Блек кънтри

Блек кънтри е област в Уест Мидландс между градовете Бирмингам и Улвърхемптън, който в края на 18-и и през 19-и век е сърцето на индустриалната революция във Великобритания. Името си дължи на почернялата от саждите земя или откритите мини за въгледобив, абе, като цяло не особено живописна картинка. С флаг се сдобива през 2012 г., като част от инициативите по случай диамантения юбилей на кралица Елизабет II, а и Олимпийските игри в Лондон, а дизайнът е дело на 12-годишната тогава Грейси Шепард. Цветовете са вдъхновени от цитат от 1862 г. на американския консул в Бирмингам Елахю Бърит, който описва Блек кънтри като "черна през деня и червена през нощта", заради гъстия дим от пещите, закриващ небето през деня, и огъня от същите, озаряващ региона през нощта. Бялото поле е във формата на пещ за стъкло, а веригата е типичен продукт на местната металургична индустрия за онези времена. Веригата и цветовете уви обаче периодично стават повод флагът да бъде асоцииран погрешно с колониалното минало на държавата и участието в търговията с роби - вероятно и ти щеше да си помислиш нещо подобно, ако не знаеше историята. Но ето, сега я знаеш.

Бяло знаме

Бялото знаме е универсално приет символ за капитулация и временно примирие при бойни действия, чийто произход и символика са изгубени назад във времето. Знае се със сигурност обаче, че се е използвало още по времената на Римската империя и китайската династия Хан в двата края на цивилизования свят преди 2 хилядолетия, с което отпада популярната теория за връзка с предреволюционния флаг на Франция, хехе.

Минесота

Още един ужасяващ флаг от Съединените щати - този на Минесота, избран за един от 10-те най-грозни от Северноамериканската вексилоложка асоциация преди няколко години. Първият вариант от 1893 г. е бял от едната страна и син - от другата, през 1957 г. цветът става син и за двете, а настоящият е от 1983 г., като съдържа версията на щатския печат от тази година. Самият печат е модифициран леко след това, но основните елементи остават същите, дръж се здраво: венец от местен вид орхидеи, залязващо слънце, три бора, индианец с копие на кон, пионер, орящ нива, с брадва и пушка до него, реката Мисисипи с водопада Сейнт Антъни, лента с надпис (на френски, как иначе) L'Étoile du Nord, защото щатът е най-северният след Аляска, и годините 1819 за Форт Снелинг, 1858 за създаването на щата и 1893 за самия флаг. Бляк.

Уралска република

На 1 юли 1993 г. губернаторът на Свердловска област на Руската федерация обявява създаването на Уралска република по силата на референдум, проведен сред жителите на областта по-рано през годината. Няколко месеца след това губернаторите на Пермска, Челябинска, Оренбургска, и Курганска изявяват желание да се включат в новата република (която не е независима, но се ползва по-висок ранг като субект на федерацията). На 9 ноември същата година президентът Борис Елцин, който всъщност е родом от региона, разформирова републиката и връща Свердловска област, която продължава да е част от Русия в тази си форма. Това е. Флагът е класически трикольор, като бялото символизира снега, зеленото - горите, а черното - планините. Първите два цвята съвпадат с цветовете на Сибирската и Забайкалската белогвардейска република, съществували за кратко по време на Гражданската война от 1917–1922 г., което може и да подразнило централната власт.

Секейска земя

Секеите са етническа група, близка до унгарците, макар точният им произход да е спорен. Територията, която се населяват, се намира в източната част на Трансилвания - там, където в Средните векове е минавала границата между Унгария и Османската империя, а сега е приблизително в центъра на Румъния. Знамето е производно от герба на историческата област, като осмолъчната звезда е всъщност Слънцето

Канадски инуити

Инуитите са едни от Първите нации, както в Канада се наричат народите, населявали Северна Америка преди пристигането на европейските заселници. Освен в най-северните региони на Канада, инуити живеят и в Аляска и Гренландия. Инуит Тапириит Канатами, в превод "инуити, обединени с Канада", на инуитски ᐃᓄᐃᑦ ᑕᐱᕇᑦ ᑲᓇᑕᒥ, е организация, основана през 1971 г., обединяваща и представляваща около 60 хиляди от тях. Флагът им с танцуващи инуитски фигурки може и да не е най-щурият сред Първите нации, но е най-веселият и стилен.

Израел

Държавният флаг на Израел е приет няколко месеца след създаването на държавата през 1948 г., но първообразът му се появява още през 1897 г. за Първия ционистки конгрес в Базел. Бялото платно с две сини ивици наподобява еврейското молитвено покривало талит, а цветът произлиза от багрилото тхелет, извличано от морски мекотели и споменавано многократно в Стария завет и други религиозни текстове на юдаизма, но и чиято технология за производство е изгубена във времето. Хексаграмът пък е древен символ, макар и първоначално предимно декоративен и да се употребява наравно от християни и мюсюлмани. Звездата на Давид конкретно е част от малко по-комплексния Печат на Соломон, а с юдаизма започва да се асоциира по-масово в Средните векове, след като кралят на Бохемия и император на Свещената Римска империя Карл IV я зачислява на пражките евреи през 1354 г. Пентаграмите във флаговете на християнска Етиопия и мюсюлманско Мароко впрочем също идват от Печата на Соломон.

Сисплатина

Дълги години Банда Ориентал, наречена така, защото е на изток от река Уругвай, е оспорвана от португалските и испански колонисти в Южна Америка. През 1811 г. Хосе Артигас повежда бунта срещу Испания и обявява провинцията за част от независимите Обединени провинции Рио де Ла Плата, които обхващат части от днешна Аржентина, Уругвай, Боливия и южна Бразилия. След 10 години бразилците анексират региона и го наричат провинция Сисплатина, което ще рече "от тази страна на река Ла Плата". Провинцията устисква 5 години преди да стане обект на Сисплатинската война между Аржентина и Бразилия - конфликт, който е решен след намесата на Великобритания и завършва със създаването на независим Уругвай върху част от от провинцията. След няколко години другата част също опитва да се откъсне от Бразилия и просъществува известно време като Република Рио Гранде, но в крайна сметка е доброзорно върната в границите на империята. Флагът на Сисплатина се състои от две зелени ивици и една бяла, върху която са изобразени армилярна сфера и кръста на Ордена на Христос, подобно на герба на Бразилската империя.

Сомалиленд

Сомалиленд е автономен район и непризната независима държава в северната част на Сомалия, която от години де факто е в категорията "разпаднала се държава". Флагът на Сомалиленд е приет през 1993 г. и е издържан в панарабските цветове. Върху бялото поле е изобразена черна звезда, върху зеленото - шахада (لا إله إلاَّ الله محمد رسول الله, което на български ще рече "Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е Негов пратеник"), а върху червеното - нищо.

Покатело

Не очаквам да знаеш каквото и било за Покатело - градчето, което преди година-две се прочу с най-грозния флаг в целия свят. Флаг е, всъщност, силно казано, защото нещото прилича много повече на лого на фирма за матраци или за селскостопанско оборудване или на туристическа агенция, предлагаща пътувания в Централна Азия или каквото и да е друго, изработено от внука на собственика на Уърдарт в лятната ваканция, но не и знаме - от начало до © и ™ символите. Покателските общинари реагираха на посрамването по начина, по който биха реагирали общинарите навсякъде по същия този свят, в който най-грозно е знамето на Покатело, и обявиха публичен конкурс с нарочен комитет, който получи над 700 дизайна. За разлика от други злочести публични конкурси с над 700 получени предложения и за щастие, всеки от шестте финалиста ставаше до някаква степен, а още по-невероятно е, че победителят си става отвсякъде. Имаме планините Банък и реката Портньоф, но и ярките, контрастни цветове, асоцииращи се с изкуството на коренното население, имаме и заигравката със слънчевите лъчи, превръщащи се в сняг по планинските върхове, както и асиметрията, които правят новия флаг на Покатело, Айдахо уникален. Муй биен!

