Венецуела, Колумбия, Еквадор

Еха, отново сме актуални! Задавал ли си си въпроса защо Колумбия, Венецуела и Еквадор имат почти идентични флагове? Отговорът е прост - подобно на Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор и Гватемала и те са били част, макар и за кратко, от една държава. Колумбия, наричана в наши дни Велика или Гран Колумбия за да се различава от настоящата, обхваща териториите на трите, както и части от Перу, Бразилия, Панама и Гвиана, в периода 1819 - 1831 г. Самият флаг е създаден от оригиналния либертадор Франсиско де Миранда още за Първата венецуелска република през 1811 г. Има три версии за произхода на цветевете, като най-популярната е разговор между Франки и не кой да е, Йохан Волфганг фон Гьоте, по време на купон във Ваймар през 1785 г., когато знам те тебе Гьоте му дудне за основните цветове в субтрактивния модел - жълто, синьо и червено. Де Миранда споменава и фреските с колумбовото откритие на Америка на Ладзаро Тавароне в Палацо Белимбау в Генуа, както и хамбургските бюргервахета, но нека се прудържаме към онази напоена с мозелски ризлинг размяна на идеи между двамата големи. За десетината си години история Велика Колумбия използва 3 версии на знамето, които намират отражение и при наследниците й. Венецуела се спира на по-консервативен трикольор, докато Еквадор и Нова Гранада, както се нарича съвременна Колумбия в първите години на самостоятелното си съществуване (усещаш ли как се опитвам да те омотая, усещаш), избират варианата с ивици в 2:1:1 в полза на жълтата. Ето ги и бандерите фор йор вюинг плежър (то на венецуелците друго не остана):

Рифска република

Най-странното на Рифската република е, че си има име на български, предвид слепотата, която твърде често демонстрираме за исторически събития от не чак толкова далечното минало в не чак толкова далечни територии (за сметка на сляпото повтаряне на национално-патриотични мантри и легенди). Има си и име на берберски - ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, демек е берберска държава. Просъществува сравнително кратко - между 1921 г., когато Абд ел-Крим обединява племената в бунт едновременно срещу испанските окупатори и мароканския крал, и 1926 г., когато френски и испански военни сили, използвайки химическо оръжие, сломяват републиката. Флагът е червен, с бял квадрат (скандално подценяван лейаут в наши дни), в който има зелен полумесец и звезда, като звездата е всъщност Печата на Соломон - символ, разпространен в МЕНА от Израел, та до Мароко.

Уелингтън

Къде ли са крили уелингтънци великолепния си флаг досега? Всъщност едва ли е кой знае колко трудно, предвид че Уелингтън е буквално на другия край на света. Буквално. Или пък не е толкова простичко за обяснение и има нещо... друго?

Новозеландците имат печален опит с публични конкурси, поради което са обречени на колониалния си флаг, вместо да веят някоя местна красота. Печалният им опит всъщност започва още през 50-те, когато правят цели 2 състезания за знаме на столицата Уелингтън, но резултатите са меко казано разочароващи и градската управа взема, поне според мен разумното решение да се обърне към Кралското хералдическо дружество в Лондон (което е доста по-правилно от Колежът за гербове, както би превел името Гугъл) за помощ. От Лондон пристига черен георгиевски кръст на златен фон, в средата кръгла емблема с галеон и делфин на платното му. Чудно. Но, явно не достатъчно новозеландско чудно, поради което флагът си остава не особено популярен, а отскоро се чуват и гласове за смяната му.

П.С. Да, знам, че в етикетите пише риба, а в текста - делфин. Честит 8-ми март!

Ливан

Очевидно съм в дървена серия, защото след каролинската палма миналата седмица е ред на кедъра. Ама не бенетейският коментатор-недоразумение, ами ливанският. Продължаваме след рекламите.

Ливан е продукт на разкъсването на Османската империя със Севърския мирен договор след Първата Световна война. По неговата сила Франция получава парче от Близкия изток, което съответства на съвременните Сирия и Ливан. Французите не са особено креативни, нито пък особено аргументирани при колониалните си флагове - виж само случая Алепо, в играта обаче влиза американското емигре Наум Мокарзил, впечатляваща личност, който предлага кедъра за символ на новосъздадения Голям Ливан. Кедърът е най-разпространеното и внушително дърво в планината, дала името на младата, полирелигиозна държава и напълно естествен избор. Настоящият дизайн, решен в испанска лента с бяла средна ивица, е скициран от тогава народния представител Анри-Филип Фараун по време на събитията, предшествали обявяването на независимостта през 1943 г. Анри е не по-малко впечатляваща личност, дългогодишен консул във Виена и приятел на Австрия, чийто флаг като нищо му е послужил за вдъхновение, при все че по-късно на цветовете са придадени по-дълбоки значения. Фараун впрочем е убит през 1993 г. в стаята си в хотел Карлтън в Бейрут, намушкан 16 пъти с нож.