24 февруари 2017

Русия


За флага на Русия стана дума, още когато тема беше нидерландският. Цар Петър I, виден почитател на всичко холандско, не само отрязва брадите на болярите и си построява нова столица на море, но и директно заимства цветовете от флага на Нидерландия, като само размества местата на полетата през 1693 г. През знаковата година 1848 г. в Прага се провежда първия Славянски конгрес, на който са приети и панславянски цветове - синьо, бяло и червено, вдъхновени от руското знаме по онова време, макар самата Русия да няма нищо общо с конгреса. По-късно панславянските цветове, а и самия руски флаг повлияват националната символика на доста нововъзникнали държави в Източна Европа (но не и чешкия/чехословашкия флаг - там историята е друга).


За военноморският флаг на Русия пък стана дума покрай галисийския, който трябваше да се прости с една ивица, за да не се бърка с Андреевския кръст на имперския флот (който чий го дири в Атлантика, ама хайде). Белият флаг със син кръст датира горе-долу от времето на царпетровия трикольор и също като него е отменен през 1918 г., когато Русия става Руска съветска федеративна социалистическа република в състава на Съюза на съветските социалистически републики. Възстановен е, също както на трикольора, в началото на 90-те. Та, ако видите кораб с Андреевски флаг някъде в морето около Варна - лошо (щото търговските кораби са си с трикольора).


И последно - през 1858 г. Александър II (a.k.a. Цар Освободител, ама заради отмяната на крепостничеството, не заради Руско-турската война от 1877-78 г.) утвърждава горния трикольор за държавен флаг на Руската империя. Известен е като "гербов флаг", защото цветовете му са взети от цвета на герба на империята - черен двуглав орел на жълт (златен) щит. Произходът на самия руски герб се свързва с герба на Източната Римска империя (или Византия, както ти е удобно), докато жълтото и черното в германския флаг, за когото писах наскоро, могат да бъдат проследени до герба на Свещената Римска империя, виж ква ирония, значи. Руският мперския флаг оцелява до 1896 г., когато е отхвърлен като нямащ нищо общо с руската символика. То все едно цветовете на Вилем Орански имат нещо общо. Жълтото и черното обаче са елемент от Георгиевската лента към ордена на Свети Георги, висша воинска награда през 19-и и началото на 20-и век. В началото на 20-и впрочем жълтото потъмнява до оранжево, а орденът спира да се връчва след Октомврийската революция. През 2005 г. (съвсем неотдавна като се замислиш) Георгиевската лента възкръсва под формата на Георгиевска лентичка, която крайно неуместно се свързва с победата във Великата Отечествена война, както в СССР и съвременна Русия наричат Втората Световна война. Имперският флаг, както и лентичката в наше време са преди всичко символ на руските монархисти, националисти, а отскоро и терористи.

21 февруари 2017

Гренада


Най-важното, което трябва да знаеш за Гренада, е, че няма нищо общо с Гранада в Испания. Гренада е островна държавица, простираща се върху една част от Гренадинските острови в Малките Антили. Другата част, приготви се за огромна изненада, е заета от Сейнт Винсент и Гренадини. Гренада е изкарала известно време като френска колония, после - като британска, докато през 1974 г. не получава независимост и чудния държавен флаг отгоре. През следващите няколко години на власт е Ерик Гейри, който през 1979 г. е свален с преврат от марксиста Морис Бишъп, който от своя страна е свален и екзекутиран от съратника си Бърнард Корт през 1983 г., който е свален броени дни по-късно след военна интервенция на САЩ, на които явно им писва от комунистически преврати в Карибите. След това нещата се поуспокояват, а как изглежда страната можеш видиш в пътеписа на Варламов. 6-те звезди в червената граница на флага означават 6-те енории, на които е разделена Гренада, а звездата в центъра символизира Кариаку и Малка Мартиника - две островчета, принадлежащи на Гренада, встрани от основния. Рисунката вляво изобразява индийско орехче - страната е отговорна за 20% от световното производство на подправката, останалите 75% дължим на доста по-голямата по територия Индонезия.

15 февруари 2017

Норвегия


Норвегия има прекрасен флаг и никак не е учудващо, че води в тази (донякъде) независима платформа, макар че нямам обяснение какво дири Барбадос пред Канада, Исландия, Япония и Обединеното кралство. И как няма да е прекрасен, като се състои от перфектния Скандинавски кръст в червено, бяло и синьо (един от тези цветове присъства във всички държавни флагове на света, с изключение на само два, помниш, нали?), като синьото и червеното дори не се допират.

А сега малко история зад тази красота - дизайнът е от 1821 г. и е дело на Фредрик Мелцер, но не става официален чак до 1899 г. Причината е, че от 16-и век до 1815 г., дори след разпадането на Калмарската уния, Норвегия е обединена с Дания и на пилоните се вее Dannebrog. В началото на 19-и век Дания-Норвегия застава на страната на Франция в Наполеоновите войни и загубата струва разделянето на кралството, като според Килския мирен договор Швеция получава Норвегия. Самите цветове символизират двата съюзника - червено за Дания, синьо за Швеция. До края на века норвежкия флаг се вее със знак на унията в кантона, образуван от кръста в горния ляв ъгъл. Едва през 1905 г., след референдум Норвегия се сдобива с независимост, а след още един - и с крал (републиките продължават да са непопулярни в региона), за какъвто е избран Карл Датски, приел името Хокон VII.

09 февруари 2017

Германия

Накратко: Германия има две традиции в националната вексилология. Едната залага на комбинацията черно-червено-златно (защо "златно", а не "жълто" - след малко), другата - на черно-бяло-червено.


Макар някои да търсят произхода на черно-червено-златното още в жълтите кралски гербове с черен орел с червен клюн от Средновековието, комбинацията всъщност се появява и налага по време на Наполеоновите войни в началото на 19-и век и зародилите се тогава движения за германско освобождение и обединение. Цветовете могат да бъдат открити в униформите на доброволните отряди на Люцов и в символите на Йенското студентско братство, а за пръв път трикольори се развяват по време на Хамбахския фестивал през 1832 г. Червеното идва от цветовете на Ханзата (обединение на търговски градове в Северна Германия), а жълтото и черното символизират Южна Германия - това са цветовете на Свещената Римска империя, пренесени върху знамето на Австрийската империя от Хабсбургите, но и на Баден-Вюртемберг. Франкфуртският парламент избира флаг в черно, червено и златно за национален символ на Германия след Мартенската революция през 1848 г., а след Първата Световна война социалистите и центристките политици се обединяват зад трикольора за държавен флаг на Ваймарската република.


Черно-бяло-червената комбинация символизира Германската империя. Черното и бялото са цветовете на Прусия и властващите там Хоенцолерни. След Австро-Пруската война от 1866 г. около Прусия се организира Северногерманската конфедерация, която няколко години по-късно, след присъединяването на Бавария и още няколко провинции, най-накрая реализира националното обединение и се преименува на Германска империя. Това обяснява и традиционните бели екипи с черни елементи на германските национални отбори в почти всички видове спорт и до днес. Във флага на конфедерацията и после на империята към цветовете на прусите е добавено червеното на Ханзата. Тази комбинация е предпочитаната от монархистите, а по-късно и от нацистите, които в пропагандните си материали наричат златното в алтернативния, либерален флаг "горчичено", "лайняно" и "жълто", което в наше време води до категоричното налагане на "златно" като официално име на третия цвят. В този ред на мисли Борусия Мьонхенгладбах е по-вярна на името си от адашите от Дортмунд (Борусия е латинизирано Прусия). През 30-те години на 20-и век черно-бяло-червеното започва постепенно да измества републиканския флаг, докато нацистите съвсем не установяват червеното знаме с бял кръг и черна свастика като единствен държавен. И в крайна сметка погребват бъдещето на тази комбинация от цветове. А и кой би искал панарабски флаг в центъра на Европа?

Отнема известно време след Втората Световна война, преди Германската федерална република и Германската демократична република да се сдобият с държавни знамена - това става едва през 1948 г., като и двете избират черно-червено-златния трикольор. Едва 10 години по-късно ГДР добавя емблемата с житни класове, чук и пергел. Германия впрочем е третата страна дотук (виж Япония и Дания), в която на развяването на националния флаг, поне доскоро, се гледаше лошо - в голяма степен част от общото чувство за вина след войната. Когато преди петнадесетина години Михаел Шумахер отвяваше всички във Формула 1, на прозорците на немците беше по-нормално да видиш закачено червено знаме с кончето на Ферари, отколкото трикольора. Едва покрай Световното през 2006 г. германците започнаха да си позволяват по-свободна демонстрация на национална гордост.


