Уелингтън

Къде ли са крили уелингтънци великолепния си флаг досега? Всъщност едва ли е кой знае колко трудно, предвид че Уелингтън е буквално на другия край на света. Буквално. Или пък не е толкова простичко за обяснение и има нещо... друго?

Новозеландците имат печален опит с публични конкурси, поради което са обречени на колониалния си флаг, вместо да веят някоя местна красота. Печалният им опит всъщност започва още през 50-те, когато правят цели 2 състезания за знаме на столицата Уелингтън, но резултатите са меко казано разочароващи и градската управа взема, поне според мен разумното решение да се обърне към Кралското хералдическо дружество в Лондон (което е доста по-правилно от Колежът за гербове, както би превел името Гугъл) за помощ. От Лондон пристига черен георгиевски кръст на златен фон, в средата кръгла емблема с галеон и делфин на платното му. Чудно. Но, явно не достатъчно новозеландско чудно, поради което флагът си остава не особено популярен, а отскоро се чуват и гласове за смяната му.

П.С. Да, знам, че в етикетите пише риба, а в текста - делфин. Честит 8-ми март!

Ливан

Очевидно съм в дървена серия, защото след каролинската палма миналата седмица е ред на кедъра. Ама не бенетейският коментатор-недоразумение, ами ливанският. Продължаваме след рекламите.

Ливан е продукт на разкъсването на Османската империя със Севърския мирен договор след Първата Световна война. По неговата сила Франция получава парче от Близкия изток, което съответства на съвременните Сирия и Ливан. Французите не са особено креативни, нито пък особено аргументирани при колониалните си флагове - виж само случая Алепо, в играта обаче влиза американското емигре Наум Мокарзил, впечатляваща личност, който предлага кедъра за символ на новосъздадения Голям Ливан. Кедърът е най-разпространеното и внушително дърво в планината, дала името на младата, полирелигиозна държава и напълно естествен избор. Настоящият дизайн, решен в испанска лента с бяла средна ивица, е скициран от тогава народния представител Анри-Филип Фараун по време на събитията, предшествали обявяването на независимостта през 1943 г. Анри е не по-малко впечатляваща личност, дългогодишен консул във Виена и приятел на Австрия, чийто флаг като нищо му е послужил за вдъхновение, при все че по-късно на цветовете са придадени по-дълбоки значения. Фараун впрочем е убит през 1993 г. в стаята си в хотел Карлтън в Бейрут, намушкан 16 пъти с нож.

Южна Каролина

Саут Каралайна е типичен южняшки щат, известен най-вече с това, че е типичен южняшки щат. Историята на флага му започва още с началото на Войната за независимост през 1775 г., когато полковник Уилям Мултри създава дизайн, вдъхновен от сините униформи на подопечените му милиции и полумесците с надпис "Свобода" или "Свобода или смърт" или "Свобода или смърт или домашна ракия" върху шапките на войниците. Самите полумесци са може би луни, а може би горжети - елемент от рицарската броня, предпазващ врата. Уилям Мултри успява да отблъсне британците при Чарлстън най-вече благодарение на укреплението на остров Съливан, в чийто стени са вградени трупи от местни палми, които му помагат да устои на ожесточения артилерийски обстрел. Палмите също намират място във флага, но едва през 1861 г., когато Южна Каролина се готви да влезе в следващата голяма война в американската история - Гражданската. Изобщо, каролинци си харесват знамето, и как да не го харесват, проблемът е, че то може да изглежда така. Или така. Или така. Или даже така.

Всъщност може да изглежда както си иска, стига някъде по него да има полумесец и палма. Точният цвят на синьото, размерите и разположението на елементите не са уточнени, пълен хаос ти казвам. Е, през 1910 г. срещу хонорар от 5 долара (пет щатски долара) Елън Джърви създава стандарт, който устисква до 1940 г., когато е отменен заради формалност около производството на флаговете. И така до миналата година, когато на едни хора им писва и започват активно да лобират за унифицирана визия и бавничко нещата започват да се случват.

Свещена Римска империя

САМО СЕГА! Безплатен айрян с този постинг! Не, сериозно.

Свещената Римска империя е всъщност държавно обединение на стотици кралства, херцогства, графства, епископства, абаства, свободни градове и всякакви други, която се простира на огромна територия в Централна Европа, включваща днешните Германия, Австрия, Чехия, Нидерландия, Белгия, Швейцария, Словения, части от Италия, Франция и Полша. Въпреки мултиетническото си население, разнообразни религии, липса на централна власт и не на последно място името си империята се смята за предшественик най-вече на Германия. За нейно начало се приема или коронацията на Карл Велики през 800 г., или тази на Ото през 962 г., а е разформирована в хода на Наполеоновите войни през 1806 г.

Това се учи в шести клас, представи си.

Флагът е императорски и се сдобива с този си вид около началото на 15-и век, когато на орела му порасва втора глава, за да приличи на орлите от Източната Римска империя, и ореоли, защото, нали, все пак, "свещена". Спестен ни е щита, разделен на десетки полета за различните територии на империята, който тук-там се поставял върху гърдите на орела в герба й. Жълтото и черното продължават като символ на юга в знамето на Германия, но отпадат от това на Австрия, която се обръща към предхабсбургската си цветна гама.

Асгардия

Добре дошли в Асгардия! Ебавам се, единствената клеймната територия на държавата е сателита Асгардия-1, където трудно може да си добре дошъл. Името идва от скандинавската митология, в която Асгард е един от деветте свята, като в него се намира и Валхала, т. е. на небето е. Основател на космическата нация (през далчената 2017 г.) е руско-азерския олигарх Игор Ашурбейли, който се явява и нейн крал. Асгардия си има флаг, герб, лого(?), правителство (оглавявано от венецуелката Ана Мерседес Диас), цял парламент (с председател бритенеца Лембит Опик), а почетно място заслужава и българката Ирина Бокова. Всички тези, разбира се, заедно с още 200 хиляди души, са вече асгардианци. Та, за Ирина, която докато все още оглавява ЮНЕСКО, признава Асгардия и учредява награда "За принос в науката за космоса", съвместно с "държавата" - инициатива, прекратена незабавано след напускането на Бокова от организацията.

За флага знам само, че Асгардия обявава конкурс, спечелен от Ахмет Алай, но неговото предложение няма нищо общо с избрания в последствие официален. Корупция и шуробаджанащина до небесата.

Коморски острови

Ревюта на флагове е като Ревюта на вафли, ама без смешките и с флагове вместо вафли. Ето знаме, никакви вафли и никакви смешки:

Коморските острови се намират в Индийския океан, току между Мозамбик и Мадагаскар. Държавният им флаг е им е сравнително нов - от януари 2002 г. Четирите ивици отговарят на четирите острова от архипелага - жълтата за Мохели, бялата за Майоте, червената за Анжуан, а синята е за Гранд Комор. Полумесецът със звездите, както можеш да предположиш, е там заради исляма, което означава, че вероятно ще имаш трудности с намирането на алкохол там, т.е. нищо, защото още по-вероятно никога няма да се озовеш на островите.

Оценка:
6.7/10

Подгорица

Ама никога нямаше да предположиш, че това е флагът на Подгорица, ако не беше заглавието, нали? Дизайнът е сравнително нов - от 2006 г. и идва директно от създадения по същото време от Сърджан Марлович герб на черногорската столица. Простичките форми крият сложни значения - среброто във фона на герба символизира водата на шестте реки в региона и близкото Шкодренско езеро, двете ивици в основата са за средновековните предшественици на Подгорица - Дукля и Медун, а третата е съвременният град с издатина, означваща всички стърчащи неща в града - крепостта Рибница, партизанския паметник Горица, османската часовникова кула, портите, мостовете.