Бугенвил

Постингът излиза с тагове "регионален" и "държавен", с тенденция към второто - Бугенвил е автономен регион в източната част на Папуа Нова Гвинея, обващащ островите Бугенвил, Бука и няколко атола, който в края на миналата година избра независимостта на референдум с подкрепа от 98%. Амбициите за самостоятелност датират още от периода на австралийска администрация в през 70-те години, когато за кратко просъществува Република Северни Соломони (географски островите са част от архипелага Соломонови острови), преди да бъдат предадени на новосъздадената Папуа Нова Гвинея и да бъдат обхванати от гражданска война, продължила до 1998 г. От тогава e и флагът, който е натоварен с доста детайлна символика. В центъра е упе - традиционно носено на главата от девойките на острова, докато "порастват" - интересно е, че тогава посещават училища, до които нямат достъп други жени. Черният диск символизира (само без расизъм) цветa на кожата на коренното население, а белият е капкап - перлено украшение с кръгла форма, 24-те зелени зъбци са земята, а синият фон - очевидно океанът.

Корсика и Сардиния

Един или четирима, освободени или поробени, Франция или Италия. Тази история има много нюанси, но е най-вече стара и като всички стари истории на едно от местата, имащи се за кръстопът на цивилизации, обединява дотогава, докато започне да разделя.

Всичко започва през 1096 г., в ранните фази на Реконкистата, когато арагонския крал Педро I разбива маврите в Битката при Алкорас, според легендата - с помощта на самия Свети Георги. Малко по-късно арагонците обръщат вниманието си и към Корсика и Сардиния, като в дълги периоди надделяват за контрола на островите над близките републики Генуа и Пиза. От тогава датират и първите изображения, зачисляващи една мавърска глава като символ на Корсика и цели 4 - като символ на Сардиния. В някакъв момент превръзките на главите падат върху очите и на петимата. В края на 18-и век корсиканския патриот Паскуали Паоли отново поставя превръзката на челото на местния мавър за да отбележи уви карткотрайната независимост на острова между генуезката и френска власти. През следващите години превръзките пак покриват очите - хем като протест, хем официално. Чак до 1980 г. в Корсика и едва 1999 г. - в Сардиния, когато маврите отново проглеждат.