Съвременна Монголия няма много общо със средновековната империя, като историята й започва през 1911 г. с революцията, последвала залеза на династията Цин в Китай. Това, което Богдо Хан постига, е автономия на Външна Монголия, докато Вътрешна си остава китайска и до ден днешен, а през 1921 г. с помощта на белогвардейския генерал Барон Унгерн (ако знаеш немски, ще ти е поне малко смешно), китайците са разбити окончателно и пътят към независимостта - открит. Още същата година обаче се намесват и червеноармейците, Унгерн е екзекутиран, а Богдо умира от рак на ларинкса като същи солсбърски клошар малко по-късно. Монголската народна република въвежда флага, състоящ се от 3 вертикални ивици - две червени за просперитета, една синя за небето - по нашему Тангра, през 1946 г., а до 1992 г. над сойомбото в лявата червена лента се кипри и петолъчка. Сойомбо е символ от едноименната писменост, разработена в края на 17-и век и изоставена в полза на очевидно по-монголската кирилица, и се състои от 10 елемента: огънят символизира успеха, като трите му пламъка са за миналото, настоящето и бъдещето; под него са слънцето и луната; двата тригълника идват от формата на острието на стрела и означават победата над външните и вътрешните врагове; двете хоризонтални черти са за народа на Моголия (закъде без народа?), а двата вертикални стълба са стени, символ на силата и единството; тайдзи-туто в средата на всичката тая купчина сме го обяснявали при корейския флаг - хубаво е, добре стои на знаме и копчета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар