Генуа или Англия

Казусът беше повдигнат преди няколко месеца от кмета на Генуа Марко Бучи, който се обърна към английската кралица с напомнянето, че през последните 247 години островната държава не е плащала дължимия лиценз за флага си. Да.

Ерата на Кръстоносните походи вдига рейтинга на светеца-воин Георги и по някое време през 11-и век той замества Свети Лаврентий като покровител на Генуезката република, откъдето минавали немалка част от кръстоносците напът за Божи гроб. От 12-и век поне генуезците обозначават корабите си с бял флаг с червен кръст, който първоначално няма връзка със светеца, но някак естествено започва да се асоциира с него. През 1190 г. англичаните, които навлизат в Средиземно море, се договарят за закрила с Генуа и се задължават да плащат такса на дожа за да използват флага. И го правят до 1746 г., когато морска република е превзета от австрийците. Междувременно Английската реформация от 16-и век прави Свети Георги абсолютен фаворит в страната, а флагът му постепенно се превръща в държавен символ и част от Юниън Джак. Генуа пък се обръща към Йоан Кръстител за покровител, но запазва белия флаг с червен кръст. А никой дори не е питал Грузия какво мисли по въпроса.

Лихтенщайн

На картата Лихтенщайн е миниатюрна джвъчка между Швейцария и Австрия. В живия живот Лихтенщайн са няколко преливащи едно в друго села между Швейцария и Австрия. В началото на 18-и век Ханс-Адам I от рода Лихтенщайн купува Шеленберг и Вадуц от императора на Свещената Римска империя, които по-късно са обединени, кръстени на собствениците си и придобиват независимост под формата на княжество. Цветовете на знамето идват от униформата, носена от Лихтенщайните още през 17-и век. Короната е добавена едва през 1937 г., след като участниците на Олимпийските игри в Берлин предишната година установяват, че флагът им е идентичен с този на Хаити (хаитяните не се състезават в нито една дисциплина, но присъстват на откриването, всявайки объркване и паника у лихтенщайнци).

Одеса

Одеса, украинският черноморски град, погрешно кръстен на милетската колония Одесос, всъщност предшественик на наша Варна, е основан през 1794. В случая имаме два флага - градски и на Одеска област. И двата са с трикольори с отгербови цветове, което е малко мързеливо, но изглеждат подреденичко. Настоящият герб на Одеса е приет през 2011 г., но и цветовете, и морската котва с 4 куки присъстват в историческите гербов на града още от 1798 г.

Мароко

Националното знаме на Кралство Мароко е прието на 17 ноември 1915 г., но червеният флаг е символ на арабските народи в северозападна Африка още от средновековния Алмохадски халифат, през хариджитите и маринидите, до управляващата от средата на 17-и век до наши дни Алауитска династия. Малко по-странен е произходът на пентаграма, който всъщност представлява вариант на Печата на Соломон - същият, който присъства във флаговете на Израел и Етиопия, но решен в ислямско зелено.

Ломбардия

Ломбардия е един от 20-те административни региона на Италия - намира се в северната част на страната, със столица Милано, население от около 10 милиона и е най-богатият от всички. Името му идва от лонгобардите - германско племе, създало свое кралство на Апенините след разпада на Римската империя. Знамето отгоре не е официално, а представлява адаптация на герба на региона, макар през последните години крайнодесните партии, засега и за щастие неуспешно, да се опитват да наложат бял флаг с червен кръст на Свети Георги. Зеленият фон символизира долината на река По, по-интересен обаче е белият символ в средата. Става дума за камунска роза - една от графиките, срещащи се най-често сред петроглифите от Вал Камоника близо до Бреша, рисувани в скалите в продължения на хилядолетия преди Желязната епоха. "Роза" не е съвсем точно, защото вероятно е бил слънчев знак, доста подобен на свастиката.

Косово

Флагът на Косово, навъртял неусетно вече 10 лазарника, въплътява всичко онова, което презирам в един флаг - карта, звездички, отброяващи нещо си, цветове, символизиращи точно нищо, само надпис липсва, за да сме в тинята. Излиза, че народите, сдобили се с независима държава през 21-ви век, се отличават с далеч по-малко самоуважение, креативност, гордост и внимание от народите, минали през това по което и да е друго време в историята.

Мексико

Националното знаме на Мексико представлява трикьолор от вертикално разположени зелена, бяла и червена ивици, като на бялата е поставен гербът на страната. Гербът изобразява легендата за създаването на Теночтитлан, върху който по-късно се появява Мексико сити. Орел (изпратен от бога-слънце Уицилопочтли, за да посочи на ацтеките къде да основат столицата си), разкъсващ змия и кацнал върху кактус опунция (теноч на науатъл, символизира острова, на който е построен Теночтитлан) на скала в езеро. Присъствието на змията е резултат от грешни превод и интерпретация на оригинални изображения от предколумбовата епоха, където орелът всъщност държи знака а на войната атл тлачиноли (изгорена вода), докато в ацтекската митология змията е въплъщение на Кетцалкоатъл, бог на вятъра и познанието, и няма никаква работа в клюна. Орелът в герба винаги е с глава наляво, което налага на обратната страна на флага да гледа към червеното поле.

Трите цвята се появяват за пръв път в знамето на Армията на Трите гаранции през 1821 г., а през същата са оформени и като държавен флаг след успешния завършек на Мексиканската война за независимост. Трите гаранции идват от Плана Игуала, като зеленото ще рече независимост, бялото е за чистотата на католическата вяра, а червеното - за равенството между всички етноси в страната. Годината впрочем означава, че мексиканския флаг предшества италианския, с който често се бърка, с цели 25. И още нещо, което може би си забелязал, дори да не си бил в Мексико, на мачовете на националния отбор по футбол - при издигане на националното знаме законът изисква от всички цивилни да направят т. нар. граждански поздрав с ръка, изпъната хоризонтално пред гърдите. И да пеят химна с пълен глас и колкото може по-фалшиво, разбира се.