30 януари 2017

Британска индоокеанска територия

Рекох си след сложните панарабски истории и вексилологии да се разведрим с шарен тропически флаг, ама не ми се получи. Чети, чети...


Британската индоокеанска територия, подобно на Британски Вирджински острови, е задморска територия на Великобритания, намираща се точно по средата на Индийския океан, демек еднакво отдалечена от Танзания и Индонезия. Флагът, за разлика от другите с Юниън Джак в горния ляв ъгъл, радва с шарен фон във вида на редуващи се сини и бели вълни, а короната, символизираща Общността на нациите (бивша "Британска общност", бивша "Британска империя"), е набучена на комиксова палма. При-каз-ка. Ако очакваш плажовете на Британската индоокеанска територия да са изпълнени с мургави красавици в почти невидими бански, които сервират коктейли в кокосови орехи и безвкусни местни бири на туристи от Скандинавските страни, почервенели от горещото екваториално слънце, обаче сериозно грешиш.

Единственото население на над 1000-та острова, островчета и островченценца са около 3000 британски и американски военни в базата на остров Диего Гарсия. За туристи, журналисти и бившото коренно население достъпът до Британската индоокеанска територия е невъзможен. Бившо коренно население ли? В средата на 60-те Великобритания взима две решения - първото е да се отърве от голяма част от колониите си, другото - да предостави територия на САЩ за изграждане на военна база в Индийския океан (защото самите американци нямат владения там). Резултатът е, че Чагоските острови са отделени от Мавриций, който получава независимост. В процес, започнал през 1968 г. и завършил през 1973 г., абсолютно всички чагоси са насилствено изселени от островите. През следващите години има няколко съдебни дела и петиции, целящи чагосите да получат право да се върнат по родните си места - всичките неуспешни, а последният отказ е от 2016 г.

25 януари 2017

Обединена арабска република

Обединена арабска република е държава, съществувала между 1958 и 1961 г. след обединение на Египет и Сирия. Гамал Абдел Насер идва на власт в Египет (заедно с Мохамед Нагиб, който скоро изпада в немилост) с революцията от 1952 г., при която е свален крал Фарук, а британското влияние върху страната - елиминирано. Насер е социалист и панарабист, представите му за света се обобщават в идеологията насеризъм (знам, че ти звучи смешно, но се абстрахирай за момент, моля те). Сирийската история след края на Френския мандат, от своя страна, е изпълнена с войни и преврати, а притесненията от възхода на комунистите в страната и популярността на Гамал в арабския свят, особено след Суецката криза, кара БААС да потърси съюз с политическия си съмишленик от Египет. Речено - сторено. Само че нещата не се развиват според идеалистичния сценарий на сирийците, тъй като, въпреки уж равнопоставеността на двете територии, повечето от хората в правителството са египтяни, решенията се вземат еднолично от Насер, тайната полиция държи властта и въобще на север недоволството расте. Всичко приключва с поредния военен преврат, който изненадващо минава без сериозни кръвопролития и двете части на Обединената република се разделят по живо, по здраво.


Флагът на Обединена арабска република съдържа панарабските цветове - черно, бяло, зелено и червено. Те се появяват заедно за пръв път върху знамето на Арабското въстание срещу Османската империя по време на Първата Световна война. Черното идва от знамето на Мохамед, бялото - от Омаядския халифат, зеленото - от Фатимидския халифат, а червеното - от хариджитите и маринидите. Двете звезди символизират двете части на държавата.

Обединена република не нито първата, нито последната проява на панарабско обеднинение (но е единствената единна държава), а флагът й има влияние върху редица други в арабския свят. След раздялата самата Сирия запазва абсолютно същия флаг, докато Египет поставя орела на Саладин на мястото на звездите. По времето на Обединената република тя и Северен Йемен (чийто флаг е същият, но със само 1 звезда) образуват Обединени арабски държави в по-хлабава федерация. Арабската федерация между Йордания и Ирак съществува няколко месеца през 1958 г. През 1971 г. Муамар Кадафи, почитател на Несер и последовател на насеризма, поне в началото на властването си, инициира Федерация на арабските републики, която включва Либия, Египет и Сирия и която изтрайва чак до 1977 г., като Судан и Ирак няколко пъти се заричат да се включат, но в крайна сметка не го правят. По онова време Кадафи залага на червено-бяло-черния трикольор за флаг на Либия и едва след 1977 г. превключва на познатото ти чисто зелено. През 1974 г. Тунис и Либия възнамеряват да се обединят в Арабска ислямска република, но плановете се разсъхват почти веднага след подписване на меморандума. Панарабски оцветени са настоящите флагове на Судан (червено-бяло-черният трикольор с зелен тригълник откъм пилона), Палестина (същото, но с разменени места на цветовете), Йордания (като палестинския, но със седмолъча звезда върху триъгълника), Обединените арабски емирства (червеното тук е под формата на лента отляво), Кувейт (допълнителният елемент е черен и във формата на трапец), Йемен (който след обединението през 1990 г., ако приемем, че става дума за истинска държава, приема чистия трикольор, "овакантен" от Либия няколко години по-рано) и самата Либия (с дебела средна черна ивица и, най-накрая, полумесец със звезда). За десерт съм оставил Ирак - четирите цвята присъстват в неговият флаг от 1921 г., но през 1963 г., когато за кратко на власт идва партията БААС, е установен нов, които изглежда по същия начин като този на Обединената арабска република, но с 3 зелени звезди, а идеята им е Ирак да заяви готовност за присъединяване към обединена арабска държава. Интересното е, че в този момент Сирия също добавя трета звезда към собствения си флаг. БААС - социалистическа партия с ясно изявени панарабски цели, както забелязваш, е активна както в Сирия, така и в Ирак. Към края на 60-те лидерът й в Ирак Саддам Хюсеин успява да задържи властта, а на трите звезди е придадено ново значение - да отразяват трите идеала на партията - единство, свобода, социализъм. През 1991 г. към флага е добавен ръкописен текбир - свещената фраза "Аллах Акбар", след падането от власт на Саддам шрифтът на текбира е заменен с куфически, а през 2008 г. звездите отпадат и остава само надписа. В Сирия, или по-голямата част от Сирия, впрочем БААС е все още на власт, след като Хафез ал-Асад беше наследен от сина си Башар ал-Асад.

От годините по-горе можеш лесно да стигнеш до извода, че панарабизма е минал пика си в средата на 70-те, а идеалите на арабския национализъм и социализма са се трансформиали в парван за възхода на еднолични диктатури. Провалът на тези диктатури пък повлече вълна от революци и граждански войни и даде сили на една конкурентна идеология за региона - ислямизма.


20 януари 2017

Сан Ескобар


Васил Михайлов - Нубиеца, дължащ прякора си на една шега в Ку-ку от началото на 90-те и собствената си необразованост и празнословие, няма да има нещо, с което неговият колега, полският външен министър Витолд Вашчиковски може отскоро да се похвали - световна слава. Преди около месец калинката от консервативнопатриотарската управляваща партия Право и справедливост обяви, че е получил подкрепа за мястото на Полша в Съвета за сигурност на ООН от Белиз и Сан Ескобар. Държава Сан Ескобар до този момент, разбира се, нямаше, но веднага след това заима. От полското външно министерство отдадоха грешката на Витек на лапсус, предизвикан от сходното звучащото име на друга карибска държава Сейнт Китс и Невис на испански - San Cristóbal y Nieves, но едно друго сходно звучащо име - това на може би най-известния наркобарон в историята и интернет родиха мощно меме. Сан Ескобар бързо се сдоби със флаг, столица - Санто Субито (референция към призива за беатификация на покойния папа Йоан Павел II), бивш президент - злодея Леонсио от архисапунката Робинята Изаура, авиолиния - Ел Ниньо, революция, партии и, абе, съвсем скоро ще заприлича на държава повече, отколкото някои други съвсем реални. Знамето следва темплейта на кубинското със звезда върху триъгълно поле, но малко на сигурно се изхвърля с цели 6 цвята, което не е съвсем характерно за държавите в Латинска Америка.

17 януари 2017

ОНД


Общността на независимите държави е организация, създадена в началото на 90-те като финален етап в разпада на СССР и форма на представителство на 11 от бившите му републики, докато придобият ясна форма като независими държави. Най-запомнящи са участията на отборите на ОНД на Олимпийските игри в Барселона и Албервил и Европейското първенство по футбол през 1992 г. Ако трябва да съм напълно честен, бях убеден, че ОНД отдавна е престанал да съществува поради изчерпване на смисъла си, но, оказва се, общността си е там (в Минск, с председател Нурсултан Назарбаев - пожизненият падишах на Казахстан). От учредителките са останали 9 страни, Туркменистан е асоцииран член, а Грузия и Украйна напускат след като Русия повежда войни срещу тях.

Флагът и емблемата са приети през 1994 г. Автор е някой си Александр Григориев, а вертикалните бели ивици, обгръщащи жълт кръг в стилистиката на късния соц, макар и подробно разписани и стандартизирани, не изобразяват нищо конкретно, а символизират стремежа към партньорство, равнопоставеност и стабилност.

13 януари 2017

Американски Вирджински острови


Американските Вирджински острови са неинкорпорирана организирана територия на САЩ, несамоуправляваща се по ООН статут в Карибите, едната от третинките на архипелага Вирджински острови (освен Британските и Испанските), бивши Датски Западни Индии, преди Датската западноиндийска компания (за разлика от други, по-известни колониални търговски компании) да фалира скоропостижно. Кефя си се на вътрешноблоговите референции, к'во? Американските Вирджински острови вероятно са ти известни от не едно предаване от поредицата Търсене на дом по света, Карибски живот и подобните им, в които американци си избират ваканционен имот на някое приказно местенце, и се състоят от основните Сейнт Томас, Сейнт Джон и Сейнт Кроа (или както американците, търсещи си ваканционен имот по телевизията, го наричат - Сейнт Крой) и множество по-малки острови.

Дотук с приказните приказки, защото флагът на неинкорпорираната организирана територия е кошмар на прът. На бяла основа е изпляскана опростена версия на герба на САЩ - орел с щит на гърдите и разперени крила (нищо карибско, братле) и лаврова клонка в единия крак и три стрели (уж трите основни острова) - в другия. От двете страни на орела са буквите V и I за, точно така, Virgin Islands. Гениално. За флага трябва да "благодарим" на контраадмирал Съмър Илай Уитмор Кайтел и автора на комикси Пърсивал Уилсън Спаркс, което донякъде обяснява резултата.

10 януари 2017

Държавата Алепо

Държавата Алепо съществува между 1920 и 1924 година в рамките на Френския мандат в Сирия и Ливан, който е следствие на споразумението Сайкс-Пико между французите и англичаните за подялба на териториите на Османската империя и Севърския мирен договор, сключен след края на Първата Световна война. Французите, в лицето най-вече на генерал Анри Гуро, решават да разделят спечелената територия в няколко по-малки държавици - Джабал ал-Друз за друзите в югоизточната част, Голям Ливан на южния средиземноморски бряг, Алауитска държава за алауитите около Латакия и Тартус, държава Алепо, която заема по-голямата севера и санджак Александрета, и държава Дамаск в централната, предимно пустинна част. Френското управление е белязано от провали. През 1922 г. е обявено създаването на Сирийска федерация, включваща Алепо, Дамаск и Алауитската държава. През 1925 г. започвайки от Джабал ал-Друз страната е залята от революция, след която е обявено създаването на обединена Сирия, през 1939 г. Турция си прибира Александрета, а французите окончателно напускат през 1946 г.


Флагът на Алепо е подходящо слаб и безидеен - подобно на флаговете на другите държавици в кантон е разположен френския трикольор, а на бяло поле са изобразени 3 жълти звезди. Защо? Не знам.

04 януари 2017

Дания

С това знаме може би трябваше да започнем от самото начало, но пък ще започнем новата година, белким е по-добра от миналата. Защото Dannebrog е най-старият държавен флаг в целия свят, ама изобщо, като според легендата е спуснат от небесата на датския крал Валдемар II по време на битката при Линданисе срещу езичниците естонци, част от Ливонския кръстоносен поход, на 15 юни 1219 г. (историята донякъде напомня за херцог Леополд и превземането на Акра, но и на други легенди от онези времена, при които небесни кръстове вдъхновяват християнските войски за победа)


Изместването на центъра на кръста в посока пилона идва от годините на употреба като морски щандарт, както и за визуално по-доброто възприятие - един вид, изместваме го наляво за да изглежда по-централно - прави се и с други символи, ще видиш по-нататък. Въпросният кръст е известен като Скандинавски, най-вече защото, повлияни от датчаните, всички северни страни започват да го използват в националните си флагове. Исторически, червеното се е изличало от корените на растението бояджийски брош (на латински Rubia tinctorum, демек растение, известно навсякъде единствено с багрилните си качества), с което са оцветявани и мундиритe на английските Redcoats, а вероятно и на андерсеновия храбър оловен войник.

За втори път в блога (след Япония) впрочем, но не за последен, имаме национален флаг, на чието публично издигане може да бъде гледано като демонстрация на прекомерен патриотизъм - нещо, което не се приема особено добре в по-цивилизованите общества. Друга специфика е, че според закона чужд флаг не може да бъде излаган на показ в страната, освен ако не е придружен от датския. Ако тръгнем да дълбаем в нюансите, трябва да спомена един по-мрачен аспект на популярното напоследък hygge, което в действителност се оказва повече акт на изключване, отколкото на приобщаване.

Популярна употреба на флага е с край във формата на лястовича опашка. Всъщност става дума за 2 различни стандарта - Splitflag и Orlogsflag , които имат лека разлика в пропорциите, цветовете и предимно употребата, но, хайде, няма да се изпитваме.