Обединена арабска република е държава, съществувала между 1958 и 1961 г. след обединение на Египет и Сирия. Гамал Абдел Насер идва на власт в Египет (заедно с Мохамед Нагиб, който скоро изпада в немилост) с революцията от 1952 г., при която е свален крал Фарук, а британското влияние върху страната - елиминирано. Насер е социалист и панарабист, представите му за света се обобщават в идеологията насеризъм (знам, че ти звучи смешно, но се абстрахирай за момент, моля те). Сирийската история след края на Френския мандат, от своя страна, е изпълнена с войни и преврати, а притесненията от възхода на комунистите в страната и популярността на Гамал в арабския свят, особено след Суецката криза, кара БААС да потърси съюз с политическия си съмишленик от Египет. Речено - сторено. Само че нещата не се развиват според идеалистичния сценарий на сирийците, тъй като, въпреки уж равнопоставеността на двете територии, повечето от хората в правителството са египтяни, решенията се вземат еднолично от Насер, тайната полиция държи властта и въобще на север недоволството расте. Всичко приключва с поредния военен преврат, който изненадващо минава без сериозни кръвопролития и двете части на Обединената република се разделят по живо, по здраво.
Флагът на Обединена арабска република съдържа панарабските цветове - черно, бяло, зелено и червено. Те се появяват заедно за пръв път върху знамето на Арабското въстание срещу Османската империя по време на Първата Световна война. Черното идва от знамето на Мохамед, бялото - от Омаядския халифат, зеленото - от Фатимидския халифат, а червеното - от хариджитите и маринидите. Двете звезди символизират двете части на държавата.
Обединена република не нито първата, нито последната проява на панарабско обеднинение (но е единствената единна държава), а флагът й има влияние върху редица други в арабския свят. След раздялата самата Сирия запазва абсолютно същия флаг, докато Египет поставя орела на Саладин на мястото на звездите. По времето на Обединената република тя и Северен Йемен (чийто флаг е същият, но със само 1 звезда) образуват Обединени арабски държави в по-хлабава федерация. Арабската федерация между Йордания и Ирак съществува няколко месеца през 1958 г. През 1971 г. Муамар Кадафи, почитател на Несер и последовател на насеризма, поне в началото на властването си, инициира Федерация на арабските републики, която включва Либия, Египет и Сирия и която изтрайва чак до 1977 г., като Судан и Ирак няколко пъти се заричат да се включат, но в крайна сметка не го правят. По онова време Кадафи залага на червено-бяло-черния трикольор за флаг на Либия и едва след 1977 г. превключва на познатото ти чисто зелено. През 1974 г. Тунис и Либия възнамеряват да се обединят в Арабска ислямска република, но плановете се разсъхват почти веднага след подписване на меморандума. Панарабски оцветени са настоящите флагове на Судан (червено-бяло-черният трикольор с зелен тригълник откъм пилона), Палестина (същото, но с разменени места на цветовете), Йордания (като палестинския, но със седмолъча звезда върху триъгълника), Обединените арабски емирства (червеното тук е под формата на лента отляво), Кувейт (допълнителният елемент е черен и във формата на трапец), Йемен (който след обединението през 1990 г., ако приемем, че става дума за истинска държава, приема чистия трикольор, "овакантен" от Либия няколко години по-рано) и самата Либия (с дебела средна черна ивица и, най-накрая, полумесец със звезда). За десерт съм оставил Ирак - четирите цвята присъстват в неговият флаг от 1921 г., но през 1963 г., когато за кратко на власт идва партията БААС, е установен нов, които изглежда по същия начин като този на Обединената арабска република, но с 3 зелени звезди, а идеята им е Ирак да заяви готовност за присъединяване към обединена арабска държава. Интересното е, че в този момент Сирия също добавя трета звезда към собствения си флаг. БААС - социалистическа партия с ясно изявени панарабски цели, както забелязваш, е активна както в Сирия, така и в Ирак. Към края на 60-те лидерът й в Ирак Саддам Хюсеин успява да задържи властта, а на трите звезди е придадено ново значение - да отразяват трите идеала на партията - единство, свобода, социализъм. През 1991 г. към флага е добавен ръкописен текбир - свещената фраза "Аллах Акбар", след падането от власт на Саддам шрифтът на текбира е заменен с куфически, а през 2008 г. звездите отпадат и остава само надписа. В Сирия, или по-голямата част от Сирия, впрочем БААС е все още на власт, след като Хафез ал-Асад беше наследен от сина си Башар ал-Асад.
