Габон

Интересът и познанията на българите за африканските държави стигат до там, че в новините те се появяват основно в два случая - когато политик-популист си прави нелеп ПР с публични средства и когато там се случва поредният военен преврат. Както Габон. От 1960 г. флагът на бившата френска колония Габон представлява трикольор, защото Франция, разположен хоризонтално, защото защо не. Цветовете са зелено - за горите, синьо - за океана и жълто - за Екватора. Последното е по-видимо във варианта, приет година преди независимостта, където жълтата ивица е доста по-тънка.

Ковънтри

Познанията ми от обща култура за Ковънтри досега включваха, че е център на (донякъде замрялото) британско автмобилостроене и обект на най-жестоките бомбардировки на острова от Луфтвафе по време на Втората световна война. И двете обаче не с отразени в наскоро създадения флаг на града, с който той се сдобива като част от подготовката си за британска столица на културата след 2 години. В центъра обаче грее изображение на Лейди Годайва, уви, съобразено с новичката полтика на Тъмблър, демек - от уж чисто голата Годайва не се вижда и зрънце. Легендата, вярвам, су чувал - госпожата е съпруга на средновековния ърл на Мерсия Леофик, който направил данъците на гражданите непосилни, противно на молбите на жена си. Съгласил се обаче да ги свали, ако Годайва мине чисто гола по улиците на Ковънтри. Речено-сторено, гражданите се скрили в домовете си, а благородната лейди, на кон и покрита единствено с дълата си коса, направила един тегел. Само Пийпинг Том пийпнал и бил ослепен за назидание. Синьото пък е почит към тъкачната индустрия на града и се нарича ковънтри синьо, с каквото били оцветявали платовете от там в миналото. Точният нюанс не се е запазил, така че това, дето го виждаш отгоре, си е просто интерпретация.

Севиля

NO8DO се среща навсякъде в Севиля - по автобусите на градски транспорт, капаците на канализационните шахти, всякакви сувенири, а от 1995 г. - и върху флага, изписано със златни букви на тъмно червен фон. Осмицата е всъщност възелче, а за произхода на мотото има поне 4 еднакво недоказуеми легенди. Две от тях са свързани с Алфонсо X, намерил убежище в града, след като е детрониран от сина си Санчо. Според най-разпространената и сложна история, на смъртния си одър Алфонсо изрича думите No me ha dejado, в превод "Не ме изостави", а в извратено съкратения си вариант - No-Madeja-Do, като madeja не е това, което си мислиш, а намотка прежда, стилизирана в мотото като, точно така, намотка прежда. Според друга, латинската дума nodo, означаваща "възел", изразява амбицията на стария крал да си върне трона. Според трета, No me ha dejado е казано от бащата на Алфонсо Фернандо III, който завладява Севиля при Реконкистата, и се отнася за Дева Мария. Спред четвърта версия, no-то do-то идват от латинското Nomen Domini. Има и други, но няма да се спирам на тях, защото са още по-малко вероятни.

Непал

Всички знаят кое е най-странното държавно знаме в света, много малко - защо е такова, а почти никой - че до не чак толкова отдавна е било още по-странно. Ето така:

Флагът на Непал е единственият в света, който няма правоъгълна форма, а се състои от 2 триъгълника. Тяхната символика варира - може да са върховете на Хималаите, династиите Шах и Рана или будизма и хиндуизма. Върху тях са изобразени слънцето и луната, които уви са лишени от физиономиите си през 1962 г. Жалко.

Метиси

Метисите - думичка от френски произход, с която се наричат потомците на смесени бракове между европейски заселници и хора от коренното население в Америките, се сдобиват с флаг (или по-точно 2 флага - син и червен) преди битката при Севън Оукс (днешен Уинипег в Канада) през 1816 г., когато метисите от Северозападната компания разбиват метисите от компанията Хъдсън бей. Това, което компаниите делят, е добивът на кожи - спомни си сюжета на Завръщането с Дикаприо, чието действие обаче се развива от южната страна на канадско-щатската граница. Флагът изобразява символа за безкрайност, който, очевидно, обозначава безкрайното единение на двете раси - доста напредничава концепция за ловци на бобри от началото на 19-и век.

Сейшели

Хората си нямат работа. Най-представителен за флаговете на всички държави по света, опростени до стойностите на хералдическите цветове, оранжево, кафяво(?) и небесно синьо, се оказва този на Сейшелите. А той е изненадващо нов - от 1996 г., което го прави и последното хубаво нещо, случвало се в сферата на националната вексилология. Предишното знаме - червено и зелено, разделени от бяла вълнообразна ивица, е копие на символите на Народната партия, управлявала малката островна държава в Индийския океан от 1977 г., и се оказва неподходящо след падането ѝ от власт.

Таволара

Картата на Европа е нацвъкана с микродържави, създадени преди векове от твърдоглави благородници и оцелели кой знае как с различна степен и форма на независимост до наши дни - Сан Марино, Андора, Лихтенщайн, Монако. Историята на Таволара - миниатюрен остров на изток от Сардиния, е подобна, минус оцеляването. През 1836 г. Джузепе Бертолеони, със санкцията на Карл Алберт, тогавашния крал на Сардиния, се обявява за владетел на Кралство Таволара. През следващия близо век короната преминава през главите на Паоло I, Карло I, Паоло II и Марианджела, която завещава кралството на Италия при смъртта си през 1934 г., макар вторият Паоло да претендира за "трона" чак до 1962 г., когато голяма част от острова е заета от радиопредавателна станция и база на НАТО. Знамето на Таволара е бяло, с герб - златна шестолъча звезда на червен фон. Честно казано, нямам представа какво символизират, но ако случайно се окажеш на място, можеш да попиташ актуалния глава на фамилия Бертолеони - Тонино, който държи кръчмата Да Тонино - кралят на Таволара.