Олимпиадата в Сеул през 1988 г. е един от първите ми по-ясно запечатали се спомени от детството, но и до днес Корея си остава загадка за повечето външни хора, за разлика от, да речем, по-експонираната попкултурно Япония. Ето, например, как до 1876 г. на корейците не им е хрумвала идеята за държавен флаг? След като няколко пъти берат срам на международната сцена, през 1883 г. се появява Таегуки. Властващата от 5 века по онова време династия Чосон има собствен флаг със сходен лейаут, но с червен фон и различен таегук. Таегукът, или тайдзи-ту на китайски, или просто ин-ян на западняшки е древен даоистки символ на великия безкрай (и с това спирам да дълбая), като в първите варианти на флага капките са доста по-усукани - настоящата си хармонична форма придобива след Втората Световна война, а размерът и цветовете са доизкусурявани и след това, последно през 2011 г. Бялото се радва на особена почит в страната, като в миналото корейците са наричани "хората с бели дрехи", заради, точно така, традиционните си бели дрехи, а в наши дни полуостровът е единственото място по света, в което белите автомобили са предпочитани до такава степен, че съставят над половината от частния автопарк. Символите около централната емблема са четири от осемте триграми на даоизма, които вече съм споменавал покрай Южен Виетнам и които имат толкова значения, че не съм сигурен дали ще успея да ги опиша, дори ако исках. Ще се върна обаче към таегука, за да направя пълен - някои биха казали съвършен - кръг. Съществува вариант, в който към синьото и червеното за небето и земята е добавено и жълто - за хората. Именно този вариант е в основата на логото на Олимпийските игри от началото на постинга, а по-късно от него се ражда символа на Паралимпийските игри, провели се за пръв път именно в Сеул.
Няма коментари:
Публикуване на коментар