Свикнали сме да мислим, че партийно и идеологически наложени национални флагове може да има само в диктатури от Третия свят. И грешим.
Националният флаг на Португалия е избран от нарочна комисия, съставена от художника Колумбану Бордалу Пинейру, журналиста Жоау Шагаш, писателя Абел Ботелю и революционерите Ладислау Перейра и Афонсу Паля, през 1911 г. Преди избора се води виртуална война за дизайна, но комисията чисто и просто формализира наложеното от организиралата на 5 октомври предходната година преврат Републиканска партия предложение. Цветовете червено и зелено не са традиционни за Португалия и не означават нищо - това са цветовете на знамената, развявани от привържениците на републиканците при революцията.
По-интересни са разместения баланс на цветните полета и композицията с герба, които правят португалския флаг уникален и запомнящ се. Малките сини щитове се асоциират с подвизите на Афонсу Енрикеш (бъдещият крал Афонсу I) по време на Реконкистата и Чудото от Оурике (1139 г.) - щитовете отбелязват петте убити от Афонсу мавърски крале, а петте сребърни безанта във всеки от тях - петте рани на Иисус на кръста; общият брой на безантите пък съответстват на тридесетте сребърника, платени на Юда. Афонсу I пръв разполага щитовете върху бял флаг със син кръст, макар броя на безантите в тях тогава да е бил по-голям. В червения бордюр са изобразени 7 замъка, символизиращи седемте мавърски крепости, завладени от Афонсу III при конкистата на Алгарве през 1248 г. (за да могат днес розови англичани да се пекат на местните плажове без страх от ислямски терористи). През следващите векове държавният флаг е бял с герба с корона, която варира при различните крале. През 1830 г. либералите, подкрепящи кралица Мария II, издигат знаме, разделено вертикално през средата - синьо отляво и бяло отдясно. Паралелно се използва и военноморска версия, при която синьото заема само 1/3, а бялото - 2/3 от дължината и която поради някаква причина се установява и по-късно е пренесена като 2/5 срещу 3/5 в републиканския флаг. Жълтата конструкция зад герба пък е армилярна сфера - навигационен уред, използван от мореплавателите при Великите географски открития през Мануелитската епоха.
Абе, красиво се е получило. Макар и да е сбъркано.
Тук има снимчици от Лисабон, а тук - повече за покойното португалско ескудо.
Националният флаг на Португалия е избран от нарочна комисия, съставена от художника Колумбану Бордалу Пинейру, журналиста Жоау Шагаш, писателя Абел Ботелю и революционерите Ладислау Перейра и Афонсу Паля, през 1911 г. Преди избора се води виртуална война за дизайна, но комисията чисто и просто формализира наложеното от организиралата на 5 октомври предходната година преврат Републиканска партия предложение. Цветовете червено и зелено не са традиционни за Португалия и не означават нищо - това са цветовете на знамената, развявани от привържениците на републиканците при революцията.
По-интересни са разместения баланс на цветните полета и композицията с герба, които правят португалския флаг уникален и запомнящ се. Малките сини щитове се асоциират с подвизите на Афонсу Енрикеш (бъдещият крал Афонсу I) по време на Реконкистата и Чудото от Оурике (1139 г.) - щитовете отбелязват петте убити от Афонсу мавърски крале, а петте сребърни безанта във всеки от тях - петте рани на Иисус на кръста; общият брой на безантите пък съответстват на тридесетте сребърника, платени на Юда. Афонсу I пръв разполага щитовете върху бял флаг със син кръст, макар броя на безантите в тях тогава да е бил по-голям. В червения бордюр са изобразени 7 замъка, символизиращи седемте мавърски крепости, завладени от Афонсу III при конкистата на Алгарве през 1248 г. (за да могат днес розови англичани да се пекат на местните плажове без страх от ислямски терористи). През следващите векове държавният флаг е бял с герба с корона, която варира при различните крале. През 1830 г. либералите, подкрепящи кралица Мария II, издигат знаме, разделено вертикално през средата - синьо отляво и бяло отдясно. Паралелно се използва и военноморска версия, при която синьото заема само 1/3, а бялото - 2/3 от дължината и която поради някаква причина се установява и по-късно е пренесена като 2/5 срещу 3/5 в републиканския флаг. Жълтата конструкция зад герба пък е армилярна сфера - навигационен уред, използван от мореплавателите при Великите географски открития през Мануелитската епоха.
Абе, красиво се е получило. Макар и да е сбъркано.
Тук има снимчици от Лисабон, а тук - повече за покойното португалско ескудо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар