Калмарска уния

Калмарската уния е обединение на северните европейски държави - Дания, Швеция (вкл. Финландия) и Норвегия (вкл. Исландия, Гренландия и Фарьорските острови), просъществувало от 1397 до 1523 г. Възниква и съществува като персонална уния, т.е. на все пак в голяма степен независими държави с общ владетел, благодарение на амбицията на кралицата на Швеция Маргарета I Датска (усещаш как са се развили нещата, нали), която действа и като регент в първите години на единението. Името идва от договора, подписан в замъка Калмар. Идеи за възстановяване на скандинавския съюз има не една през следващите векове, в това число актуалният Северен съвет, който обаче има доволно корпоративен символ, по-подходящ за авиокомпания. Още повече са опитите да се създаде общ флаг на региона, традиционно базирани на характерния за всички държави и произлизащ от най-стария държавен флаг в света - датския - дизайн със скандинавски кръст. Флагът на Калмарската уния обаче като че ли остава единствения реален символ, макар да няма запазен оригинален такъв, а единственото му описание е в две писма, пратени от крал Ерик до свещениците във Вадстена и Калмар.

Индия

Това отгоре е знамето на Република Индия - цветовете официално се наричат шафранено, бяло и индийско зелено, а в центъра е изобразена чакрата на Ашока - колело с 24 спици. 24 защото 12 от тях символизират 12-те степени на страданието, а другите 12 не правят нищо. Интересно е, че в процеса на избор на национален флаг, обвит в неяснота, прикрита зад традиционната индийска бъбривост, са обсъждани няколко други предложения, които се различават доста едно от друго.

Традиционният трикольор от бяло, зелено и червено с изображение на чекрък в средата е известен като флагът на Ганди, защото е одобрен и предложен в конгреса през 1921 г. от Махатма Ганди. Според него червеното означава индуизма, зеленото - исляма, бялото - останалите религии на субконтинента, чекръкът за него пък не е просто символ, а средство за икономически просперитет на индийците. Нещо като кол центровете в наши дни. Хубав флаг, ама не минава.

Най-ранните флагове, използвани от индийските националисти, са от 1906-07 година и мязат повече на декорацията на автобус или камион. Различни са, като обикновено представляват някаква комбинация от оранжево или червено, жълто, зелено или синьо с изображения на лотуси, звезди с различен брой лъчи, слънца и полумесци и надпис Ванде Матарам на деванагари - заглавието на поема от Банкимчандра Чатопадхай и национална песен (не химн) на Индия.

Елзас

Това е официалният флаг на регионът Елзас (отскоро част от мегарайона Алзас-Шампан-Арден-Лорен по френското произношение, или просто Гран Ест, т.е. Голям Изток) във Франция. Съдържа елементи от гербовете на департаментите О-Рен (демек Горен Рейн) и Ба-Рен (демек Долен Рейн), като до 2008 г. е използван вариант, при който те са буквално слепени един до друг. Сегашното решение е една идея по-изчистено, ако и да не ти се вярва, така като го гледаш. За символиката не съм съвсем сигурен, но 6-те корони са свързвани с Хабсбургите - династия, известна с това, че е управлявала половин Европа за един не много кратък момент в историята и с обратната си захапка, които произлизат от региона (вкл. съседните Швабия в Германия и Аргау в Швейцария).

Това отдолу обаче е историческият флаг Рот ун Вис, който се използва от 11-и век, а в наши дни е символ на местните сепаратисти. Които са добрите, защото населението в региона се състои почти изцяло от етнически немци. Етническите френци, така де - правителството, обаче го има за нацистко и ала-бала. Абе, симпатични дребни местни дрязги (ще се правя, че някои от най-унищожителните войни в света не са избухвали за тия няколко замъка и села по границата).

Малта

Червеното и бялото са традиционни цветове за Малта от Средните векове и присъстват както в много местни регионални флагове, така и в двете знамена на Малтийския орден, както е по-известен ордена на хоспиталиерите на Свети Йоан, който се мести тук през 1530 г., след като османците завладяват предишния му дом - остров Родос: червено с латински кръст (като английското, но наобратно, или като датското но центрирано) и червено с бял осмоъгълен малтийски кръст (виж, даже така се нарича кръста), което и в момента се брои за цивилно морско знаме на Малта. Настоящият официален флаг на държавата се състои от две вертикални ивици - бяла и червена. Според легендата, когато през 1091 г. норманския граф на Сицилия Рожер I отвоюва острова от мюсюлманите, той дарява част от собствения си флаг на червени и бели шахматни квадрати на местното население, подкрепило го във военните действия. Историята звучи романтично, но е пълна измислица, чийто автор вероятно е Гаетано Лаферла в средата на 19-и век. През 1941-42 г. немската и италианска авиации подлагат Малта на едни от най-ожесточените бомбардировки в цялата Втората Световна война, но не успяват да пречупят местните. В резултат крал Джордж VI удостоява целия остров с орден на Свети Георги за храброст. Орденът както подобава е закачен на син кантон в горния ляв ъгъл на флага, който обаче остава неофициален - по онова време британците веят или Юниън Джак или обичайния колониален син флаг с Юниън Джак в ъгъла и някакъв герб. Когато през 1964 г. Малта обявява независимост бяло-червеният флаг става официален с една малка промяна - георгиевският кръст остава, но синият квадрат, който стои някак грозновато, е разкаран за сметка на тънък червен контур.

Катар и Бахрейн

Катар и Бахрейн са държави в района на Персийския залив - Катар заема малък полуостров на западния бряг, Бахрейн е още по-малкият остров на 20-ина километра северозападно от Катар. И двете обявяват независимост (от Великобритания) в рамките на 2 седмици през 1971 г., а флаговете им си приличат дотолкова, че е напълно възможно досега да не си осъзнавал, че става дума за две различни страни.

Миналото им е малко по-противоречиво, но ще се спра на два факта. Още от второто хилядолетие пр. Хр. в региона от черупките на морски охлюви се произвежда пурпурно багрило. През 17-и век брега между Бахрейн и Хасаб (на полуостров Мусандам - ръбчето най-близо до отсрещния персийски бряг, днес омански ексклав, обграден от Обединените арабски емирства) става известен на европейските мореплаватели като Пиратския бряг, заради, досещаш се, очевидно популярното препитание на местните арабски племена. В началото на 19-и век на британците им писва и след къде дипломатическа, къде военна интервенция през 1820 г. деветте емирства в региона се превръщат в Договорните държави (няколко години по-късно на британците им се налага дори да разтървават Бахрейн и Катар в избухналата между тях война). Вследствие на договореностите емирствата добавят бяла ивица към традиционните червени флагове, които се веят и от пиратите, за да обозначат участието си в мирния съюз. През 1971 г., когато Великобритания прекратява протектората си, 7 от тях се обединяват в ОАЕ, а Бахрейн и Катар избират да продължат самостоятелно.

А сега към знамената - бахрейнското е с по-традиционна пропорция и червен цвят, катарското пък е пурпурно и единственото в света, което е повече от два пъти по-дълго, отколкото високо. Назъбеният мотив и при двете е добавен през 30-те години на 20-и век. При Катар зъбчетата са 9 и символизират включването му като девето емирство в гореспоменатите Договорни държави. При Бахрейн са 5 и символизират петте стълба на сунитския ислям: шахада (символ на вярата), салят (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (данък милостиня).

Свазиленд

За Свазиленд знаем, че "един от малкото останали абсолютни монарси в света е кралят на Свазиленд Мсвати Трети. За него историите започват пикантно - с името му (Great He the Lion), 15-те му съпруги и начина, по който управлява малкото кралство, заедно с Кралицата Майка (Great She the Elephant). Оказа се, че това е един изключително просветен държавник, обожаван, даже боготворен от 99% от населението. Може да се каже, че 15-те съпруги играят ролята на коалиционно правителство между отделните племена. Понякога демокрацията се упражнява през система, различна от парламент-премиер-президент. Тук има племенна структура, която е 50:50 матриархат-патриархат и ангажира всички в управлението. Кралят е много уважаван мислител, лидер и стратег."

Всичко това - благодарение на семейство Гергана и Соломон Паси, които в свободното си време обикалят света на доброволна дипломатическа мисия на ползу роду. Аха.

Добрата новина е, че Свазиленд има доволно интересен флаг, за който ще ви (или ти, предвид популярността на блога) разкажа сега.

Флагът е базиран на знамето, връчени от Собхуза II, най-дълго управлявалия крал в цялата история на човечеството (от 1899 до 1982 г.), на свазилендския корпус в британската армия през 1941 г. и е официален за страната от обявяването на независимостта й през 1968 г. Състои се от две хоризонтални ленти отгоре и отдолу и една червена по средата, разделени от тънки жълти ивици. Значението на цветовете е банално - червеното е за битките, синьото - за стабилността, жълтото - за природните богатства. По-любопитна е композицията в средата: щит от волска кожа, традиционен за воините от племето Емасотша, чийто цветове символизират мирното съжителство на бели и черни; зад щита са поставени две копия асегай (смята се, че легендарният Шака Зулу ги отхвърля и въвежда по-къси копия, подходящи за близък бой) и жезъл с декорация от пера на птиците турако и птица вдовец.

Синитево

Синитево (според едни, според други - Синитово) е село в пазарджишко, а също и селото в България с най-красиво знаме. А е най-красиво, защото в тая работа пръст има и yours truly. Накратко, за да не излезе, че се фукам - флагът е базиран на герба на селото, върху който е изобразен митичен елен. Абе, добре се получи.