24 април 2019

Унгария


Да си мине по реда и Унгария, щото вексилоложки поне, за разлика от политически, нещата там са ясни и скучни. Националното знаме на маджарите се появява в този си вид покрай революцията от 1848-1849 г. и, подобно на други революционни флагове от периода (чак ме мързи да изброявам), е вдъхновено от френския трикольор. Цветовете обаче са си от край време - взети са от унгарския герб, който пък се оформя в късното Средновековие, и се използват тук-таме по официални събития, като коронацията на Леополд II в Посони (демек Братислава) през 1790 г. В годините след потушаването на революцията флагът е забранен, но от 1869-а си влиза равноправно на австрийския в този на Австро-Унгария.

16 април 2019

Карачаево-Черкезия


Чета си пътеписа на Варламов за боклучения позор на Чита, столица на Забайкалския край в Русия, и разбрам, че от въпросния край по-мизерно е само в Тува и Карачаево-Черкезия. За Тува съм писал вече, дай да я видим тая Черкезия. За разлика от другите два района, това е репубика в най-южната част на кавказкия регион на Руската федерация, граничеща с непризнатата от никой друг Абхазия и самата Грузия. Как да не е бедна? И флагът й е беден - трикольор, някак твърде подобен на азерския, чак неудобно подобен - е къде е Азебайджан. Цветовете имат по две значения - синьото е за мира и карачайците и ногайците, зеленото - за природата и черкезите и абазините, червеното - за топлината и славяните. В центъра се кипри опростена адаптация герба, в която основна роля играе Елбрус, зад който изгрява слънцето.

09 април 2019

Асирия


Отново сме в Близкия изток, когото на Запад наричат Среден изток, щото близък изток сме им ние. Среден изток му викат и американците, макар на тях средно на изток трябва да се пада Ирландия примерно. Асирийците не са сирийци, или поне по-голямата част от тях не са - исторически населяват мега пъстрото кьоше, поделено от Ирак, Сирия и Турция, но диаспората по цял свят е като че ли още по-многолюдна, което, правилно се досещаш, говори за нелеко минало. Всъщност почти всички асирийци са християни, което не пречи в етническия им флаг да са преплетени един куп древни близкоизточни символи. В центъра е шамшату - знак на Шамаш, популярен месопотамски (а не хипопотамски) бог на слънцето и справедливостта. Жълтото кръгче неизненадващо е самото слънце, а шурикенът малко по-неочаквано е земята. Четирите вълнисти ленти, люшкащи се психеделично (все пак знамето е измислено към края на 60-те) към ъглите на флага, се състоят от по три ивици - синята е Ефрат, червената - Тигър, а бялата - Голям Заб (също река, нищо, че не си я чувал - тече в околностите на Ербил и се влива в Тигър). Фигурата отгоре изобразява друго божество - Ашур като стрелец, разположен в крилат диск.