От годините по-горе можеш лесно да стигнеш до извода, че панарабизма е минал пика си в средата на 70-те, а идеалите на арабския национализъм и социализма са се трансформиали в парван за възхода на еднолични диктатури. Провалът на тези диктатури пък повлече вълна от революци и граждански войни и даде сили на една конкурентна идеология за региона - ислямизма.
Флагът на Обединена арабска република съдържа панарабските цветове - черно, бяло, зелено и червено. Те се появяват заедно за пръв път върху знамето на Арабското въстание срещу Османската империя по време на Първата Световна война. Черното идва от знамето на Мохамед, бялото - от Омаядския халифат, зеленото - от Фатимидския халифат, а червеното - от хариджитите и маринидите. Двете звезди символизират двете части на държавата.
Обединена република не нито първата, нито последната проява на панарабско обеднинение (но е единствената единна държава), а флагът й има влияние върху редица други в арабския свят. След раздялата самата Сирия запазва абсолютно същия флаг, докато Египет поставя орела на Саладин на мястото на звездите. По времето на Обединената република тя и Северен Йемен (чийто флаг е същият, но със само 1 звезда) образуват Обединени арабски държави в по-хлабава федерация. Арабската федерация между Йордания и Ирак съществува няколко месеца през 1958 г. През 1971 г. Муамар Кадафи, почитател на Несер и последовател на насеризма, поне в началото на властването си, инициира Федерация на арабските републики, която включва Либия, Египет и Сирия и която изтрайва чак до 1977 г., като Судан и Ирак няколко пъти се заричат да се включат, но в крайна сметка не го правят. По онова време Кадафи залага на червено-бяло-черния трикольор за флаг на Либия и едва след 1977 г. превключва на познатото ти чисто зелено. През 1974 г. Тунис и Либия възнамеряват да се обединят в Арабска ислямска република, но плановете се разсъхват почти веднага след подписване на меморандума. Панарабски оцветени са настоящите флагове на Судан (червено-бяло-черният трикольор с зелен тригълник откъм пилона), Палестина (същото, но с разменени места на цветовете), Йордания (като палестинския, но със седмолъча звезда върху триъгълника), Обединените арабски емирства (червеното тук е под формата на лента отляво), Кувейт (допълнителният елемент е черен и във формата на трапец), Йемен (който след обединението през 1990 г., ако приемем, че става дума за истинска държава, приема чистия трикольор, "овакантен" от Либия няколко години по-рано) и самата Либия (с дебела средна черна ивица и, най-накрая, полумесец със звезда). За десерт съм оставил Ирак - четирите цвята присъстват в неговият флаг от 1921 г., но през 1963 г., когато за кратко на власт идва партията БААС, е установен нов, които изглежда по същия начин като този на Обединената арабска република, но с 3 зелени звезди, а идеята им е Ирак да заяви готовност за присъединяване към обединена арабска държава. Интересното е, че в този момент Сирия също добавя трета звезда към собствения си флаг. БААС - социалистическа партия с ясно изявени панарабски цели, както забелязваш, е активна както в Сирия, така и в Ирак. Към края на 60-те лидерът й в Ирак Саддам Хюсеин успява да задържи властта, а на трите звезди е придадено ново значение - да отразяват трите идеала на партията - единство, свобода, социализъм. През 1991 г. към флага е добавен ръкописен текбир - свещената фраза "Аллах Акбар", след падането от власт на Саддам шрифтът на текбира е заменен с куфически, а през 2008 г. звездите отпадат и остава само надписа. В Сирия, или по-голямата част от Сирия, впрочем БААС е все още на власт, след като Хафез ал-Асад беше наследен от сина си Башар ал-Асад.
От годините по-горе можеш лесно да стигнеш до извода, че панарабизма е минал пика си в средата на 70-те, а идеалите на арабския национализъм и социализма са се трансформиали в парван за възхода на еднолични диктатури. Провалът на тези диктатури пък повлече вълна от революци и граждански войни и даде сили на една конкурентна идеология за региона - ислямизма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар