Накратко: Германия има две традиции в националната вексилология. Едната залага на комбинацията черно-червено-златно (защо "златно", а не "жълто" - след малко), другата - на черно-бяло-червено.
Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.
Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?
Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.
Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.
Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?
Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар