Миналата неделя Франция за пръв път не успя да спечели титлата в шампионат, на който е домакин. Днес обаче франсетата имат повод да празнуват. На 14 юли 1789 г. побеснялата (за пореден път - парижани, какво да ги правиш) тълпа щурмува крепостта-затвор Бастилията, и, ти да видиш, я превзема и освобождава всичките 7 затворника. Бастилията е разрушена, а години по-късно на мястото е построена опера. На опера, на опера, по дяволите футбола, отиваме на опера, както неслучайно се пее във френския химн.
Флагът, който през следващите векове ще вдъхнови десетки други национални знамена заради идеалите на революцията и телешкото по бургундски, има далеч по-прозаичен произход и значение. Парижките милиции, както за по-културно започват да наричат побеснялата тълпа след щурма на Бастилията, носят кокарди в синьо и червено - традиционните цветове на Париж от герба на града. Бялото в трикольора според маркиз дьо Лафайет (участник в революцията, един от малкото преживяли касапницата по време и след нея, но и много важен човек като цяло) символизира единството на нацията, според други - монархията. Френските роялисти веят чисто бял флаг, откъдето идва и общопризнатия военен знак за капитулация (шегувам се де, няма нищо общо... или?). Леон Конье има картина, на която белия флаг постепенно се превръща в трикольор - първоначално разкъсвайки се отляво за да разкрие синьото небе, а после обагряйки се с кръв отдясно. Картината е рисувана по повод Юлската революция, но тази от 1830 г. По повод същата тази Юлска революция, а не Великата френска, е рисувана и известната Свободата води народа на Йожен Дьолакроа - сещаш се - жена с разголени гърди, развяваща трикольора с едната ръка и с мускет в другата. Абе, какво ли си прави Таня Илиева тия дни?
Флагът, който през следващите векове ще вдъхнови десетки други национални знамена заради идеалите на революцията и телешкото по бургундски, има далеч по-прозаичен произход и значение. Парижките милиции, както за по-културно започват да наричат побеснялата тълпа след щурма на Бастилията, носят кокарди в синьо и червено - традиционните цветове на Париж от герба на града. Бялото в трикольора според маркиз дьо Лафайет (участник в революцията, един от малкото преживяли касапницата по време и след нея, но и много важен човек като цяло) символизира единството на нацията, според други - монархията. Френските роялисти веят чисто бял флаг, откъдето идва и общопризнатия военен знак за капитулация (шегувам се де, няма нищо общо... или?). Леон Конье има картина, на която белия флаг постепенно се превръща в трикольор - първоначално разкъсвайки се отляво за да разкрие синьото небе, а после обагряйки се с кръв отдясно. Картината е рисувана по повод Юлската революция, но тази от 1830 г. По повод същата тази Юлска революция, а не Великата френска, е рисувана и известната Свободата води народа на Йожен Дьолакроа - сещаш се - жена с разголени гърди, развяваща трикольора с едната ръка и с мускет в другата. Абе, какво ли си прави Таня Илиева тия дни?
ами световното през 38-ма? : )
ОтговорИзтриване