от прякора на Жуниньо Пернамбукано, един от най-фините изпълнители на свободни удари в близкото минало на футбола. През 1917 г. в Пернамбуко и съседните щати Параиба и Сеара избухва бунт, предизвикан в една или друга степен от некадърното управление на Жуау IV, преместил двора си в Рио де Жанейро след завладяването на Португалия по време на Наполоеоновите войни. Бунтът е потушен сравнително бързо от кралските сили, но 100 години по-късно флагът му е избран за официален на щата.

А флагът е брилянтен. Синьото символизира небето, бялото - бразилската нация. Звездата е Мю от съзвездието Скорпион (това е и единствената промяна спрямо въстаническото знаме, където звездите са три), трицветната дъга обявява настъпването на нова ера, слънцето е бъдещето като цяло, а кръстът - религията.

Гърция

Много вероятно е да четеш този постинг броени дни преди, след или дори, ако нещо се е объркало, по време на лятната си почивка и горният флаг да се вее някъде наблизо. А гръцкото знаме, пусто, е красиво и балансирано - виж откъде почва националния брандинг, после идват фетата, магаренцата, мустакатите дядовци и дори мама Меркел не може да им се разсърди на тия хора и, колкото и да се муси, накрая им отпуска евромилиардите. Деветте ивици, казват коварните византийци, символизирали деветте срички от фразата Ελευθερία ή Θάνατος, демек Свобода или смърт - пет сини за свободата, четири бели за смъртта. Колкото и богата да е древната и средновековна история на ромеите, знамената не са особено важна част от държавната символика по онези времена, така че, когато в началото на 19-и век малака се вдигат на освободително движение, се озовават с цяла сюрия байряци във всякаква форма, цветове и рисунки по тях. Повечето обаче фийчърват кръст, който е и в основата на приетият през 1822 г. национален флаг, решен в синьо и бяло - като морето и небето, ах. До 1978 г. всъщност краткият вариант е държавният флаг, а този с ивиците е само морски. Морският обаче се оказва доста по-популярен и нормално - простият кръст е доста по-скучен от изместените скандинавски, да не говорим за приятната ритмика на вълните, затова и във въпросната година става един-единствен и единен национален.

Шведско-норвежка уния

Още когато разглеждахме чудесния норвежки флаг, споменах, че между 1815 и 1915 г. Швеция и Норвегия са били една държава. Но ти спестих кой символ се е веел от правителствените сгради и кораби. Защото знакът на съюза е интересен сам по себе си.

Знакът, съставен от триъгълници, изрязани от флаговете на двете страни в унията, се поставял в кантона, образуван в горния ляв ъгъл от скандинавския кръст върху всеки един от флаговете (квадрат в норвежкия, правоъгълник с пропорция 4:5 в шведския). Подобно на самата уния, знакът не бил особено популярен и сред двата народа, които го удостоили с малко странното име "салата от херинга".

Шаренко, а?