Словакия и Словения

Наистина не мога да разбера защо толкова много хора не могат да отличат една държава със славянско име, появила се на картата за пръв път в началото на 90-те при разпада на източноевропейска федерация, известна с красивите си планини и жени, с трикольор в панславянските бяло, синьо и червено и герб, на който са изобразени три върха, за държавен флаг, от друга, напълно различна и уникална държава, която за разлика от първата е със славянско име, появила се на картата за пръв път в началото на 90-те при разпада на източноевропейска федерация, известна с красивите си планини и жени, с трикольор в панславянските бяло, синьо и червено и герб, на който са изобразени три върха, за държавен флаг. Оказва се, че объркването е толкова често срещано, че дори се налага посланиците на Словакия и Словения да организират нарочни събития, като това в Лондон, за да обясняват разликите, които са очевидни, дано наистина присъствалите да не са напуснали по-несигурни в това.

Катанга

Белгия може да е безобидна държава с не особено внушителна история, но когато стане дума за колониалното й минало, най-точното определение е пълен кошмар. Да, другите европейски метрополии също са експлоатирали безскрупулно подчинените им отвъдморски територии (на някои от търговските компании, създадени за целта, вече съм се спирал в блога), но сред държавите, пръкнали се от бившите британски, френски, португалски, испански колонии, все някоя успява да прокопса. За разлика от трагичното наследство на Белгия.

Белгийско Конго обявява независимост на 30 юни 1960 г., а за първи министър-председател е избран лидерът на освободителното движение Патрис Лумумба. Белгийците обаче не се дават лесно и саботират реформата в армията, а само месец по-късно югоизточната провинция на страната Катанга се отцепва с подкрепата на доскорошните колониални сили. Патрис Лумумба апелира за помощ към ООН, но е първоначално отсвирен, а когато накрая международната общност се навива да прати мисия, тя безучастно наблюдава как конфликтът ескалира. Отчаяният Лумумба се принуждава да се обърне към Съветския съюз, което пък дава повод на президента Жозеф Касавубу да го отстрани от власт. През септември бъдещият диктатор Мобуту Сесе Секо организира преврат, арестува Лумумба и го изпраща в Катанга, където бившият премиер и двама негови министри са разстреляни, телата им са насечени на парчета и изгорени със сярна киселина, а костите им - разпръснати. По-късно става ясно, че самите САЩ и Великобритания са имали планове да отстранят Лумумба, което обяснява пасивността на международните сили, докато превратаджиите и белгийците свършат мръсната работа.

Катанга е всъщност най-богатият на природни богатства регион в цяла Африка с огромни залежи от мед, злато, кобалт (който се използва за производството на батерии, добива се при нечовешки условия и е "петролът" на бъдещето, с всички отрицателни последствия), диаманти, уран и какво ли не. Белгия и международните минни компании нямат никакво намерение да оставят всички тези ресурси в ръцете на някаква си там независима държава. Марионетната държава Катанга просъществува до 1963 г., когато капитулира пред конгоанската армия и сили на ООН. Малко странно, но лидерът й Моис Чомбе дори изкарва една година като министър-председател на Конго малко след това. Автор на флага е белгийският банкер и архитект Луи Драсен, цветовете не са толкова интересни, колкото трите "хикса" в бялото поле - става дума за т. нар катангски кръстове, или ханда - медни отливки, използвани като средство за разплащане в района в продължение на векове, чак до началото на 20-и век.

Веган

Не остана житейска област, която вегните да не са засрали в последно време. Ето, че си имат и флаг. Цветовете не значат нищо, V-то е ясно - от ветеринар. Първите постинги в групата, където е създаден флага, са на иврит, така че, воала, еврейският заговор за унищожаване на човечеството е потвърден.

Багратуни

Не е съвсем сигурно, че е държавен флаг на царство Ани, всъщност изобщо не е сигурно, че става дума за флаг, но пък е интересно завръщане към съвсем първия постинг в блога от преди година и половина. В края на 9-и век Ашот I от благородническия род Багратуни извоюва независмостта на Армения от арабите, а в средата на следващия столицата е преместена в Ани, известен като "Града на 1001 църкви и 40 порти". След още един век арменското царство е завладяно от Византия, а през Ани минават кюрди, грузинци, монголи, преди да бъде разрушен от силно земетресение през 1319 г. След Първата Световна и Турско-арменската война (с всичкия му геноцид) Ани остава от турската страна на границата, а въпреки вековете на опустошения руините му продължават да изглеждат величествено. Лъвът с кръст на тъмночервен фон е само един от символите на древните и средновековни арменски царства (някой ден ще обърна повече внимание на темата, само ще спомена, че през 1885 г. Гевонд Алишан създава трикольор в червено, зелено и бяло за арменската диаспора в чужбина).

Боливия

Боливия е странна държава, включително и с това, че има два национални флага. Независимостта й е обявнеа през 1825 г. от венецуелския революционер Антонио Хосе де Сукре, преди това президент на Перу, който решава да я кръсти на мехор либертадора Симон Боливар.

Държавният флаг датира от 1851 г. и е решен в нетрадиционната за района комбинация от червено, жълто и зелено. Върху средната лента е поставен държавния герб, който, от своя страна, изобразява планина с изгряващо слънце и сребърна мина, кондор, алпака, палма, житен сноп, фригийска шапка (символ на революцията - поради същата причина присъства върху гербовете на Колумбия и Хаити и е носена от Свободата в онази картина на Дьолакроа с циците) и по 3 боливийски флага от двете страни, които, слава Богу, не съдържат герба, защото щеше да си...

Така, преди да ми дойдат тия ми ти освободители, че и преди да дойдат тия ми ти колонизатори, западната част на Южна Америка съставя Империята на инките - сложна държава с богата култура, част от които са и випала - квадратни флагове, състоящи се 49 полета, оформящи диагонални "ивици" в цветовете на дъгата. Съществуват различни варианти на випала, като във времената на империята цветът на средната ивица означава един от четирите й региона. През 2008 г. президентът Ево Моралес дава на випалата на Кула сую статус на втори национален флаг, което, разбира се, се харесва от наследниците на индианските племена, но явно не допада чак толкова на по-бялото население на страната.

Карело-финска съветска социалистическа република

На 23 август 1939 г. Нацистка Германия и СССР подписват договор за ненападение, известен и като пакт Рибентроп-Молотов, в чийто допълнителен протокол си определят сферите си на влияние в североизточна Европа. След като си поделят Полша, Съветския съюз пристъпва към анексиране на полагащите му се според споразумението Латвия, Естония и Финландия. На 30 ноември, без да са обявили война, руснаците бомбардират Хелзинки и нахлуват във Финландия с над 450-хилядна армия. В края на Зимната война СССР не успява да превземе Финландия (на която в хода на Втората Световна война се налага да се бие и срещу руснаците, и срещу нацистите за да запази независимостта си, абе шантава история), но успява да отчупи парчета от територията й - Карелския провлак, части от областите Сала и Кунсамо и полуостров Рибачий (a СССР е изключен от Обществото на народите). Те са присъединени към досегашната Автономна карелска съветска социалистическа република в състава на Руската съветска федеративна социалистическа република, като новосъздадената административна единици - Карело-финската съветска социалистическа република - е повишена в ранг и става 16-ата република на Съветския съюз.

През по-голяма част от историята си Карело-финската СССР е наказана с вариант на държавното червено знаме със сърп и чук, под които просто е изписано името й на руски и финландски. Получава по-нов модел флаг едва три години преди да бъде разформирована и върната в състава на РСФСР - през 1953 г. Причината за понижението в статус е знак на добра воля в процеса на стопляне на отношенията между СССР и Финландия по време на Студената война - т. нар. финландизация. Червеното, заемащо 19/30 от широчината на флага, е ясно, синьото (1/6) символизира реките и езерата в областта, а зеленото (1/5) - горите. По-надарените математически сред вас вече са пресметнали, че сборът на 19/30, 1/6 и 1/5 е 1. Днес на мястото на бившата 16-а република се намира Република Карелия, отново в състава на Руската федерация, чийто флаг е всъщност по-конвенционален трикольор, базиран на този на Карело-финската СССР от преди 60 години.

Босна и Херцеговина

Босна е имала един куп различни флагве, при все и не държавни, през последните 200 години - османския зелен с полумесец на Босненския еялет, червено-жълтия по време на австро-унгарското управление на областта, чисто червения с югославския трикольор в кантон в състава на СФРЮ, белия с герба на Котроманич - династия, управлявала Босна в средните векове (син щит с бяла диагонална лента и 6 златни фльор-де-лиса) - след отделянето на републиката през 1992 г.

Настоящият е избран след края на гражданската война в средата на 90-те. Първите предложения от 1997 г. са некрасива смесица от сини и червени елементи, контури на границите (винаги лоша идея, с изключение на Кипър) и лаврови клонки. През януари следващата година е създадена комисия, съставена от интелектуалци от бошняшката, хърватската и сръбската общности, която излъчва шортлист с 3 предложения, обединени от употребата на цветовете небесносиньо (от флага на ООН, подобно на Сомалия), бяло и жълто, подредени в геометрични фигури. След като парламентът не успява да избере нито едно, на 4 февруари Върховният международен представител в Босна по силата на Дейтънското споразумение Карлос Вестендорп еднолично избира флага, под който да се състезават босненските спортисти на започващата само 3 дни по-късно Зимна Олимпиада в Нагано, като заменя синьото с това от флага на Съвета на Европа. Странно обърнатият триъгълник символизира трите етнорелигиозни (няма такава дума, ама е единственият сравнително приемлив начин да се опишат) групи в страната. При звездите пък има една подробност, която вероятно не си забелязал, дори да си запознат с флага - най-горната и най-долната не са изобразени в цялост с идеята, че броят им е "безкраен". В интерес на истината, не е любимото ми знаме, има нещо unsettling, с извинения за моментния английски, в него, но щом върши работа.

Сао Пауло

Сао Пауло е най-богатият от 26-те бразилски щата и носи името на столицата си и най-голям град в Южна Америка. Флагът му се състои от 13 черни и бели хоризонтални ивици, червен кантон с 4 жълти звезди и кръг с карта на Бразилия в синьо. Картата е на Бразилия, защото е изработен от Жулио Рибейро през 1888 г. по повод провъзгласяването на Първата република. За държавен флаг обаче тогава е избранo предложението на Раймундо Тешейра Мендес и това е добре. През 1946 г. знамето на Рибейро получава нов шанс, този път като официално на щата. 13-те ивици отброяват дните и нощите прекарани от бандейрантес - ранни португалски заселници - в изследването и, нека си го кажем, разграбването на вътрешността на страната (макар че не може да бъде прикрито влиянието от флага на САЩ), червеният правоъгълник е за пролятата от тях кръв, като трите цвята символизират и трите раси в основата на бразилската нация, звездите пък са съзвездието Южен кръст.

Южен Виетнам

В средата на 19-и век Франция постепенно овладява югоизточна Азия и създава колонията си Френски Индокитай. В началото на Втората Световна война пристигат японците, които окупират по-голяма част от Индокитай, но запазват френската администрация на колониите по модела на режима на Виши в метрополията. Междувременно комунистическите отряди Виет Мин, водени от Хо Ши Мин, подемат борба първо срещу японците, а после и срещу французите в Първата индокитайска война. Войната завършва с унизителна загуба на Франция, а на Женевската конференция през 1954 г. Индокитай е разделен на 4 - Лаос, Камбоджа, Северен Виетнам (контролиран от Хо Ши Мин) и антикомунистическия Южен Виетнам с планирани обединителни избори 2 години по-късно. Отказът на лидерът на Юга Нго Дин Дием да спази женевските договорки води до създаването на партизанското движение Виет Конг, а размириците ескалират в прословутата Виетнамска война, в която се злополучно се замесва и САЩ и която завършва с падането на Сайгон през 1975 г. и обединението на социалистически Виетнам.

Още Джа Лонг, първи император на Виетнам от династията Нгуен, използва жълт флаг в началото на 19-и век. През 1890 г. император Тхан Тхай добавя 3 червени ленти, като средната е пресечена. Този флаг се завръща за няколко месеца през 1945 г., когато формално е възстановена Виетнамската империя, а през 1948 г. Държавата Виетнам, както се зоват тогава териториите, контролирани от режима в Сайгон, приема леко модифицирана версия - с непрекъсната средна лента. Единият от начините, по който могат да се тълкуват лентите, е че символизират обединението на трите исторически региона на страната - северен, централен и южен. Другият е използването на една от осемте триграми на даоизма - символи, състоящи се от 3 чертички, всяка от които може да бъде пресечена или не. Въпросната триграма - ли (както е върху флага на Тхан Тхай) - означава юга (нам в самото име на страната се превежда като южен от китайски), слънцето, светлината и огъня. Иронично, триграмата с три непрекъснати чертички означава северозапада, силата и небето.

Чехия

Малко куриозно страната с една от най-интересните и богати култури в Европа периодично изпада в кризи на (символите на) националната идентичност. Държавата Чехословакия възниква при разпада на Австро-Унгария в края на Първата Световна война, но се оказва, че историческият флаг на Бохемия - бяло и червено - е идентичен с този на съседна Полша. Което би създало объркване по-нелепо от това със Словакия и Словения, избрали еднакви трикольори с герб при независимостите си, обявени в рамките на броени месеци 70 години по-късно. Но за това - след малко. В Чехословакия е създадена комисия (какво друго?), която харесва предложението на архиваря Ярослав Курса, който добавя син триъгълник към двуцвета - първоначално стигащ до 1/3 от дължината на знамето, коригирано до 1/2 при официалното приемане през 1920 г. През 1992 г. се решава федеративната република да се раздели, като в процеса на преговорите двете страни се съгласяват да не използват символите й за новите държави. Година по-късно обаче чехите тихомълком се отмятат и запазват флага, и слава Богу, защото флагът е хубав и отличителен. Въпросът с името обаче продължава да ги терзае, а от няколко години се опитват да наложат Czechia вместо Czech Republic на английски, даже Гугъл се включи в ребрандинга наскоро.

Сомалия

През 1960 г. Британски Сомалиленд и бившата Италианска Сомалия, се обединяват в независимата Република Сомалия - "държава", обхващаща Африканския рог и намираща се в състояние на гражданска война през по-голяма част от историята си. Кавичките са си твърде меко определение за положението там, а ако някога някъде има класация за провалена държава, Сомалия категорично ще заеме първото място (макар и с малка разлика пред съседите от другата страна на Аденския залив - Йемен). Което е жалко, при все и не чак толкова, колкото всички останали проблеми, защото сомалийският флаг е един от по-оригиналните и сполучливи в региона. Създаден е още през 1954 г. от Мохамед Ауале Либан като етнически флаг на сомалийския народ, а петте лъча на звездата символизират петте места, където живеят сомалийци - гореспоменатите две колонии, Джибути, Етиопия и Кения. Небесно синьото пък е директно заимствано от флага на ООН.

Вейшнория

Миналата седмица се проведе едно от най-мащабните съвместни военни учения на армиите на Русия и Беларус Запад-2017. Всяко военно учение си има нужда от сценарий, който обикновено е глупав, но понеже и най-висшестоящите шапкари са започнали като момченца, играещи си с пластмасови войничета, викайки Трррртатататата, никога скучен. В нашия случай Русия и Беларус бяха "добрите" Север, а защото на никого в реалния живот не му хрумва да търси нещо в Русия, "лошите" Запад бяха съставени от измислените Вейшнория, Весбария и Лубения. Вейшнория заема северозападните част на Беларус, където, случайно или не, подкрепата за диктатора Лукашенко е най-слаба, Весбария се намира там, където са част от Литва и Латвия, Лубения - Полша и част от Литва. Самото име Вейшнория е с балтийски произход и означава "този, който охотно угощава" и вероятно е избрано без нарочен умисъл. Подобно на полските си съседи със Сан Ескобар, беларуските интернет потребители захапаха темата и за нула време Вейшнория се сдоби с герб, знаме, паспорти, валута, МВнР, повечето безсмислени, но, хей, кой отказва малко онлайн забава на гърба на безхаберните си институции. Гербът изобразява щъркел на син фон - щъркелът се среща сравнително често в хералдиката, нерядко и в съседните страни, като вейшнорския прилича най-много на община Елба-Хавел в окръг Щендал в германската провинция Саксония-Анхалт. Флагът пък следва лейаута на традиционния беларуски, но със синя средна ивица, към който, кой знае защо е добавен златен Лотарингски кръст.

Испания

През 1496 г. херцогът на Бургундия Филип Хубави се жени за испанската инфанта Хуана Кастилска и по-късно става първият крал на Испания от династията на Хабсбургите. С него в страната пристига белия флаг с червен Бургундски кръст (подобен на Андреевския, но с характерен назъбен контур), под който Испания изгражда империята си в Америка. През 18-и век на власт са вече Бурбоните, а Карлос III забелязва, че морските знамена на повечето европейски сили, управлявани впрочем от негови братовчеди от същата династия, са предимно бели и през 1785 г. заръчва на военноморския министър Антонио Валдес и Басан (един човек е) да изработи нов, по-отличаващ се флаг за армадата. Антонио пичва 12 предложения, повечето от които решени в жълто и червено, което не е учудващо, доколкото двата цвята се срещат в гербовете на средновековните иберийски кралства Кастилия и Леон и Арагонската корона, и Карлос избира този вариант, който по-късно ще се превърне в държавен. През годините се променя само герба, с изключение на периода на Втората република от 1931 до 1939 г., когато Испания е представена от по-традиционен трикольор в червено, жълто и... хм, лилаво. Актуалният флаг е дефиниран с конституцията от 1978 г. - жълтата ивица е точно 2 пъти по-широка от червените, височината на герба е 2/5 от общата и е центриран на половината от височината, измерена отдясно, т.е. попада изцяло в лявата половина на правоъгълника.

Украйна

Всеки украинец би могъл с гордост да ти разкаже за единствения в света държавен флаг, изобразяващ гледка от природата на страната - ясното синьо небе над златни поля (единствен държавен, защото други такива има бол). Това е така само донякъде. Подобно на повечето национални флагове в Европа и този на Украйна се появява през първата половина на 19-и век, по-точно в Лвов, тогава в Австро-Унгария, по време на самата Пролет на народите през 1848 г., а двата цвята са познати от герба на Рутения, на самия Лвов и от бойните знамена на казашките хетмани. Интересно е, че дълго време паралелно съществува вариант с жълтото отгоре и синьото отдолу, символизиращи съответно водите на Днепър и кубетата на православните църкви. Преди обявяването на независимостта на 24 август 1991 г. флагът е за кратко държавен и по време на гражданската война, обхванала Русия след Октомврийската революция, докато през 1920 г. Украйна е абсорбирана в Съветска Русия, по-късно СССР (макар Сталин да урежда УССР за пълноправен член на ООН от самото му основаване), и за още по-кратко, по-точно 1 ден, на непризнатата Карпатска Украйна през 1939 г.

