22 май 2018

Ирландия

Нямаше да се замисля за флага на Република Ирландия, ако не ми беше попаднала обикновено считаната за светотатство идея на Шон Монкриф, той да бъде запратен в историята в полза не нещо по-модерно.


А историята е до болка позната. Вдъхновен от френския трикольор и представен от Томас Франсис Мийгър във времената на същата онази Пролет на народите - олимпиадата от революции, провела се през 1848 г. и дала ни вече знамената на Германия, Коста Pика и кой знае кой още. Зеленото от векове е символ на борбата за независимо Ейре, понякога и като флаг с изображения на арфа. Оранжевото пък от векове е символ на протестантите и съответно юнионисти - поне откакто Уилям Орански, праплеменник на Вилем Орански - родителят на свободна Нидерландия, чието оранжево обаче постепенно изпада от националния флаг на ниските земи с високи хора, разгромява последния католически крал на Англия, Шотландия и Ирландия Джеймс II в битката при Бойн. Бялото по средата, логично, е символ на трудния мир между двете общности. Та ирландският трикольор се развява за пръв път над пощата в Дъблин по време на Великденско въстание от 1916 г. и остава национален символ при последвалите войни и след обявяване независимостта на страната. Северна Ирландия - късчето от острова, останало в Обединеното кралство, впрочем си няма официален флаг, а двете заедно играят ръгби под не особено издържано знаме с гербовете на четирите исторически провинции и стрък детелини (но ти това вече го знаеш).

Няма коментари:

Публикуване на коментар