С това знаме може би трябваше да започнем от самото начало, но пък ще започнем новата година, белким е по-добра от миналата. Защото Dannebrog е най-старият държавен флаг в целия свят, ама изобщо, като според легендата е спуснат от небесата на датския крал Валдемар II по време на битката при Линданисе срещу езичниците естонци, част от Ливонския кръстоносен поход, на 15 юни 1219 г. (историята донякъде напомня за херцог Леополд и превземането на Акра, но и на други легенди от онези времена, при които небесни кръстове вдъхновяват християнските войски за победа)
Изместването на центъра на кръста в посока пилона идва от годините на употреба като морски щандарт, както и за визуално по-доброто възприятие - един вид, изместваме го наляво за да изглежда по-централно - прави се и с други символи, ще видиш по-нататък. Въпросният кръст е известен като Скандинавски, най-вече защото, повлияни от датчаните, всички северни страни започват да го използват в националните си флагове. Исторически, червеното се е изличало от корените на растението бояджийски брош (на латински Rubia tinctorum, демек растение, известно навсякъде единствено с багрилните си качества), с което са оцветявани и мундиритe на английските Redcoats, а вероятно и на андерсеновия храбър оловен войник.
За втори път в блога (след Япония) впрочем, но не за последен, имаме национален флаг, на чието публично издигане може да бъде гледано като демонстрация на прекомерен патриотизъм - нещо, което не се приема особено добре в по-цивилизованите общества. Друга специфика е, че според закона чужд флаг не може да бъде излаган на показ в страната, освен ако не е придружен от датския. Ако тръгнем да дълбаем в нюансите, трябва да спомена един по-мрачен аспект на популярното напоследък hygge, което в действителност се оказва повече акт на изключване, отколкото на приобщаване.
Популярна употреба на флага е с край във формата на лястовича опашка. Всъщност става дума за 2 различни стандарта - Splitflag и Orlogsflag , които имат лека разлика в пропорциите, цветовете и предимно употребата, но, хайде, няма да се изпитваме.
Изместването на центъра на кръста в посока пилона идва от годините на употреба като морски щандарт, както и за визуално по-доброто възприятие - един вид, изместваме го наляво за да изглежда по-централно - прави се и с други символи, ще видиш по-нататък. Въпросният кръст е известен като Скандинавски, най-вече защото, повлияни от датчаните, всички северни страни започват да го използват в националните си флагове. Исторически, червеното се е изличало от корените на растението бояджийски брош (на латински Rubia tinctorum, демек растение, известно навсякъде единствено с багрилните си качества), с което са оцветявани и мундиритe на английските Redcoats, а вероятно и на андерсеновия храбър оловен войник.
За втори път в блога (след Япония) впрочем, но не за последен, имаме национален флаг, на чието публично издигане може да бъде гледано като демонстрация на прекомерен патриотизъм - нещо, което не се приема особено добре в по-цивилизованите общества. Друга специфика е, че според закона чужд флаг не може да бъде излаган на показ в страната, освен ако не е придружен от датския. Ако тръгнем да дълбаем в нюансите, трябва да спомена един по-мрачен аспект на популярното напоследък hygge, което в действителност се оказва повече акт на изключване, отколкото на приобщаване.
Популярна употреба на флага е с край във формата на лястовича опашка. Всъщност става дума за 2 различни стандарта - Splitflag и Orlogsflag , които имат лека разлика в пропорциите, цветовете и предимно употребата, но, хайде, няма да се изпитваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар