Отново сме в Близкия изток, когото на Запад наричат Среден изток, щото близък изток сме им ние. Среден изток му викат и американците, макар на тях средно на изток трябва да се пада Ирландия примерно. Асирийците не са сирийци, или поне по-голямата част от тях не са - исторически населяват мега пъстрото кьоше, поделено от Ирак, Сирия и Турция, но диаспората по цял свят е като че ли още по-многолюдна, което, правилно се досещаш, говори за нелеко минало. Всъщност почти всички асирийци са християни, което не пречи в етническия им флаг да са преплетени един куп древни близкоизточни символи. В центъра е шамшату - знак на Шамаш, популярен месопотамски (а не хипопотамски) бог на слънцето и справедливостта. Жълтото кръгче неизненадващо е самото слънце, а шурикенът малко по-неочаквано е земята. Четирите вълнисти ленти, люшкащи се психеделично (все пак знамето е измислено към края на 60-те) към ъглите на флага, се състоят от по три ивици - синята е Ефрат, червената - Тигър, а бялата - Голям Заб (също река, нищо, че не си я чувал - тече в околностите на Ербил и се влива в Тигър). Фигурата отгоре изобразява друго божество - Ашур като стрелец, разположен в крилат диск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар