07 юни 2017

Белгия

Учудвам се колко малко знаем за държава като Белгия, та ето ти удобен повод да понаучим нещичко за историята й. Белгия възниква на гребена на вълната от романтичен национализъм (адски иронично, предвид това колко далече от единна нация са белгийците), която залива Европа в първата половина на 19-и век, в поредица от събития, толкова интензивни и значими, че докарват историците до отчаянието да нарекат периода с името Дългият деветнадесети век.


Комбинацията от червено, черно и жълто се появява първо върху знамената на бунтовниците от Брабантската революция срещу Хабсбургите, довела до създаването на просъществувалите за кратко през 1790 г. Съединени белгийски щати, и идва от цветовете в герба на херцогство Брабант (в момента поделено между Белгия и Нидерландия) - изправен златен лъв върху черен щит. Австрийската власт е възстановена бързо, но след само няколко години е пометена от френските войски на Наполеон Бонапарт. След разгрома на Бонапарт съответно през 1815 г. земите на днешна Белгия са зачислени към Обединено кралство Нидерландия и така до 15 години по-късно. На 25 август 1930 г., като част от тържествата по случай рождения ден и 15-ата годишнина от изкачване на трона на недолюбвания на юг крал Вилем I, в брюкселския театър Ла Моне е поставена операта на Даниел Обер Нямата от Портичи, разказваща за събитията покрай бунта на Мазаниело срещу испанската власт в Неапол в средата на 17-и век. Арията Свещената любов към родината в изпълнение на Адолф Нури дотолкова възторгва католическите патриоти в публиката, че те излизат навън и се включват в редиците на вече бунтуващата се тълпа, превземат държавни сгради и ги окичват с набързо ушити флагове в червено, жълто и черно. Година по-късно независимата държава е факт и дори си е избрала крал - Леополд I от инкубатора за европейски владетели - немския род Сакс-Кобург и Гота. Междувременно ивиците на флага са подредени вертикално - решение, вероятно повлияно от френския трикольор - по начина, по който изглежда и сега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар