Полумесецът и звездата са древен символ, използван в Близкия Изток от редица доислямски цивилизации, в това число Византия и някои тюрки. Някак естествено започва да се появява върху бойните знамена на Османската империя, най-постоянно във флота. Любопитна е историята на кроасана, който според легендата възниква след турска обсада на Виена или Будапеща през 17. век. Легендата си е легенда, но преди няколко години ислямистите в Алепо забраниха печивото - може би най-възмутителното им престъпление срещу съвременната цивилизация.
Червеният флаг с полумесец и звезда става официален за Османската империя едва в средата на 19. век, като част от танзиматските реформи, целящи да модернизират държавата. В герба на империята присъстват две знамена с полумесец - зелен за халифата (т. е. религиозната власт) и червен за султаната (т. е. монархията). След създаването на Република Турция флагът на практика си остава същият.
По-интересно е как и защо на полумесеца се гледа като на символ на исляма. До 50-те години на 20. век това не е така. Всъщност символът до този момент като че ли присъства по-често в европейската хералдика - Портсмут в Англия, Хале и Шлезвиг в Германия, Хърватска, редица полски градове през герба на шляхтичкия род Тарновски. Разпадът на Османската империя обаче създава куп държави, които продължават да го използват за националните си флагове - Либия, Алжир, Тунис. Много от новоосвободените мюсюлмански страни след края на колониалната ера, които нямат нищо общо с османците, също го възприемат - Пакистан, Малайзия, Мавритания, Туркменистан, Узбекистан. Това съвпада с един вид ренесанс на религията и възприятието на полумесеца прави преход от националното и светското към верското, при това с твърде рехава обосновка в Корана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар