Триест, пристанище в северния край на Адриатическо море, става владение на Хабсбургите в края на 14-и век и остава такова (с кратко прекъсване по време на Наполеоновите войни, които така или иначе разбишкват цяла Европа) до края на Първата Световна война. Тогава става интересно. След спорната, демек фашистка италианска администрация на региона в междувоенния период, Триест се оказва с временния статут на Свободна територия след края на Втората Световна. Ситуацията е деликатна - от едната страна са италианците, традиционно по-силно представени в градовете на Адриатика, и демократичния Запад, от друга - славяните, по-голяма част от населението на региона, и Югославия, тогава все още неразделна част от Източния блок. Разделението е отразено и в самата администрация на Свободната територия, разделена на две зони. Статутът се запазва до 1954 г., като междувременно Триест е пълноправен участник в Плана Маршал, когато Югославия и Италия ефективно взимат своето и поделят областта. Това не става официално чак до 1977 г., когато е ратифициран двустранния договор от Осимо, подписан 2 години по-рано.
Що се отнася до флага, той отразява герба на града, който пък изобразява копието на Свети Сергий, което се и съхранява в местната катедрала.
Триест е известен и с друго - тук в началото на 19-и век е основана застрахователната компания Дженерали, една от най-големите в света в момента. Бидейки австрийска фирма, за нея в Прага е работил самият Франц Кафка - примерен служител, оказва се, освен гениален писател. Логото на Дженерали обаче изобразява крилатия лъв на Свети Марк от флага на Венецианската република. Иронично Триест е едно от малкото местенца в северна Адриатика, което Венеция не управлява навремето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар