Кожен прайд

Един от интересните странични ефекти на обособяването на неортодоксални сексуални групи е, че по някаква причина представляват неизчерпаем източник на вексилологическо вдъхновение. Кожената субкултура, демек носенето на кожени и латексови дрехи, ама, нали, по-така, понастоящем се приема за част от BDSM, но произходът й по-скоро е като гей течение. Автор на флага е Тони ДеБлейз, който го представя през 1989 г., а тук можеш да чуеш историята, която всъщност не е толкова интересна, колкото темата.

Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала

Обратно в цивилизацията. Херцогство Парма възниква в средата на 16-и век, когато Папската държава завладява града от Миланското херцогство, а Пиер Луиджи Фарнезе, незаконен син на бъдещия папа-хардлайнер Павел III, дава началото на династия, която ще владее Парма, Пиаченца и Гуастала до 1731 г. През следващите години херцогството минава през ръцете на Хабсбургите и Бурбоните, преди заедно с Тоскана и Модена да формира Обединените провинции на Централна Италия - една от трансформациите, които в крайна сметка ще доведат до обединението на Италия 2 години по-късно през 1861 г. Флагът отгоре датира от 1851 г., когато Бурбоните възстановяват жълтото и синьото от герба на Фарнезите - 6 сини хералдически лилии, разположени като обърната пирамида на златен фон - в държавната символика. За вентилаторния мотив нямам обяснение, макар това да е причината изобщо да обърна внимание на флага, а червената граница идва от червената граница в герба на линията Бурбон-Парма, която ги отличава от баш-Бурбоните, които са сини.

Понпей

Понпей е един от четирите щата, образуващи Федеративни щати Микронезия - държава разполагаща се върху 607 острова, разпръснати на територи от 2 600 000 квадратни килиметра в Тихия океан, както и името на на главния остров в щата. Островът е известен най-вече заради мистериозните руини на Нан Мадол, вдъхновили писателя Хауърд Лъвкрафт за създаването на митичната вселена на Ктулу. Флагът на Понпей е всичко, което можеш да очакваш от него - 11 звезди (в по-стария му вариант са 6), половинка кокосов орех, всичко това - обгърнато от венец на син фон.

Лезгинци

Лезгинците са един от множеството народи в Северен Кавказ - грузинци, чеченци, аварци, абхазци, черкези, кабардинци, даргинци, азери, ингушети и кой ли още не. Повечето от тях живеят в съвременен Дагестан в Руската федерация и Азербайджан, а по-известен от самия народ е танцът лезгинка, превърнал се в традиционен за всички народи, изброени горе, и символ на целия регион. Макар Федералната лезгинска национално-културна автономия (ФЛНКА) да опитва да наложи леко променен флаг, по-разпространен и приет е този вариант, който може да бъде проследен до времената на късноантичната и ранносредновековна държава Кавказка Албания (която няма нищо общо със съвременната балканска Албания).

Тицино

След като отметнах Швейцария, мога да обърна внимание на отделните й кантони. И макар събрани заедно знамената им да създават цветна феерия, подобно на сиенските контради, произходът на дизайна им не е толкова интересен - просто всички са копия на гербовете в правоъгълна форма. С едно изключение, при това не особено аргументирано.

След поредица военни кампании в края на 16-и и началото на 17-и век швейцарците успяват да отчупят парче земя чукари с предимно италианоговорящо население, а формираният чрез обединението на Белинцона и Лугано през 1803 г. (република и) кантон Тицино става единственият в конфедерацията, където италианският самостоятелно е официален език. През въпросната година е приет и герба на кантона - вертикално разделен щит с червено поле вляво и синьо вдясно, макар конкретните причини да бъде избран точно този дизайн така и не са посочени. Също толкова ясни са причините във флага на кантона ивиците да са разположени хоризонтално - червено отгоре, синьо отдолу, но ей на, на вашето внимание - швейцарска прецизност, италианско изпълнение.

Гюмюрджинска република

Тъмръшката република не е единственото квазидържавно образувание в Родопите, възникнало в периода между освобождението на България и окончателното установяване на границите в тази част на Балканите. През есента на 1913 г. оттеглянето на българските войски от Беломорска Тракия по времето Междусъюзническата война дава шанс на местното мюсюлманско население, не без санкцията на Гърция, да обяви първо Временно, а после и Независимо управление на Западна Тракия със столица Гюмюрджина, което се простира от крайбрежието на юг до днешните Кърджали и Смолян на север. Администрацията на "президента" Хафъз Сали функционира пълноценно и почти като истинска държава си има армия, съд, химн, издава пощенски марки, паспорти, докато през октомври генерал Стефан Тошев с Осма пехотна тунджанска дивизия и Втора пехотна тракийска дивизия не развалят седянката и възстановяват българската власт. Лозанска конференция, която урежда отношенията в Егейския регион след зрелищния провал на Гърция във във войната срещу Турция, последвала Първата Световна, не засяга мюсюлманите в Западна Тракия (за разлика от други, които участват в размяната на населения между държавите) и в голяма част те остават да живеят там, а знамето на Гюмюрджинската република е прието за съвременно такова и на турското малцинство в Гърция.

Филипините

Националното знаме на Филипините е създадено през 1898 г. по идея на Емилио Агиналдо, който година по-късно ще стане първият президент на страната. Осемте лъча на слънцето, вдъхновено от слънцата във флаговете на южноамериканските Аржентина и Уругвай, символизират осемте провинции, които въстават срещу колониална Испания, а трите звезди - островите Лусон, Висай и Минданао. Цветовете са повлияни от знамената на САЩ и Куба, а в триъгълната форма се смята, че пръст имат пирамидата с Окото на Провидението от държавния печат на Съединените щати и масонския девиз Свобода, равенство, братство. Най-странното обаче е, че флагът на Филипините е единственият в света, който във време на война се обръща вертикално.