Швейцария

Един от най-разпознаваемите флагове на света, швейцарският е един от едва двата държавни с квадратна форма. Любопитно е, че размерът на кръста спрямо полето не е установен, но все някак си го уцелват. Белият гръцки кръст се появява за пръв път през 1339 г. като отличителен знак върху униформите на швейцарските конфедеративни войници на страната на Берн в битката при Лаупен срещу Фрибур, подкрепян от бургундците и хабсбургите. Червеният фон има малко по-интересен произход. Правото да осъждаш на смърт в правната система на средновековната Свещена Римска империя (знаем, че става дума за Германия, нали), първоначално принадлежащо единствено на императора, постепенно бива делегирано на местните феодали, които го отбелязват като символ на статус с червен "кървав флаг" и добавянето на червено щит към хералдическите си гербове. Така червеното се озовава в герба и знамето на централния кантон Швиц, дал и името си на цялата държава.

Малайзия

Нямаше да се сетя за Малайзия, ако не беше случката от началото на годината, когато жител на Канзас Сити е наклепан за оскверняването на американския флаг със символи на Ислямска държава от невеж реднек. Иронично, но нито ИДИЛ, нито други мюсюлмански екстремисти използват полумесеца за свой символ.

А знамето на Малайзия, няма да повярваш, е резултат от конкурс, провел се през 1950 г., когато страната е все още известна като Малайска федерация под британски протекторат. Две от предложенията изобразяват червени ками и бели звезди в различна конфигурация на син фон, но печели третото - на Мохамед Хамза, който е вдъхновен от Британската източноиндийска компания. Към първоначално петте лъча на звездата са добавени още 6, които, както и броя на белите и червени ивици, символизират 11-те щата във федерацията по онова време. През 1963 г. лъчите и ивиците се увеличават до 14 за да отразят добавянето на още 3 щата, но когато само 2 години по-късно Сингапур е изключен, броят остава непроменен. В момента Малайзия се състои от 13 щата (Джохор, Кедах, Келантан, Малака, Негери Сембилан, Паханг, Пенанг, Перак, Перлис, Селангор и Терренгану на полуостров Малака и Сабах и Саравак на остров Борнео) и 3 федерални територии (Куала Лумпур, Путраджая и Лабуан) но лъчите и ивиците са си по 14. Флагът си има и химн, в който са обяснени значенията на цветовете - червено за волята, бяло за учтивостта, синьо за единството, жълто за краля. Малайската монархия впрочем е уникална - султаните на 9-те исторически кралства (без Пенанг, Малака, Сабах и Саравак) се ротират на позицията през 5 години.

Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор, Гватемала

Всичко започва със създаването на Федерална република Централна Америка през 1823 г. Знамето на републиката е вдъхновено от аржентинското, а идеята е или на френския корсар Иполит Бушар, или на неговия сънародник и колега Луи-Мишел Ори, и двамата взели дейно участие във войните за независимост в Южна и Централна Америка, а вторият - и в аферата Амелия Айланд заедно с Грегър Макгрегър. Флагът представлява бяла ивица между две сини - земя между два океана, а на герба са изобразени 5 планини за петте провинции на федерацията, над които се извисяват фригийска шапка, която, както разбрахме в Боливия, е символ на революцията, и дъга. Републиката просъществува до 1841 г., когато от нея се раждат 5 отделни държави, а част е анексирана от Мексико. Коста рика се подвежда по акъла на президентшата и мушва червена ивица в средата, но останалите 4 запазват почти непроменен дизайна на обединената република.

Най-близък до оригинала е флагът на Никарагуа, со се герба, макар за известно време никарагуанците да се заиграват със скурилен трикольор в жълто, бяло и розово.

Единствената корекция, която Ел Салвадор, останал с излаз към само един от двата океана, прави, е да потъмни синьото до кобалтово, съответстващо на индиговото багрило, произвеждано от векове в региона.

В Гватемала завъртат ивиците вертикално през 1971 г. и си измислят собствен герб (макар на него да е спомената декларацията за независимост от 1821 г.)

Хондурас пък се отличава с петте сини звезди, разположени така, че хем да образуват Х, хем - Н, и символ на надеждата провинциите да се обединят отново някой ден (не че няма такива опити, но всички тия държави по-скоро се прочуват със странните си войни).

Корея

Олимпиадата в Сеул през 1988 г. е един от първите ми по-ясно запечатали се спомени от детството, но и до днес Корея си остава загадка за повечето външни хора, за разлика от, да речем, по-експонираната попкултурно Япония. Ето, например, как до 1876 г. на корейците не им е хрумвала идеята за държавен флаг? След като няколко пъти берат срам на международната сцена, през 1883 г. се появява Таегуки. Властващата от 5 века по онова време династия Чосон има собствен флаг със сходен лейаут, но с червен фон и различен таегук. Таегукът, или тайдзи-ту на китайски, или просто ин-ян на западняшки е древен даоистки символ на великия безкрай (и с това спирам да дълбая), като в първите варианти на флага капките са доста по-усукани - настоящата си хармонична форма придобива след Втората Световна война, а размерът и цветовете са доизкусурявани и след това, последно през 2011 г. Бялото се радва на особена почит в страната, като в миналото корейците са наричани "хората с бели дрехи", заради, точно така, традиционните си бели дрехи, а в наши дни полуостровът е единственото място по света, в което белите автомобили са предпочитани до такава степен, че съставят над половината от частния автопарк. Символите около централната емблема са четири от осемте триграми на даоизма, които вече съм споменавал покрай Южен Виетнам и които имат толкова значения, че не съм сигурен дали ще успея да ги опиша, дори ако исках. Ще се върна обаче към таегука, за да направя пълен - някои биха казали съвършен - кръг. Съществува вариант, в който към синьото и червеното за небето и земята е добавено и жълто - за хората. Именно този вариант е в основата на логото на Олимпийските игри от началото на постинга, а по-късно от него се ражда символа на Паралимпийските игри, провели се за пръв път именно в Сеул.

Гагаузия

Гагаузия е автономен район в южната част на Молдова, създаден през 1994 г. след няколкогодишна заигравка със сепаратизма. Гагаузите са тюркоезичен, но православен народ, озовал се на север от Дунав заедно с бесарабските българи, които впрочем са втория по численост етнос в областта. Гагаузия е и пътуване в миналото до епохата на "развития" социализъм. Флагът символизира демокрацията, дружбата и солидарността, миналото, настоящето и бъдещето. Синьото заема 3/5 от височината на платното, бялото и червеното - по 1/5. Трите звездички са за трите общини в състава на района - столичната Комрат, Чадър-Лунга и Вулкънещ (представи си само, вместо петолъчки, да има изображения на другар, чадър и вулкан, а?)