30 декември 2016

Земята

Като за край на годината ще вдигна мащаба. Да, Земята от заглавието е нашата планета Земя. Цялата. Което вероятно ти звучи абсурдно, защото си разумен човек и като такъв знаеш, че Земята няма нужда от флаг и подобни глупости. Но ето на, Земята е твърде обширна и по нея ходят твърде много неразумни хора, които не го знаят. Ето няколко от тях:


Това е флагът, създаден от Джон Макконъл по случай първия Ден на Земята през 1959 г. и съответно има силна асоциация с природозащитническите идеи и инициативи, но вексилологически е пълен провал. В актуалната версия е използвана известната като "Синьото топче" снимка на планетата от борда на Аполо 17.


Това е Флагът на Земята, създаден през 70-те от илинойския фемер (да!) Джеймс Кейдъл и популярен в астрофизичните среди. Тук имаме стилизирани изображения не само на нашата планета, но и на Слънцето и Луната и като цяло стои по-добре. Макар че точно това разположение би било леко пагубно.


Международният флаг на планетата Земя (очевидно започват да ни свършват имената) е дипломен проект на Оскар Пернефелд. От презентацията можем да направим извода, че целта е да си използва при космически мисии. Иначе за пръв път се отклоняваме от клишето с изображение на планетата в полза на окръжности, преплетени така, че да образуват цвете. Синьото уви пак е вода.


Последният флаг в този постинг идва директно от Редит и представлява схема на "колонизираните" планети. Миии... по-добре не.

В случай, че горните недоразумения не ти стигат тук и тук има още, представи си.



20 декември 2016

Галисия


Историята на флага на Галисия е изпълнена с недоразумения. Галисия е испанска провинция в северозападната част на страната. Там, в катедралата на столицата Сантяго де Компостела, завършва поклонническия поход на Свети Яков, т.нар. Камино (според други завършва чак на нос Финистера, от латински "Краят на Земята", най-западната точка на Испания). Пак там се намира най-старият запазен и още функциониращ морски фар от времената на Римската империя - Кулата на Херкулес, наречена така, защото според легендата под нея е заровен черепа на великана Герион, убит от древногръцкия герой след 3-дневен двубой. Кулата с черепа е изобразена върху герба на Ла Коруня (просто А Коруня на галисийски), от чието пристанище през 18-и и 19-и век хиляди галисийци отплават за Америка, а на корабите най-често се вее флага на града - бял, със син Андреевски кръст, който емигрантите погрешка вземат за флаг на цялата провинция и гордо развяват в новите си родини. Когато след години много от тях се завръщат, те донасят обратно със себе си и "знамето на Галисия" - бяло, със син Андреевски кръст. Това обаче, както виждаш, не е знамето на картинката отгоре. Оказва се, че има проблем - по абсолютно същия начин изглежда военоморското знаме на имперския руски флот, а решението е бързо и елегантно - едната от линиите на кръста просто е премахната. Освен диагоналната лента, върху официалния флаг на Галисия е изобразен и гербът на провинцията. А гербът се базира на този, приписван в средните векове на кралете на Галисия, в който централна роля играе бокал. Защо бокал ли - не, не е заради Свещения граал, ами заради латинската дума calix, която фонетично много прилича на Галисия. Етимологията е всъщност далеч по-прозаична - римската провинция Галеция е кръстена на келтското племе калаики, населявали областта през древността, преди да бъдат покорени от консула Децим Юний Брут Калаик (роднина на онзи Брут от "И ти ли, Бруте?"). Казах ти - объркване след объркване.

14 декември 2016

Република Китай

Когато наскоро избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп проведе телефонен разговор с президентката на Тайван Цай Ингвен, Китай реагира изключително остро, но много хора си казаха, какво пък толкова. Проблемът е, че "Китай" не е точно една държава, макар на властите в Пекин да не им се иска да е така. Настоящата Китайска народна република е държавата, създадена след гражданската война, проточила се от 1927 до 1950 г., а червеното знаме с 5 жълти звезди не е нито първият, нито единствен китайски държавен флаг.


През 1912 г. династията Цин се сгромолясва и е наследена от република, както китайците наричат периода, през който територията на страната е разделена между няколко враждуващи клана. Знамето на Цин впрочем изобразява дракон, който носи червена топка, но се спъва в камък на земята. Без майтап. Окей де, с мъничко майтап. Флагът, който го наследява илюстрира основният принцип на Република Китай - "Пет народа в единен съюз". Петте народа са хан (червено, хан е това, което обикновено разбираме под "китаец"), манджурите (жълто), монголците (синьо, по онова време цялата територия на Монголия е все още част от Китай), хуй (бяло, не се смей - с това име са известни китайските мюсюлмани) и тибетците (черно). Флагът има и доста по-стар предшественик, използван още във времената на династията Суй (6-и век), при който обаче цветовете символизират елементите огън, дърво, земя, метал и вода. Подобен флаг е използван малко по-късно и от японската марионетна държава Манджоу-Го в североизточната част на страната, като този път цветовете са приписани на народите японци, хан, монголци, корейци и манджури. През 1928 г. флагът на Република Китай е заменен от нов, който поставя 12-лъчо бяло слънце, символ на партията Гоминдан, в син кантон в горния ляв ъгъл на червена основа. През 1949 г. очертаващата се загуба във войната с Китайската комунистическа партия принуждава лидерът на Гоминдан Чан Кайшъ да се оттегли на остров Тайван, където Република Китай продължава да съществува. Или не - зависи кого питаш.

12 декември 2016

Гвиана


Изборът на национални символи, една твърде важна задача, при млади държави с по-къса хералдическа традиция, която иначе би позволила нещата да се случат от само себе си, често, по-често, отколкото си мислиш, се оказва в ръцете на случайни хора или става някак набързо, между другото. Ето, виж България - някой някога е решил байрака да се вее в бяло, зелено и червено и после ходи се разправяй с някои хора, че може нещо, свързано със страната, да не е в точно тези три цвята, в този ред, във формата на границите, с лъвове, рози, Шипка, хорá, носии и абе, дайте да сложим всичко за по-сигурно... но това е друга тема. Накратко - щетата може да е голяма, но непоправима.

В малката южноамериканска държава Гвиана (официално Кооперативна република Гвиана) обаче постъпват далеч по-предвидливо и, когато през 1966 г. страната се сдобива с независимост от Великобритания, разумните гвианци се обръщат към известния американски вексилолог (което не е същото като вентрилоквист) Уитни Смит и към престижния кралски Колидж ъф Армс с молба да разработят националния им флаг. Поводът за този постинг уви не е красотата на получилото се знаме, не че то наистина не е красиво, а това, че мистър Смит стана поредният изтъкнат човек, починал през отиващата си 2016 г. - на 76 години този ноември.

Дизайнът е доста мета, ако търсиш метата в него, но и без това става - на зелена основа, един върху друг са разположени два равнобедрени триъгълника (или стрелки) - червен с черна граница и жълт с бяла и основи откъм пилона. Цветовете си имат придадени значения, ама са класическите клишета, та няма голям смисъл.

Оф, аре - зеленото е за земеделието и горите, бялото - за реките и океана, жълтото - за природните богатства, черното - за издръжливостта, а червеното - за хъс и динамика. Видя ли, нямаше смисъл.




06 декември 2016

Австрия


Онзи ден Австрия се размина (при все за малко) с това да стане поредната страна, поддала се на вълната от крайно десен популизъм, избирайки отново независимия Александер Фан дер Белен, вместо нациста Норберт Хофер, за президент. Три пъти ура и кана глювайн за австрийците!

Но сега към флага. През по-голяма част от историята си Австрия е била под контрола на Хабсбургите, които обаче изпадат в немилост след колапса на империята си след Първата Световна война и създаването на Република Австрия през 1918 г. Техните цветове са жълто и черно и на тях ще обърнем внимание отново, когато дойде ред на Германия. За червеното и бялото трябва да се върнем още по-назад в миналото, до Бабенбергите, които управляват като маркграфове Австрия между 10-и и 13-и век. Бабенбергите, от своя страна, вероятно заимстват хералдическите си цветове от Отакарите, които са маркграфове на Щирия преди това.

По-интересна обаче е легендата за херцог Леополд Бабенберг. Лео се впуска в модерните навремето Кръстоносни походи, по-конкретно Третия (1189-1192) и е пълководецът, който в крайна сметка превзема Акра през юли 1191 г. след близо 2-годишна обсада. След битката Леополд бил покрит от главата до петите в кръв, а когато свалил колана си, отдолу се показала една-единствена бяла ивица от дрехата му. Император Хайнрих VI, наследил короната на Свещената Римска империя, докато си кюта на спокойствие в Европа, след като предишния император Фридрих I Барбароса се удавя в река Салеф по време на същия този Трети кръстоносен поход, позволява на Леополд да използва червено-бяло-червената комбинация за свой герб и банер. Спътниците на Фридрих впрочем поставят тялото му в оцет, с цел да го запазят, но не им се получава добре и по-късно частите на тялото на покойния император са разпръснати в църкви в Тир (днешен Ливан), Тарс и древна Антиохия, сега Антакия (днешна Турция). Над Антакия, намираща се в спорната Хатайска провинция до сирийската граница, преди време турците свалиха онзи руски боен самолет, заради който за кратко се скараха Путин и Ердоган. Банерът пък, който Леополд издига над превзетата Акра, е хвърлен на земята от пристигналия след битката английски крал Ричард I Лъвското сърце, който отказва на швабчето да управлява Светите земи наравно с него и французина Филип II. Леополд логично се обижда и се прибира в Европа. Това не е краят на историята - по пътя си обратно около Коледа следващата година Ричард се опитва да мине инкогнито през Виена, но е разпознат и херцогът с кеф го хвърля в тъмницата на замъка Дюрнщайн. Пуска го едва няколко месеца по-късно, след като папа Целестин III заплашва патрона му Хайнрих с отлъчване от църквата, и то след плащането на солиден откуп. Ей затва са им толкова хубави коледните базари във Виена.

Съществува и вариант, при който гербът на Австрия е изобразен в средата. Самият герб е интересен с това, че орелът на него държи сърп и чук в двата си крака. Флагът обаче е служебен, а не държавен и може да се вее само над федерални институции.