06 февруари 2017

Ямайка


През 1962 г. Ямайка обявява напуска британската Западноиндийска федерация, от която остава само отбор по крикет. Веднага са обявени конкурси за текст и музика на национален химн, както и за знаме, с награда от по 100 паунда за победителите. Очаквано, подобно на Хонконг, нито едно от предложенията за флаг (повечето - в синьо, жълто и зелено, някои - с лакостовски крокодилчета, други - с 14 звезди) не се харесва достатъчно и премиерът Александър Бустаманте назначва двупартийна комисия да изработи окончателен дизайн. Първото й решение обаче - флаг с хоризонтални зелени, жълти и черни ивици - прилича прекалено на знамето на Танганайка (която малко по-късно се обединява със Занзибар и се получава Танзания). Следващият лейаут включва жълт Андреевски кръст (виж Галисия, Шотландия и Амстердам) и доста по-напушено разположение на зелените и черните полета и, разбира се, е приет възторжено. Цветовете изглеждат панафрикански, но имат придадено значение - черното е за преодолените трудности, жълтото - за природните богатства и слънчевите лъчи, зеленото - за надеждата и земеделието. Това прави флагът на Ямайка единият от едва два държавни в целия свят (за другия - скоро), в които не присъства нито червено, нито бяло, нито синьо.



30 януари 2017

Британска индоокеанска територия

Рекох си след сложните панарабски истории и вексилологии да се разведрим с шарен тропически флаг, ама не ми се получи. Чети, чети...


Британската индоокеанска територия, подобно на Британски Вирджински острови, е задморска територия на Великобритания, намираща се точно по средата на Индийския океан, демек еднакво отдалечена от Танзания и Индонезия. Флагът, за разлика от другите с Юниън Джак в горния ляв ъгъл, радва с шарен фон във вида на редуващи се сини и бели вълни, а короната, символизираща Общността на нациите (бивша "Британска общност", бивша "Британска империя"), е набучена на комиксова палма. При-каз-ка. Ако очакваш плажовете на Британската индоокеанска територия да са изпълнени с мургави красавици в почти невидими бански, които сервират коктейли в кокосови орехи и безвкусни местни бири на туристи от Скандинавските страни, почервенели от горещото екваториално слънце, обаче сериозно грешиш.

Единственото население на над 1000-та острова, островчета и островченценца са около 3000 британски и американски военни в базата на остров Диего Гарсия. За туристи, журналисти и бившото коренно население достъпът до Британската индоокеанска територия е невъзможен. Бившо коренно население ли? В средата на 60-те Великобритания взима две решения - първото е да се отърве от голяма част от колониите си, другото - да предостави територия на САЩ за изграждане на военна база в Индийския океан (защото самите американци нямат владения там). Резултатът е, че Чагоските острови са отделени от Мавриций, който получава независимост. В процес, започнал през 1968 г. и завършил през 1973 г., абсолютно всички чагоси са насилствено изселени от островите. През следващите години има няколко съдебни дела и петиции, целящи чагосите да получат право да се върнат по родните си места - всичките неуспешни, а последният отказ е от 2016 г.

25 януари 2017

Обединена арабска република

Обединена арабска република е държава, съществувала между 1958 и 1961 г. след обединение на Египет и Сирия. Гамал Абдел Насер идва на власт в Египет (заедно с Мохамед Нагиб, който скоро изпада в немилост) с революцията от 1952 г., при която е свален крал Фарук, а британското влияние върху страната - елиминирано. Насер е социалист и панарабист, представите му за света се обобщават в идеологията насеризъм (знам, че ти звучи смешно, но се абстрахирай за момент, моля те). Сирийската история след края на Френския мандат, от своя страна, е изпълнена с войни и преврати, а притесненията от възхода на комунистите в страната и популярността на Гамал в арабския свят, особено след Суецката криза, кара БААС да потърси съюз с политическия си съмишленик от Египет. Речено - сторено. Само че нещата не се развиват според идеалистичния сценарий на сирийците, тъй като, въпреки уж равнопоставеността на двете територии, повечето от хората в правителството са египтяни, решенията се вземат еднолично от Насер, тайната полиция държи властта и въобще на север недоволството расте. Всичко приключва с поредния военен преврат, който изненадващо минава без сериозни кръвопролития и двете части на Обединената република се разделят по живо, по здраво.


Флагът на Обединена арабска република съдържа панарабските цветове - черно, бяло, зелено и червено. Те се появяват заедно за пръв път върху знамето на Арабското въстание срещу Османската империя по време на Първата Световна война. Черното идва от знамето на Мохамед, бялото - от Омаядския халифат, зеленото - от Фатимидския халифат, а червеното - от хариджитите и маринидите. Двете звезди символизират двете части на държавата.

Обединена република не нито първата, нито последната проява на панарабско обеднинение (но е единствената единна държава), а флагът й има влияние върху редица други в арабския свят. След раздялата самата Сирия запазва абсолютно същия флаг, докато Египет поставя орела на Саладин на мястото на звездите. По времето на Обединената република тя и Северен Йемен (чийто флаг е същият, но със само 1 звезда) образуват Обединени арабски държави в по-хлабава федерация. Арабската федерация между Йордания и Ирак съществува няколко месеца през 1958 г. През 1971 г. Муамар Кадафи, почитател на Несер и последовател на насеризма, поне в началото на властването си, инициира Федерация на арабските републики, която включва Либия, Египет и Сирия и която изтрайва чак до 1977 г., като Судан и Ирак няколко пъти се заричат да се включат, но в крайна сметка не го правят. По онова време Кадафи залага на червено-бяло-черния трикольор за флаг на Либия и едва след 1977 г. превключва на познатото ти чисто зелено. През 1974 г. Тунис и Либия възнамеряват да се обединят в Арабска ислямска република, но плановете се разсъхват почти веднага след подписване на меморандума. Панарабски оцветени са настоящите флагове на Судан (червено-бяло-черният трикольор с зелен тригълник откъм пилона), Палестина (същото, но с разменени места на цветовете), Йордания (като палестинския, но със седмолъча звезда върху триъгълника), Обединените арабски емирства (червеното тук е под формата на лента отляво), Кувейт (допълнителният елемент е черен и във формата на трапец), Йемен (който след обединението през 1990 г., ако приемем, че става дума за истинска държава, приема чистия трикольор, "овакантен" от Либия няколко години по-рано) и самата Либия (с дебела средна черна ивица и, най-накрая, полумесец със звезда). За десерт съм оставил Ирак - четирите цвята присъстват в неговият флаг от 1921 г., но през 1963 г., когато за кратко на власт идва партията БААС, е установен нов, които изглежда по същия начин като този на Обединената арабска република, но с 3 зелени звезди, а идеята им е Ирак да заяви готовност за присъединяване към обединена арабска държава. Интересното е, че в този момент Сирия също добавя трета звезда към собствения си флаг. БААС - социалистическа партия с ясно изявени панарабски цели, както забелязваш, е активна както в Сирия, така и в Ирак. Към края на 60-те лидерът й в Ирак Саддам Хюсеин успява да задържи властта, а на трите звезди е придадено ново значение - да отразяват трите идеала на партията - единство, свобода, социализъм. През 1991 г. към флага е добавен ръкописен текбир - свещената фраза "Аллах Акбар", след падането от власт на Саддам шрифтът на текбира е заменен с куфически, а през 2008 г. звездите отпадат и остава само надписа. В Сирия, или по-голямата част от Сирия, впрочем БААС е все още на власт, след като Хафез ал-Асад беше наследен от сина си Башар ал-Асад.

От годините по-горе можеш лесно да стигнеш до извода, че панарабизма е минал пика си в средата на 70-те, а идеалите на арабския национализъм и социализма са се трансформиали в парван за възхода на еднолични диктатури. Провалът на тези диктатури пък повлече вълна от революци и граждански войни и даде сили на една конкурентна идеология за региона - ислямизма.