Апартамент 4А

Един от недостатъците да поддържаш блог за вексилология е, че темата се смята за нърдовска, отчасти заради фикционалния влог Fun with Flags на доктор Шелдън Купър от ситкома Теория за Големия взрив, едно от придимствата, от друга страна - че темата се смята за нърдовска, отчасти заради фикционалния влог Fun with Flags на доктор Шелдън Купър от ситкома Теория за Големия взрив. Апартамент 4А, обитаван освен от Шелдън и от Ленард Хофстетър, разбира се, си има собствен флаг - изправен златен лъв на син фон. Флаг с подобно описание си очаквано си има близнаци, като най-близък е този, използван от холандския град Люварден между 1750 и 1947 г. Защо обаче апартаментът се е сдобил с подобна символика вероятно ще си остане една от тъмните тайни на американските ситкоми.

Азад Кашмир

Изглежда наобратно, нали? Но не е. Азад Джаму и Кашмир е малка част от територията на Кашмир, паднала се на Пакистан при разделянето на Индия през 1947 г. Флагът се появява по-късно - през 1975 г. и е създаден от Абдул Хак Мирза, информация от абсолютно никаква стойност за теб. Символиката е лесно обяснима, особено ако я знаеш за други държави в региона - горе вдясно е пакистанското знаме, зеленото очевидно означаващо исляма, докато златното вляво е за другите религии; ивиците пък редуват бялото на планинските върхове и зеленото на долината.

Женски национален отбор по футбол на Канада

На Световното във Франция това лято женският национален отбор по футбол на Канада се представи прилично - второ място в групата и опадане на осминафинал от бъдещия бронзов медалист Швеция. По случай първенството обаче канадките бяха издокарани и със специален флаг от Найки, за чиято символика и предназначение знам твърде малко (да се чете "нищо"), понеже националният отбор, напълно логично, играе под държавния флаг, но, както може да се види в рекламните материали на създадателите му, би вършил чудна работа като десен на хавлийка за плаж.

Хемпшир

Точно месец преди (пред)последния срок за Брекзит, се връщаме на острова и по-точно югоизточното графство Хемпшир с нещо, което щеше да е повече новина през март, но не е като и сега да сме кой знае колко закъснели. Защото в света на вексилологията нещата са малко по-така, дълговеременни. Още през 1992 г. съвета на графството получава право на герб, но явно се замотава, защото едва тази година е финализиран и официално приет дизайна на флага, базиран на въпросния герб. Създателите му Джейсън Сейбър и Брейди Елс се спират на саксонска (вместо кралска) корона на червен фон, а двойната тюдорска роза (с червено за Ланкастър и бяло за Йорк, същинска английска мартеница) е разположена на жълтото поле. Красиво знаме, само това ще кажа.

Монголия

Съвременна Монголия няма много общо със средновековната империя, като историята й започва през 1911 г. с революцията, последвала залеза на династията Цин в Китай. Това, което Богдо Хан постига, е автономия на Външна Монголия, докато Вътрешна си остава китайска и до ден днешен, а през 1921 г. с помощта на белогвардейския генерал Барон Унгерн (ако знаеш немски, ще ти е поне малко смешно), китайците са разбити окончателно и пътят към независимостта - открит. Още същата година обаче се намесват и червеноармейците, Унгерн е екзекутиран, а Богдо умира от рак на ларинкса като същи солсбърски клошар малко по-късно. Монголската народна република въвежда флага, състоящ се от 3 вертикални ивици - две червени за просперитета, една синя за небето - по нашему Тангра, през 1946 г., а до 1992 г. над сойомбото в лявата червена лента се кипри и петолъчка. Сойомбо е символ от едноименната писменост, разработена в края на 17-и век и изоставена в полза на очевидно по-монголската кирилица, и се състои от 10 елемента: огънят символизира успеха, като трите му пламъка са за миналото, настоящето и бъдещето; под него са слънцето и луната; двата тригълника идват от формата на острието на стрела и означават победата над външните и вътрешните врагове; двете хоризонтални черти са за народа на Моголия (закъде без народа?), а двата вертикални стълба са стени, символ на силата и единството; тайдзи-туто в средата на всичката тая купчина сме го обяснявали при корейския флаг - хубаво е, добре стои на знаме и копчета.

Шампан-Арден

Сърца (по френски) за вас! Шампан-Арден е създаден през 1956 г. регион, който обхваща историческата провинция Шампан и френската част от планинската местност Ардени. Разнородните характеристики и идентичности на съставните департаменти се пренася през 1987 г. в ново лого и флаг, в които романтично се пресичат две сърца - жълто за лозята, шампанското и нивите и зелено за горите и реките. Административната реформа от 2016 г. обединява Шампан-Арден, Елзас и Лотарингия в нов мегарегион - Гран Ест, демек Големият Изток, и затрива и този нежен опит за идентичност.

Унгария

Да си мине по реда и Унгария, щото вексилоложки поне, за разлика от политически, нещата там са ясни и скучни. Националното знаме на маджарите се появява в този си вид покрай революцията от 1848-1849 г. и, подобно на други революционни флагове от периода (чак ме мързи да изброявам), е вдъхновено от френския трикольор. Цветовете обаче са си от край време - взети са от унгарския герб, който пък се оформя в късното Средновековие, и се използват тук-таме по официални събития, като коронацията на Леополд II в Посони (демек Братислава) през 1790 г. В годините след потушаването на революцията флагът е забранен, но от 1869-а си влиза равноправно на австрийския в този на Австро-Унгария.

Карачаево-Черкезия

Чета си пътеписа на Варламов за боклучения позор на Чита, столица на Забайкалския край в Русия, и разбрам, че от въпросния край по-мизерно е само в Тува и Карачаево-Черкезия. За Тува съм писал вече, дай да я видим тая Черкезия. За разлика от другите два района, това е репубика в най-южната част на кавказкия регион на Руската федерация, граничеща с непризнатата от никой друг Абхазия и самата Грузия. Как да не е бедна? И флагът й е беден - трикольор, някак твърде подобен на азерския, чак неудобно подобен - е къде е Азебайджан. Цветовете имат по две значения - синьото е за мира и карачайците и ногайците, зеленото - за природата и черкезите и абазините, червеното - за топлината и славяните. В центъра се кипри опростена адаптация герба, в която основна роля играе Елбрус, зад който изгрява слънцето.

Асирия

Отново сме в Близкия изток, когото на Запад наричат Среден изток, щото близък изток сме им ние. Среден изток му викат и американците, макар на тях средно на изток трябва да се пада Ирландия примерно. Асирийците не са сирийци, или поне по-голямата част от тях не са - исторически населяват мега пъстрото кьоше, поделено от Ирак, Сирия и Турция, но диаспората по цял свят е като че ли още по-многолюдна, което, правилно се досещаш, говори за нелеко минало. Всъщност почти всички асирийци са християни, което не пречи в етническия им флаг да са преплетени един куп древни близкоизточни символи. В центъра е шамшату - знак на Шамаш, популярен месопотамски (а не хипопотамски) бог на слънцето и справедливостта. Жълтото кръгче неизненадващо е самото слънце, а шурикенът малко по-неочаквано е земята. Четирите вълнисти ленти, люшкащи се психеделично (все пак знамето е измислено към края на 60-те) към ъглите на флага, се състоят от по три ивици - синята е Ефрат, червената - Тигър, а бялата - Голям Заб (също река, нищо, че не си я чувал - тече в околностите на Ербил и се влива в Тигър). Фигурата отгоре изобразява друго божество - Ашур като стрелец, разположен в крилат диск.

Венецуела, Колумбия, Еквадор

Еха, отново сме актуални! Задавал ли си си въпроса защо Колумбия, Венецуела и Еквадор имат почти идентични флагове? Отговорът е прост - подобно на Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор и Гватемала и те са били част, макар и за кратко, от една държава. Колумбия, наричана в наши дни Велика или Гран Колумбия за да се различава от настоящата, обхваща териториите на трите, както и части от Перу, Бразилия, Панама и Гвиана, в периода 1819 - 1831 г. Самият флаг е създаден от оригиналния либертадор Франсиско де Миранда още за Първата венецуелска република през 1811 г. Има три версии за произхода на цветевете, като най-популярната е разговор между Франки и не кой да е, Йохан Волфганг фон Гьоте, по време на купон във Ваймар през 1785 г., когато знам те тебе Гьоте му дудне за основните цветове в субтрактивния модел - жълто, синьо и червено. Де Миранда споменава и фреските с колумбовото откритие на Америка на Ладзаро Тавароне в Палацо Белимбау в Генуа, както и хамбургските бюргервахета, но нека се прудържаме към онази напоена с мозелски ризлинг размяна на идеи между двамата големи. За десетината си години история Велика Колумбия използва 3 версии на знамето, които намират отражение и при наследниците й. Венецуела се спира на по-консервативен трикольор, докато Еквадор и Нова Гранада, както се нарича съвременна Колумбия в първите години на самостоятелното си съществуване (усещаш ли как се опитвам да те омотая, усещаш), избират варианата с ивици в 2:1:1 в полза на жълтата. Ето ги и бандерите фор йор вюинг плежър (то на венецуелците друго не остана):

Рифска република

Най-странното на Рифската република е, че си има име на български, предвид слепотата, която твърде често демонстрираме за исторически събития от не чак толкова далечното минало в не чак толкова далечни територии (за сметка на сляпото повтаряне на национално-патриотични мантри и легенди). Има си и име на берберски - ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, демек е берберска държава. Просъществува сравнително кратко - между 1921 г., когато Абд ел-Крим обединява племената в бунт едновременно срещу испанските окупатори и мароканския крал, и 1926 г., когато френски и испански военни сили, използвайки химическо оръжие, сломяват републиката. Флагът е червен, с бял квадрат (скандално подценяван лейаут в наши дни), в който има зелен полумесец и звезда, като звездата е всъщност Печата на Соломон - символ, разпространен в МЕНА от Израел, та до Мароко.

Уелингтън

Къде ли са крили уелингтънци великолепния си флаг досега? Всъщност едва ли е кой знае колко трудно, предвид че Уелингтън е буквално на другия край на света. Буквално. Или пък не е толкова простичко за обяснение и има нещо... друго?

Новозеландците имат печален опит с публични конкурси, поради което са обречени на колониалния си флаг, вместо да веят някоя местна красота. Печалният им опит всъщност започва още през 50-те, когато правят цели 2 състезания за знаме на столицата Уелингтън, но резултатите са меко казано разочароващи и градската управа взема, поне според мен разумното решение да се обърне към Кралското хералдическо дружество в Лондон (което е доста по-правилно от Колежът за гербове, както би превел името Гугъл) за помощ. От Лондон пристига черен георгиевски кръст на златен фон, в средата кръгла емблема с галеон и делфин на платното му. Чудно. Но, явно не достатъчно новозеландско чудно, поради което флагът си остава не особено популярен, а отскоро се чуват и гласове за смяната му.

П.С. Да, знам, че в етикетите пише риба, а в текста - делфин. Честит 8-ми март!

Ливан

Очевидно съм в дървена серия, защото след каролинската палма миналата седмица е ред на кедъра. Ама не бенетейският коментатор-недоразумение, ами ливанският. Продължаваме след рекламите.

Ливан е продукт на разкъсването на Османската империя със Севърския мирен договор след Първата Световна война. По неговата сила Франция получава парче от Близкия изток, което съответства на съвременните Сирия и Ливан. Французите не са особено креативни, нито пък особено аргументирани при колониалните си флагове - виж само случая Алепо, в играта обаче влиза американското емигре Наум Мокарзил, впечатляваща личност, който предлага кедъра за символ на новосъздадения Голям Ливан. Кедърът е най-разпространеното и внушително дърво в планината, дала името на младата, полирелигиозна държава и напълно естествен избор. Настоящият дизайн, решен в испанска лента с бяла средна ивица, е скициран от тогава народния представител Анри-Филип Фараун по време на събитията, предшествали обявяването на независимостта през 1943 г. Анри е не по-малко впечатляваща личност, дългогодишен консул във Виена и приятел на Австрия, чийто флаг като нищо му е послужил за вдъхновение, при все че по-късно на цветовете са придадени по-дълбоки значения. Фараун впрочем е убит през 1993 г. в стаята си в хотел Карлтън в Бейрут, намушкан 16 пъти с нож.

Южна Каролина

Саут Каралайна е типичен южняшки щат, известен най-вече с това, че е типичен южняшки щат. Историята на флага му започва още с началото на Войната за независимост през 1775 г., когато полковник Уилям Мултри създава дизайн, вдъхновен от сините униформи на подопечените му милиции и полумесците с надпис "Свобода" или "Свобода или смърт" или "Свобода или смърт или домашна ракия" върху шапките на войниците. Самите полумесци са може би луни, а може би горжети - елемент от рицарската броня, предпазващ врата. Уилям Мултри успява да отблъсне британците при Чарлстън най-вече благодарение на укреплението на остров Съливан, в чийто стени са вградени трупи от местни палми, които му помагат да устои на ожесточения артилерийски обстрел. Палмите също намират място във флага, но едва през 1861 г., когато Южна Каролина се готви да влезе в следващата голяма война в американската история - Гражданската. Изобщо, каролинци си харесват знамето, и как да не го харесват, проблемът е, че то може да изглежда така. Или така. Или така. Или даже така.

Всъщност може да изглежда както си иска, стига някъде по него да има полумесец и палма. Точният цвят на синьото, размерите и разположението на елементите не са уточнени, пълен хаос ти казвам. Е, през 1910 г. срещу хонорар от 5 долара (пет щатски долара) Елън Джърви създава стандарт, който устисква до 1940 г., когато е отменен заради формалност около производството на флаговете. И така до миналата година, когато на едни хора им писва и започват активно да лобират за унифицирана визия и бавничко нещата започват да се случват.

Свещена Римска империя

САМО СЕГА! Безплатен айрян с този постинг! Не, сериозно.

Свещената Римска империя е всъщност държавно обединение на стотици кралства, херцогства, графства, епископства, абаства, свободни градове и всякакви други, която се простира на огромна територия в Централна Европа, включваща днешните Германия, Австрия, Чехия, Нидерландия, Белгия, Швейцария, Словения, части от Италия, Франция и Полша. Въпреки мултиетническото си население, разнообразни религии, липса на централна власт и не на последно място името си империята се смята за предшественик най-вече на Германия. За нейно начало се приема или коронацията на Карл Велики през 800 г., или тази на Ото през 962 г., а е разформирована в хода на Наполеоновите войни през 1806 г.

Това се учи в шести клас, представи си.

Флагът е императорски и се сдобива с този си вид около началото на 15-и век, когато на орела му порасва втора глава, за да приличи на орлите от Източната Римска империя, и ореоли, защото, нали, все пак, "свещена". Спестен ни е щита, разделен на десетки полета за различните територии на империята, който тук-там се поставял върху гърдите на орела в герба й. Жълтото и черното продължават като символ на юга в знамето на Германия, но отпадат от това на Австрия, която се обръща към предхабсбургската си цветна гама.

Асгардия

Добре дошли в Асгардия! Ебавам се, единствената клеймната територия на държавата е сателита Асгардия-1, където трудно може да си добре дошъл. Името идва от скандинавската митология, в която Асгард е един от деветте свята, като в него се намира и Валхала, т. е. на небето е. Основател на космическата нация (през далчената 2017 г.) е руско-азерския олигарх Игор Ашурбейли, който се явява и нейн крал. Асгардия си има флаг, герб, лого(?), правителство (оглавявано от венецуелката Ана Мерседес Диас), цял парламент (с председател бритенеца Лембит Опик), а почетно място заслужава и българката Ирина Бокова. Всички тези, разбира се, заедно с още 200 хиляди души, са вече асгардианци. Та, за Ирина, която докато все още оглавява ЮНЕСКО, признава Асгардия и учредява награда "За принос в науката за космоса", съвместно с "държавата" - инициатива, прекратена незабавано след напускането на Бокова от организацията.

За флага знам само, че Асгардия обявава конкурс, спечелен от Ахмет Алай, но неговото предложение няма нищо общо с избрания в последствие официален. Корупция и шуробаджанащина до небесата.

Коморски острови

Ревюта на флагове е като Ревюта на вафли, ама без смешките и с флагове вместо вафли. Ето знаме, никакви вафли и никакви смешки:

Коморските острови се намират в Индийския океан, току между Мозамбик и Мадагаскар. Държавният им флаг е им е сравнително нов - от януари 2002 г. Четирите ивици отговарят на четирите острова от архипелага - жълтата за Мохели, бялата за Майоте, червената за Анжуан, а синята е за Гранд Комор. Полумесецът със звездите, както можеш да предположиш, е там заради исляма, което означава, че вероятно ще имаш трудности с намирането на алкохол там, т.е. нищо, защото още по-вероятно никога няма да се озовеш на островите.

Оценка:
6.7/10

Подгорица

Ама никога нямаше да предположиш, че това е флагът на Подгорица, ако не беше заглавието, нали? Дизайнът е сравнително нов - от 2006 г. и идва директно от създадения по същото време от Сърджан Марлович герб на черногорската столица. Простичките форми крият сложни значения - среброто във фона на герба символизира водата на шестте реки в региона и близкото Шкодренско езеро, двете ивици в основата са за средновековните предшественици на Подгорица - Дукля и Медун, а третата е съвременният град с издатина, означваща всички стърчащи неща в града - крепостта Рибница, партизанския паметник Горица, османската часовникова кула, портите, мостовете.

Габон

Интересът и познанията на българите за африканските държави стигат до там, че в новините те се появяват основно в два случая - когато политик-популист си прави нелеп ПР с публични средства и когато там се случва поредният военен преврат. Както Габон. От 1960 г. флагът на бившата френска колония Габон представлява трикольор, защото Франция, разположен хоризонтално, защото защо не. Цветовете са зелено - за горите, синьо - за океана и жълто - за Екватора. Последното е по-видимо във варианта, приет година преди независимостта, където жълтата ивица е доста по-тънка.