26 април 2016

Западни Индии


Западните Индии всъщност не са държава, а отбор по крикет. Крикет е онзи спорт, при който играч от единия отбор опитва да събори с топка конструкция от 3 пръчки на земята, докато целта на играч от другия отбор е да фрасне топката с дъска за рязане на хляб. Мачовете са протяжни и един отнема 5 дни - нещо, за което време имат само хора от бившите британски колонии. На Западните Индии се налага да играят срещу Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия, Пакистан, истинската Индия, Шри Ланка и Англия, за което проста емблема не е достатъчна, трябва си флаг.

Отборът на Западните Индии се съставя от играчи от Американски Вирджински острови, Ангуила, Антигуа и Барбуда, Барбадос, Британските Вирджински острови, Доминика, Гренада, Гвиана, Монсерат, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Синт Мартен, Тринидад и Тобаго и Ямайка (звучи като маршрут на перфектната ваканция, нали?). Уиндийците са всъщност доста добри с няколко световни титли в историята и място в челото на ранглистите. Флагът, който се използва от 1999 г., е виненочервен с емблема във формата на щит, на който е изобразено островче с палма, уикет (конструкцията с пръчките) и слънце. Преди гореспомената година емблемата е била леко различна - без уикет и с изображение на екваториалното съзвездие Орион вместо слънце.

21 април 2016

Турция


Полумесецът и звездата са древен символ, използван в Близкия Изток от редица доислямски цивилизации, в това число Византия и някои тюрки. Някак естествено започва да се появява върху бойните знамена на Османската империя, най-постоянно във флота. Любопитна е историята на кроасана, който според легендата възниква след турска обсада на Виена или Будапеща през 17. век. Легендата си е легенда, но преди няколко години ислямистите в Алепо забраниха печивото - може би най-възмутителното им престъпление срещу съвременната цивилизация.

Червеният флаг с полумесец и звезда става официален за Османската империя едва в средата на 19. век, като част от танзиматските реформи, целящи да модернизират държавата. В герба на империята присъстват две знамена с полумесец - зелен за халифата (т. е. религиозната власт) и червен за султаната (т. е. монархията). След създаването на Република Турция флагът на практика си остава същият.

По-интересно е как и защо на полумесеца се гледа като на символ на исляма. До 50-те години на 20. век това не е така. Всъщност символът до този момент като че ли присъства по-често в европейската хералдика - Портсмут в Англия, Хале и Шлезвиг в Германия, Хърватска, редица полски градове през герба на шляхтичкия род Тарновски. Разпадът на Османската империя обаче създава куп държави, които продължават да го използват за националните си флагове - Либия, Алжир, Тунис. Много от новоосвободените мюсюлмански страни след края на колониалната ера, които нямат нищо общо с османците, също го възприемат - Пакистан, Малайзия, Мавритания, Туркменистан, Узбекистан. Това съвпада с един вид ренесанс на религията и възприятието на полумесеца прави преход от националното и светското към верското, при това с твърде рехава обосновка в Корана.

18 април 2016

Брюксел

Брюксел всъщност има два флага с, както можеш да видиш, коренно противоположна символика.


Флагът на регион Брюксел-столица е син със стилизирано изображение на ирис (Iris pseudacorus) в бяло, сиво и жълто. Белгия впрочем е разделена на точно 3 региона, като другите два са Фландрия (a.k.a богатия холандски север) и Валония (a.k.a бедния френски юг). Флаг с ирис се използва от 1991 г. и е по дизайн на Жак Рише, а цветовете са заимствани от знамето на Европейския съюз. Миналата година дизайнът беше обновен, като стилизацията на цветето образува сърце. Силно напомня за флаговете на японските префектури и общини, но те са отделна, много любопитна тема.


Градският флаг се състои от зелена и червена ивица - този десен се среща неочаквано често под формата на тенти на магазини, заведения и пазари из целия град. В центъра му е изобразен светецът-покровител на Брюксел Архангел Михаил, пронизващ Дявола с копие - символът е взет от герба на града. Не съм сигурен обаче, че това е актуалната версия, защото миналата година (отново) се появи ново лого на града, на което шейтана липсва, а Михаил е истински Батман (логото разбуни духовете на фламандците по друга причниа - името на града е съкратено като BXL, a не общото на френски и фламандски BRU).

14 април 2016

Панама


Политиката на САЩ в Южна и Централна Америка от началото на 20. век е доста активна и нерядко безочлива, а белите, натворени в името на често чисто корпоративни интереси, оставят трайна следа в региона. На практика Панама, до онзи момент част от Колумбия, получава независимост след "революция", дирижирана от президента Теди Рузвелт и координирана от френския авантюрист и предприемач Филип Буно-Вария, след като колумбийците не допускат американския проект за Панамски канал. На практика до 1979 г. цялата зона около канала е управлявана от САЩ, а Панама не получава контрол върху приходите от него чак до 1999 г. Тези приходи, както и едни други - от офшорки, са основните за държавата.

Гореспоменатият Филип Буно-Вария е автор на първото предложение за панамски флаг - базиран на американския, но с жълти и червени ивици и две свързани слънца (символизиращи Южна и Северна Америка) на полето в горния ляв ъгъл. Дизайнът е отхвърлен от революционния съвет, защото е дело на чужденец. В крайна сметка Панама получава много по-красиво знаме, но пак с връзки - синът на първия президент на републиката Мануел Амадор Гереро Мануел Енкарнасион Амадор и жена му (на президента, т.е. мащеха на втория Мануел) Мария де ла Оса де Амадор го създават тъкмо навреме за обявяването на независимостта. Синьото поле символизира Консервативната партия, червеното - Либерална, бялото - мира, синята звезда - честния живот в републиката, червената - силата на закона. Или пък беше обратното? Всъщност няма значение - като за флаг от жанра "със звезди" се е получило приятно и оригинално.

11 април 2016

Хонконг


Флагът на Хонконг е одобрен от Общокитайското събрание на народните представители (т. е. парламента на Китайската народна република) на 4 април 1990 г. и е в употреба от 1 юли 1997 г. Изборът му е предшестван от общохонконгски конкурс, при който са получени 4489 предложения и са избрани 6 финалиста. Нито един от финалистите обаче не е одобрен в Китай и архитектът Тао Хо, член на журито на конкурса, изработва нов дизайн, който в крайна сметка се харесва и слава Богу, защото е наистина красив. В основата му е стилизирано изображение на цвета на характерно местно растение - хонкогско орхидеено дърво (Bauhinia blakeana). Иначе червеното е идентично с червеното от флага на Китайската народна република, репликиран е и броя на петолъчките - 6, при това доста елегантно. Подобен подход имаме и при знамето на друга върната колония - Макао, но за него по-нататък.

Прехвърлянето на Хонконг от британски в китайски ръце е сложен процес, за който можеш да прочетеш повече тук, но като цяло се базира на изтичане на 99-годишния наем, на чието основание територията се е управлявала от Обединеното кралство. Флаговете от колониалната епоха са сравнително скучни - базирани на синия стандарт с Юниън Джак (който вече видяхме при Вирджинските острови), като само вариантът използван през първата половина на 20. век е по-забавен - добавено е изображение на китаец с плитка и европеец с бомбе, стискащи ръцете си на фона на джонка и платноход. Колониална идилия.

08 април 2016

Куба


Знамето на Куба е създадено от Нарсисо Лопес, авантюрист и професионален революционер, родом от Венесуела, и Мигел Теурбе Толон, драматург и поет, докато Островът на свободата се бори за свободата си от Испания. По онова време и двамата са емигранти в Ню Йорк и вдъхновението от американския флаг е очевидно. Трите сини ленти са за трите области, от които се състои Куба тогава, бялото е за чистотата на идеалите, червеният триъгълник - за смелостта и кръвта, трите заедно - за идеите на Френската революция. Жената на Мигел Емилия ушива първия байряк, а Нарсисо го развява за пръв път по време на неуспешната кампания през 1950 г. Преди да бъде утвърден като национален флаг през 1902 г., дизайнът на Лопес и Толон побеждава конкурентното предложение на Карлос Мануел де Сеспедес - Ла Демахагуа, което прилича много на чилийското знаме (на практика същото, но с разменени синьо и червено) и всъщност продължава да се използва паралелно в много случаи. Оттогава държавният флаг не е променян, дори след победата на революцията от 1959 г.

Кубинското знаме от своя страна е репликирано в това на Пуерто Рико (с разменени цветове и различна пропорция) и Естелада, развявана от сепаратистите в Каталуня.

06 април 2016

Британски Вирджински острови


Британските Вирджински острови са една от 14-те задморски територии на Великобритания (както от 2002 г. се наричат бившите колонии на короната), а местните са британски поданици и (все още) граждани на Европейския съюз. Нищо, че живеят на Карибите. При второто си пътуване Христофор Колумб става първият европеец стъпил на островите, като дава името Света Урсула и единадесетте хиляди девици (на испански Santa Úrsula y las Once Mil Vírgenes) на архипелага. Британските са Тортола, Върджин Горда, Анегада, Йост Ван Дайк и още няколко, общо 15 населени и десетки други по-мънички. Има и Испански Вирджински острови (част от Пуерто Рико) и Американски Вирджински острови (бившите Датски Западни Индии). Основните отрасли на иконимиката са туризма и финансовите услуги. Британските Вирджински острови се оказаха любимо място за регистрация на офшорни компании от клиентите на Масак Фонсека при скандалните разкрития на Досиетата от Панама през 2016 г.

Знамето е базирано на синия флаг с Юниън Джак в горния ляв ъгъл, каквито са и знамената на Австралия, Нова Зеландия, редица задморски територии и историческите на бивши колонии, върху който е добавен гербът на островите - зелен щит с облечена в бяло жена и 11 златни лампи. Урсула е митична британска принцеса от 4. век, която преди да се ожени тръгва на поклонническо пътешествие из Европа заедно с 11 хиляди прислужници. Около Кьолн се натриса на хуните, обсадили града, които я убиват с лък, а прислужниците й обезглавяват.

05 април 2016

Република Нагорни Карабах


Република Нагорни Карабах е международно непризната, де факто независима държава в границите на Азербайджан, считаща се за наследник на късноантичната арменска провинция Арцах. В рамките на Съветския съюз населената предимно с етнически арменци Нагорно-карабахската автономна област е част и се администрира от Азербайджанската ССР. Напрежението между арменци и азери започва да се покачва още в края на 80-те и, когато след разпада на СССР през 1991 г. Нагорни Карабах обявява независимост, между Армения и Азербайджан избухва война. С помощта на Русия Армения надделява и в района се установява крехък мир. Проблемът се усложнява от това, че в хода на конфликта, за да си осигурят достъп до анклава, арменците окупират и територията на 7 района, населени предимно от азери, която е дори по-голяма от бившата автономна област. От април тази година враждуващите страни отново са въвлечени в бойни действия.

Основата на флага на Република Нагорни Карабах е идентична с арменския трикольор - хоризонтално разположени червена, синя и оранжева ивица, означаващи съответно кръвта, пролята по времето на Арменския геноцид, небето и смелостта. В дясната част е добавен стъпаловиден бял елемент, който символизира разделението на Нагорни Карабах от майката Армения и е често срещан мотив в традиционните текстили в района.