Нюфаундленд и Лабрадор

Ще си кажа от самото начало, че не го харесвам. Знамето на Нюфаундленд и Лабрадор е разбалансирано и неестетично, вероятно и вексилологически неиздържано, макар и не ужасяващо. За сметка на това е натоварено със символизъм - синьото е морето, бялото - снега, червеното са хората, а жълтата стрелка означава вярата в светлото бъдеще. Двата триъгълника вдясно пък, оказва се, символизират двете части на канадската провинция - континенталния Нюфаундленд и островния Лабрадор (или обратното). 1980-а явно е била доста скучна, че да му измислят толкова значения. Завинаги фен на неофициалния Нюфаундленски трикольор - зелено, бяло и розово, хем стои по-добре на бонбони!

Аборигени

Виж, не са само новозеландците, но ситуацията при техния по-голям съсед е и по-сложна. Настоящият държавен флаг отразява малък откъс от историята на страната-континент и още по-нищожен дял от идентичността й, при това унизителен за голяма част от населението. Чуват се гласове на активисти като Лоуича О'Донахю, които виждат в аборигенския флаг по-подходяща репрезентация на Австралия, но реалността не му дава големи шансове. Жалко. Иначе знамето е създадено през 1971 г. от Харълд Томас, който запазва авторските права върху дизайна, дори с след като придобива официален статус. Решено в традиционни за аборигенското изкуство цветове, черното е за хората, жълтият диск символизира животворното слънце, а червеното е свещената земя.

Монголия

Съвременна Монголия няма много общо със средновековната империя, като историята й започва през 1911 г. с революцията, последвала залеза на династията Цин в Китай. Това, което Богдо Хан постига, е автономия на Външна Монголия, докато Вътрешна си остава китайска и до ден днешен, а през 1921 г. с помощта на белогвардейския генерал Барон Унгерн (ако знаеш немски, ще ти е поне малко смешно), китайците са разбити окончателно и пътят към независимостта - открит. Още същата година обаче се намесват и червеноармейците, Унгерн е екзекутиран, а Богдо умира от рак на ларинкса като същи солсбърски клошар малко по-късно. Монголската народна република въвежда флага, състоящ се от 3 вертикални ивици - две червени за просперитета, една синя за небето - по нашему Тангра, през 1946 г., а до 1992 г. над сойомбото в лявата червена лента се кипри и петолъчка. Сойомбо е символ от едноименната писменост, разработена в края на 17-и век и изоставена в полза на очевидно по-монголската кирилица, и се състои от 10 елемента: огънят символизира успеха, като трите му пламъка са за миналото, настоящето и бъдещето; под него са слънцето и луната; двата тригълника идват от формата на острието на стрела и означават победата над външните и вътрешните врагове; двете хоризонтални черти са за народа на Моголия (закъде без народа?), а двата вертикални стълба са стени, символ на силата и единството; тайдзи-туто в средата на всичката тая купчина сме го обяснявали при корейския флаг - хубаво е, добре стои на знаме и копчета.

Унгария

Да си мине по реда и Унгария, щото вексилоложки поне, за разлика от политически, нещата там са ясни и скучни. Националното знаме на маджарите се появява в този си вид покрай революцията от 1848-1849 г. и, подобно на други революционни флагове от периода (чак ме мързи да изброявам), е вдъхновено от френския трикольор. Цветовете обаче са си от край време - взети са от унгарския герб, който пък се оформя в късното Средновековие, и се използват тук-таме по официални събития, като коронацията на Леополд II в Посони (демек Братислава) през 1790 г. В годините след потушаването на революцията флагът е забранен, но от 1869-а си влиза равноправно на австрийския в този на Австро-Унгария.

Карачаево-Черкезия

Чета си пътеписа на Варламов за боклучения позор на Чита, столица на Забайкалския край в Русия, и разбрам, че от въпросния край по-мизерно е само в Тува и Карачаево-Черкезия. За Тува съм писал вече, дай да я видим тая Черкезия. За разлика от другите два района, това е репубика в най-южната част на кавказкия регион на Руската федерация, граничеща с непризнатата от никой друг Абхазия и самата Грузия. Как да не е бедна? И флагът й е беден - трикольор, някак твърде подобен на азерския, чак неудобно подобен - е къде е Азебайджан. Цветовете имат по две значения - синьото е за мира и карачайците и ногайците, зеленото - за природата и черкезите и абазините, червеното - за топлината и славяните. В центъра се кипри опростена адаптация герба, в която основна роля играе Елбрус, зад който изгрява слънцето.

Сейшели

Хората си нямат работа. Най-представителен за флаговете на всички държави по света, опростени до стойностите на хералдическите цветове, оранжево, кафяво(?) и небесно синьо, се оказва този на Сейшелите. А той е изненадващо нов - от 1996 г., което го прави и последното хубаво нещо, случвало се в сферата на националната вексилология. Предишното знаме - червено и зелено, разделени от бяла вълнообразна ивица, е копие на символите на Народната партия, управлявала малката островна държава в Индийския океан от 1977 г., и се оказва неподходящо след падането ѝ от власт.

Понпей

Понпей е един от четирите щата, образуващи Федеративни щати Микронезия - държава разполагаща се върху 607 острова, разпръснати на територи от 2 600 000 квадратни килиметра в Тихия океан, както и името на на главния остров в щата. Островът е известен най-вече заради мистериозните руини на Нан Мадол, вдъхновили писателя Хауърд Лъвкрафт за създаването на митичната вселена на Ктулу. Флагът на Понпей е всичко, което можеш да очакваш от него - 11 звезди (в по-стария му вариант са 6), половинка кокосов орех, всичко това - обгърнато от венец на син фон.

Филипините

Националното знаме на Филипините е създадено през 1898 г. по идея на Емилио Агиналдо, който година по-късно ще стане първият президент на страната. Осемте лъча на слънцето, вдъхновено от слънцата във флаговете на южноамериканските Аржентина и Уругвай, символизират осемте провинции, които въстават срещу колониална Испания, а трите звезди - островите Лусон, Висай и Минданао. Цветовете са повлияни от знамената на САЩ и Куба, а в триъгълната форма се смята, че пръст имат пирамидата с Окото на Провидението от държавния печат на Съединените щати и масонския девиз Свобода, равенство, братство. Най-странното обаче е, че флагът на Филипините е единственият в света, който във време на война се обръща вертикално.

Черна гора

Черна гора е единственото място на Балканите, което никога ефективно не попада под османска власт. Предвид, че в онзи период страната е на практика теокрация, знамето неизненадващо изобразява бял малтийски кръст на червен фон. Орелът е въведен от княз Данило I, при който Черна гора става светска държава, но политиката на близост и зависимост от Русия, наложена от предшественика му Петар II Петрович-Негош, е запазена. Така двуглавият орел - символ, познат по тези земи от времената на Източната Римска империя, се завръща през Москва. Вървящият лъв в щита пък напомня за Венеция - друга сила, оставила следа по монтенегринското крайбрежие, макар и без крила. Настоящата версия на флага е приета при разделянето на Черна гора и Сърбия през 2004 г. и има доста ретро златен борд.

Малайзия

Нямаше да се сетя за Малайзия, ако не беше случката от началото на годината, когато жител на Канзас Сити е наклепан за оскверняването на американския флаг със символи на Ислямска държава от невеж реднек. Иронично, но нито ИДИЛ, нито други мюсюлмански екстремисти използват полумесеца за свой символ.

А знамето на Малайзия, няма да повярваш, е резултат от конкурс, провел се през 1950 г., когато страната е все още известна като Малайска федерация под британски протекторат. Две от предложенията изобразяват червени ками и бели звезди в различна конфигурация на син фон, но печели третото - на Мохамед Хамза, който е вдъхновен от Британската източноиндийска компания. Към първоначално петте лъча на звездата са добавени още 6, които, както и броя на белите и червени ивици, символизират 11-те щата във федерацията по онова време. През 1963 г. лъчите и ивиците се увеличават до 14 за да отразят добавянето на още 3 щата, но когато само 2 години по-късно Сингапур е изключен, броят остава непроменен. В момента Малайзия се състои от 13 щата (Джохор, Кедах, Келантан, Малака, Негери Сембилан, Паханг, Пенанг, Перак, Перлис, Селангор и Терренгану на полуостров Малака и Сабах и Саравак на остров Борнео) и 3 федерални територии (Куала Лумпур, Путраджая и Лабуан) но лъчите и ивиците са си по 14. Флагът си има и химн, в който са обяснени значенията на цветовете - червено за волята, бяло за учтивостта, синьо за единството, жълто за краля. Малайската монархия впрочем е уникална - султаните на 9-те исторически кралства (без Пенанг, Малака, Сабах и Саравак) се ротират на позицията през 5 години.

Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала

Всичко започва със създаването на Федерална република Централна Америка през 1823 г. Знамето на републиката е вдъхновено от аржентинското, а идеята е или на френския корсар Иполит Бушар, или на неговия сънародник и колега Луи-Мишел Ори, и двамата взели дейно участие във войните за независимост в Южна и Централна Америка, а вторият - и в аферата Амелия Айланд заедно с Грегър Макгрегър. Флагът представлява бяла ивица между две сини - земя между два океана, а на герба са изобразени 5 планини за петте провинции на федерацията, над които се извисяват фригийска шапка, която, както разбрахме в Боливия, е символ на революцията, и дъга. Републиката просъществува до 1841 г., когато от нея се раждат 5 отделни държави, а част е анексирана от Мексико. Коста рика се подвежда по акъла на президентшата и мушва червена ивица в средата, но останалите 4 запазват почти непроменен дизайна на обединената република.

Най-близък до оригинала е флагът на Никарагуа, со се герба, макар за известно време никарагуанците да се заиграват със скурилен трикольор в жълто, бяло и розово.

Единствената корекция, която Ел Салвадор, останал с излаз към само един от двата океана, прави, е да потъмни синьото до кобалтово, съответстващо на индиговото багрило, произвеждано от векове в региона.

В Гватемала завъртат ивиците вертикално през 1971 г. и си измислят собствен герб (макар на него да е спомената декларацията за независимост от 1821 г.)

Хондурас пък се отличава с петте сини звезди, разположени така, че хем да образуват Х, хем - Н, и символ на надеждата провинциите да се обединят отново някой ден (не че няма такива опити, но всички тия държави по-скоро се прочуват със странните си войни).

Гагаузия

Гагаузия е автономен район в южната част на Молдова, създаден през 1994 г. след няколкогодишна заигравка със сепаратизма. Гагаузите са тюркоезичен, но православен народ, озовал се на север от Дунав заедно с бесарабските българи, които впрочем са втория по численост етнос в областта. Гагаузия е и пътуване в миналото до епохата на "развития" социализъм. Флагът символизира демокрацията, дружбата и солидарността, миналото, настоящето и бъдещето. Синьото заема 3/5 от височината на платното, бялото и червеното - по 1/5. Трите звездички са за трите общини в състава на района - столичната Комрат, Чадър-Лунга и Вулкънещ (представи си само, вместо петолъчки, да има изображения на другар, чадър и вулкан, а?)

Ирландия

Нямаше да се замисля за флага на Република Ирландия, ако не ми беше попаднала обикновено считаната за светотатство идея на Шон Монкриф, той да бъде запратен в историята в полза не нещо по-модерно.

А историята е до болка позната. Вдъхновен от френския трикольор и представен от Томас Франсис Мийгър във времената на същата онази Пролет на народите - олимпиадата от революции, провела се през 1848 г. и дала ни вече знамената на Германия, Коста Pика и кой знае кой още. Зеленото от векове е символ на борбата за независимо Ейре, понякога и като флаг с изображения на арфа. Оранжевото пък от векове е символ на протестантите и съответно юнионисти - поне откакто Уилям Орански, праплеменник на Вилем Орански - родителят на свободна Нидерландия, чието оранжево обаче постепенно изпада от националния флаг на ниските земи с високи хора, разгромява последния католически крал на Англия, Шотландия и Ирландия Джеймс II в битката при Бойн. Бялото по средата, логично, е символ на трудния мир между двете общности. Та ирландският трикольор се развява за пръв път над пощата в Дъблин по време на Великденско въстание от 1916 г. и остава национален символ при последвалите войни и след обявяване независимостта на страната. Северна Ирландия - късчето от острова, останало в Обединеното кралство, впрочем си няма официален флаг, а двете заедно играят ръгби под не особено издържано знаме с гербовете на четирите исторически провинции и стрък детелини (но ти това вече го знаеш).

