08 май 2019

Монголия


Съвременна Монголия няма много общо със средновековната империя, като историята й започва през 1911 г. с революцията, последвала залеза на династията Цин в Китай. Това, което Богдо Хан постига, е автономия на Външна Монголия, докато Вътрешна си остава китайска и до ден днешен, а през 1921 г. с помощта на белогвардейския генерал Барон Унгерн (ако знаеш немски, ще ти е поне малко смешно), китайците са разбити окончателно и пътят към независимостта - открит. Още същата година обаче се намесват и червеноармейците, Унгерн е екзекутиран, а Богдо умира от рак на ларинкса като същи солсбърски клошар малко по-късно. Монголската народна република въвежда флага, състоящ се от 3 вертикални ивици - две червени за просперитета, една синя за небето - по нашему Тангра, през 1946 г., а до 1992 г. над сойомбото в лявата червена лента се кипри и петолъчка. Сойомбо е символ от едноименната писменост, разработена в края на 17-и век и изоставена в полза на очевидно по-монголската кирилица, и се състои от 10 елемента: огънят символизира успеха, като трите му пламъка са за миналото, настоящето и бъдещето; под него са слънцето и луната; двата тригълника идват от формата на острието на стрела и означават победата над външните и вътрешните врагове; двете хоризонтални черти са за народа на Моголия (закъде без народа?), а двата вертикални стълба са стени, символ на силата и единството; тайдзи-туто в средата на всичката тая купчина сме го обяснявали при корейския флаг - хубаво е, добре стои на знаме и копчета.

03 май 2019

Шампан-Арден


Сърца (по френски) за вас! Шампан-Арден е създаден през 1956 г. регион, който обхваща историческата провинция Шампан и френската част от планинската местност Ардени. Разнородните характеристики и идентичности на съставните департаменти се пренася през 1987 г. в ново лого и флаг, в които романтично се пресичат две сърца - жълто за лозята, шампанското и нивите и зелено за горите и реките. Административната реформа от 2016 г. обединява Шампан-Арден, Елзас и Лотарингия в нов мегарегион - Гран Ест, демек Големият Изток, и затрива и този нежен опит за идентичност.

24 април 2019

Унгария


Да си мине по реда и Унгария, щото вексилоложки поне, за разлика от политически, нещата там са ясни и скучни. Националното знаме на маджарите се появява в този си вид покрай революцията от 1848-1849 г. и, подобно на други революционни флагове от периода (чак ме мързи да изброявам), е вдъхновено от френския трикольор. Цветовете обаче са си от край време - взети са от унгарския герб, който пък се оформя в късното Средновековие, и се използват тук-таме по официални събития, като коронацията на Леополд II в Посони (демек Братислава) през 1790 г. В годините след потушаването на революцията флагът е забранен, но от 1869-а си влиза равноправно на австрийския в този на Австро-Унгария.

16 април 2019

Карачаево-Черкезия


Чета си пътеписа на Варламов за боклучения позор на Чита, столица на Забайкалския край в Русия, и разбрам, че от въпросния край по-мизерно е само в Тува и Карачаево-Черкезия. За Тува съм писал вече, дай да я видим тая Черкезия. За разлика от другите два района, това е репубика в най-южната част на кавказкия регион на Руската федерация, граничеща с непризнатата от никой друг Абхазия и самата Грузия. Как да не е бедна? И флагът й е беден - трикольор, някак твърде подобен на азерския, чак неудобно подобен - е къде е Азебайджан. Цветовете имат по две значения - синьото е за мира и карачайците и ногайците, зеленото - за природата и черкезите и абазините, червеното - за топлината и славяните. В центъра се кипри опростена адаптация герба, в която основна роля играе Елбрус, зад който изгрява слънцето.

09 април 2019

Асирия


Отново сме в Близкия изток, когото на Запад наричат Среден изток, щото близък изток сме им ние. Среден изток му викат и американците, макар на тях средно на изток трябва да се пада Ирландия примерно. Асирийците не са сирийци, или поне по-голямата част от тях не са - исторически населяват мега пъстрото кьоше, поделено от Ирак, Сирия и Турция, но диаспората по цял свят е като че ли още по-многолюдна, което, правилно се досещаш, говори за нелеко минало. Всъщност почти всички асирийци са християни, което не пречи в етническия им флаг да са преплетени един куп древни близкоизточни символи. В центъра е шамшату - знак на Шамаш, популярен месопотамски (а не хипопотамски) бог на слънцето и справедливостта. Жълтото кръгче неизненадващо е самото слънце, а шурикенът малко по-неочаквано е земята. Четирите вълнисти ленти, люшкащи се психеделично (все пак знамето е измислено към края на 60-те) към ъглите на флага, се състоят от по три ивици - синята е Ефрат, червената - Тигър, а бялата - Голям Заб (също река, нищо, че не си я чувал - тече в околностите на Ербил и се влива в Тигър). Фигурата отгоре изобразява друго божество - Ашур като стрелец, разположен в крилат диск.

28 март 2019

Венецуела, Колумбия, Еквадор

Еха, отново сме актуални! Задавал ли си си въпроса защо Колумбия, Венецуела и Еквадор имат почти идентични флагове? Отговорът е прост - подобно на Хондурас, Никарагуа, Ел Салвадор и Гватемала и те са били част, макар и за кратко, от една държава. Колумбия, наричана в наши дни Велика или Гран Колумбия за да се различава от настоящата, обхваща териториите на трите, както и части от Перу, Бразилия, Панама и Гвиана, в периода 1819 - 1831 г. Самият флаг е създаден от оригиналния либертадор Франсиско де Миранда още за Първата венецуелска република през 1811 г. Има три версии за произхода на цветевете, като най-популярната е разговор между Франки и не кой да е, Йохан Волфганг фон Гьоте, по време на купон във Ваймар през 1785 г., когато знам те тебе Гьоте му дудне за основните цветове в субтрактивния модел - жълто, синьо и червено. Де Миранда споменава и фреските с колумбовото откритие на Америка на Ладзаро Тавароне в Палацо Белимбау в Генуа, както и хамбургските бюргервахета, но нека се прудържаме към онази напоена с мозелски ризлинг размяна на идеи между двамата големи. За десетината си години история Велика Колумбия използва 3 версии на знамето, които намират отражение и при наследниците й. Венецуела се спира на по-консервативен трикольор, докато Еквадор и Нова Гранада, както се нарича съвременна Колумбия в първите години на самостоятелното си съществуване (усещаш ли как се опитвам да те омотая, усещаш), избират варианата с ивици в 2:1:1 в полза на жълтата. Ето ги и бандерите фор йор вюинг плежър (то на венецуелците друго не остана):



14 март 2019

Рифска република


Най-странното на Рифската република е, че си има име на български, предвид слепотата, която твърде често демонстрираме за исторически събития от не чак толкова далечното минало в не чак толкова далечни територии (за сметка на сляпото повтаряне на национално-патриотични мантри и легенди). Има си и име на берберски - ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, демек е берберска държава. Просъществува сравнително кратко - между 1921 г., когато Абд ел-Крим обединява племената в бунт едновременно срещу испанските окупатори и мароканския крал, и 1926 г., когато френски и испански военни сили, използвайки химическо оръжие, сломяват републиката. Флагът е червен, с бял квадрат (скандално подценяван лейаут в наши дни), в който има зелен полумесец и звезда, като звездата е всъщност Печата на Соломон - символ, разпространен в МЕНА от Израел, та до Мароко.