Шри Ланка

Флагът на Шри Ланка (ශ්‍රී ලංකාවේ ජාතික කොඩිය на синхалски, இலங்கையின் தேசியக்கொடி на тамилки) е приет през 1872 г. при обявяването на независимостта й и се базира с малки промени на флага на Цейлон от 1951 г. Лъвът обаче се свързва още с легендарния принц Виджая, пристигнал на острова от субконтинента през 5-и век пр. Хр. Тъмночервеният фон символизира синхалската народност, оранжевата и зелената ивици - тамилите и мюсюлманите съответно, а златната граница - единството на всички. Впрочем, на всеки дори най-дребен елемент от дизайна е придадено значение - гривата на лъва е за религията и мъдростта, брадичката - чистотата на думите, осемте кичура в опашката са Благородният осмичен път и т. н. По-интересни са 4-те джуджавки в ъглите, които са всъщност листа от дървото Ficus religiosa, вид смокиня, подобно на добрия ти приятел стайния фикус. Дървото е известно и като Бодхи, защото под едно такова Сидхарта Гаутама Буда получава просветление. Оригиналното Бодхи в Бодх Гая, Бихар е унищожено, но издънка от него е донесена и засадена в Анурадхапура, Шри Ланка през 228 г. пр. Хр. и в момента е едно от най-старите растения на света. Листата символизират будистките ценности метта (доброта), каруна (състрадание), мудита (щастие) и упекха (равновесие).

Еритрея

Еритрея има най-забавния флаг в цяла Африка, особено ако си един от онези скучни хора, които намират статистиките и диаграмите за забавни, но не само. Еритрея е де факто независима от 1991 г., а флагът е официален от 1995 г. Зеленото поле символизира възхода на земеделието, синьото е за богатството на Червено море (което, разбира се, си е синьо, както повечето морета), червеното напомня на формата на държавата на картата (подобно на Босна и Херцеговина). Емблемата датира от 50-те и е вдъхновена от логото на ООН, която съдейства за деколонизацията на региона, макар по-късно Еритрея да е абсорбирана в Етиопия и да й се налага да води гражданска война за независимостта си. Всяко от листенцата в средната клонка символизира по една от 9-те етнически групи и езиците им (афар, билен, хидарб, кунама, нара, тигриня, рашайда, сахо и тигре), което е около зилион пъти по-креативно от масовото разпространеното отброяване със звездички.

Сомалиленд

Сомалиленд е автономен район и непризната независима държава в северната част на Сомалия, която от години де факто е в категорията "разпаднала се държава". Флагът на Сомалиленд е приет през 1993 г. и е издържан в панарабските цветове. Върху бялото поле е изобразена черна звезда, върху зеленото - шахада (لا إله إلاَّ الله محمد رسول الله, което на български ще рече "Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е Негов пратеник"), а върху червеното - нищо.

Словакия и Словения

Наистина не мога да разбера защо толкова много хора не могат да отличат една държава със славянско име, появила се на картата за пръв път в началото на 90-те при разпада на източноевропейска федерация, известна с красивите си планини и жени, с трикольор в панславянските бяло, синьо и червено и герб, на който са изобразени три върха, за държавен флаг, от друга, напълно различна и уникална държава, която за разлика от първата е със славянско име, появила се на картата за пръв път в началото на 90-те при разпада на източноевропейска федерация, известна с красивите си планини и жени, с трикольор в панславянските бяло, синьо и червено и герб, на който са изобразени три върха, за държавен флаг. Оказва се, че объркването е толкова често срещано, че дори се налага посланиците на Словакия и Словения да организират нарочни събития, като това в Лондон, за да обясняват разликите, които са очевидни, дано наистина присъствалите да не са напуснали по-несигурни в това.

Карело-финска съветска социалистическа република

На 23 август 1939 г. Нацистка Германия и СССР подписват договор за ненападение, известен и като пакт Рибентроп-Молотов, в чийто допълнителен протокол си определят сферите си на влияние в североизточна Европа. След като си поделят Полша, Съветския съюз пристъпва към анексиране на полагащите му се според споразумението Латвия, Естония и Финландия. На 30 ноември, без да са обявили война, руснаците бомбардират Хелзинки и нахлуват във Финландия с над 450-хилядна армия. В края на Зимната война СССР не успява да превземе Финландия (на която в хода на Втората Световна война се налага да се бие и срещу руснаците, и срещу нацистите за да запази независимостта си, абе шантава история), но успява да отчупи парчета от територията й - Карелския провлак, части от областите Сала и Кунсамо и полуостров Рибачий (a СССР е изключен от Обществото на народите). Те са присъединени към досегашната Автономна карелска съветска социалистическа република в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република, като новосъздадената административна единици - Карело-финската съветска социалистическа република - е повишена в ранг и става 16-ата република на Съветския съюз.

През по-голяма част от историята си Карело-финската СССР е наказана с вариант на държавното червено знаме със сърп и чук, под които просто е изписано името й на руски и финландски. Получава по-нов модел флаг едва три години преди да бъде разформирована и върната в състава на РСФСР - през 1953 г. Причината за понижението в статус е знак на добра воля в процеса на стопляне на отношенията между СССР и Финландия по време на Студената война - т. нар. финландизация. Червеното, заемащо 19/30 от широчината на флага, е ясно, синьото (1/6) символизира реките и езерата в областта, а зеленото (1/5) - горите. По-надарените математически сред вас вече са пресметнали, че сборът на 19/30, 1/6 и 1/5 е 1. Днес на мястото на бившата 16-а република се намира Република Карелия, отново в състава на Руската федерация, чийто флаг е всъщност по-конвенционален трикольор, базиран на този на Карело-финската СССР от преди 60 години.

Босна и Херцеговина

Босна е имала един куп различни флагве, при все и не държавни, през последните 200 години - османския зелен с полумесец на Босненския еялет, червено-жълтия по време на австро-унгарското управление на областта, чисто червения с югославския трикольор в кантон в състава на СФРЮ, белия с герба на Котроманич - династия, управлявала Босна в средните векове (син щит с бяла диагонална лента и 6 златни фльор-де-лиса) - след отделянето на републиката през 1992 г.

Настоящият е избран след края на гражданската война в средата на 90-те. Първите предложения от 1997 г. са некрасива смесица от сини и червени елементи, контури на границите (винаги лоша идея, с изключение на Кипър) и лаврови клонки. През януари следващата година е създадена комисия, съставена от интелектуалци от бошняшката, хърватската и сръбската общности, която излъчва шортлист с 3 предложения, обединени от употребата на цветовете небесносиньо (от флага на ООН, подобно на Сомалия), бяло и жълто, подредени в геометрични фигури. След като парламентът не успява да избере нито едно, на 4 февруари Върховният международен представител в Босна по силата на Дейтънското споразумение Карлос Вестендорп еднолично избира флага, под който да се състезават босненските спортисти на започващата само 3 дни по-късно Зимна Олимпиада в Нагано, като заменя синьото с това от флага на Съвета на Европа. Странно обърнатият триъгълник символизира трите етнорелигиозни (няма такава дума, ама е единственият сравнително приемлив начин да се опишат) групи в страната. При звездите пък има една подробност, която вероятно не си забелязал, дори да си запознат с флага - най-горната и най-долната не са изобразени в цялост с идеята, че броят им е "безкраен". В интерес на истината, не е любимото ми знаме, има нещо unsettling, с извинения за моментния английски, в него, но щом върши работа.

Латвия

Според легенда, разказана от в средновековната немската Ливонска римувана хроника, по време на битка през 1279 г. вождът на латгалите от Цесис бил смъртно ранен и увит в бяло платнище. Платнището попило кръвта му навсякъде, с изключение на ивицата под тялото му, която останала бяла. Легендата напомня доста на тази за произхода на австрийския флаг. Разликата е в пропорциите на ивиците (2:1:2) и по-тъмното, почти кафяво червено на латвийския, понякога наричано латвийско червено. Легендата за знамето е преоткрита към края на 19-и век, а през 1917 г. е изработен съвременният му вариант. Подобно на литовския, по време на съветската окупация публичното излагане на флага е забранена, чак до 1990 г., когато се завръща като национален на възстановената държава.