Белингам

Белингам е градче в щата Вашингтон, във възможно най-северозападното кьоше на САЩ, а отскоро, както е модерно, и собственик на чисто нов общински флаг. Флагът започва като личен проект на Брадли Локхарт в началото на 2016 г., но скоро се сдобива с такава популярност, че през април миналата година общинският съвет го приема за официален. На пръв поглед дизайнът на Брадли радва, на втори и трети - също, но въпреки претенциите за каноничност, успява да счупи правилата, подобно на пеорийския. Четирите ивици в два нюанса на зеления цвят означават четирите селища, които през 1890 г. се обединяват, или са по-скоро закупени и обединени (сложно е), в съвеременния град - Уотком, Феърхейвън, Белингам и Сейхоум. Уотком, което на езика на нуксак ще рече шумни води, е и името на реката, която е изобразена с трите вълнообразни ивици в синия полукръг, символизиращ залива Белингам, около който пък се намира едноименният град. Двете звездички отгоре и отдолу са за гореспоменатите нуксак и още един индиански народ от региона - лъми.

Полша

Бялото и червеното са утвърдени като национални цветове по време на неуспешното Ноемврийско въстание от 1830-31 г. През предходния век в кокардите на полските патриоти тук-там се появява и синьото. Червеното и бялото обаче могат да се проследят чак до гербовете и знамената на средновековните полски крале и герба на Жечпосполита. Националният флаг придобива настоящия си вид официално през 1919 г., когато най-накрая е възстановена полската държавност.

Южни националисти

Да поиграем на една игра, драги читателю - нека потърсим трите двете поне една разлика между американските нацисти и ислямистите. И дори не говорим за пасторът, прозовал към свещена война срещу Северна Корея, а за символи. Флагът на Южната националискта мрежа е сравнително нов - от 2013 г., но вече се радва на популярност сред белите супремасисти - например при размириците по време на наци шествието в Шарлътсвил. Да видим какво означава - Андреевският кръст бил чисто европейски знак (Ямайка и Русия си умират от смях), червеното и синьото са низвергнати, защото кой би искал омразните френски принципи на братство, равенство и свобода, нищо, че тези цветове са американски още отпреди Великата френска революция, а вдъховението идвало от храбрия Тевтонски орден (тук вече имаме игра, защото тевтонците основно са "покръствали" разни балтийнски народи, изтребвайки ги до крак). Абе смешно, смешно, колко да е смешно.

Ислямистки флагове

Явно се шири (не бих казал цари, защото не е вярно) някаква заблуда относно символите на разните ислямистки партии, организации и прочее. Следва кратичка селекция флагове, която, разбира се, по никакъв начин не ендорсва, камо ли разбира, която и да е от тях.

Ал Кайда.

Талибаните.

ИДИЛ, базиран, подобно на много други, на черното знаме на Мохамед.

Ал-Шабаб.

Хамас.

Джабхат ан-Нусра.

Боко Харам.

Хайде стига, че взе да става скучно, а и шефът ти те гледа подозрително отзад.

Пеория

Пеория е град(че?) в Аризона, на практика известен с нищо, но пък от тази пролет част от вълната подобрения на общински флагове в САЩ, които да заместят старите, най-често състоящи се от герба/печата на града върху едноцветен фон. В процеса пеорчани подхождат правилно и се позовават на петте правила за добър дизайн на Тед Кей от Северноамериканското вексилологическо дружество - просто, смислено, оригинално, с до 2-3 цвята и без думи и печати. Резултатът обаче би бил отличен хедър на сайт, брошура или фейсбук страничка, или дори десен за кецки, но някак успява да не бъде флаг. Ръждивото червено на хълмовете около града, синьото на небето и езерото Плезънт (което е всъщност язовир, ама айде), звездичките за миналото, настоящето и бъдещето, за смелостта, силата и гордостта... всичко звучи чудесно. Но за чий са преплитащите се "полупрозрачни" ивици, които създават 5 нюанса само на синьото, плюс три на червеното? Жалко, пропуснат шанс.

Сетумаа

Сету е етническа група, наброяваща около 15 хиляди души, живеещи предимно в югоизточна Естония и Печорския район на Русия, около бреговете на Чудско-Псковскотото езеро. Езерото впрочем се нарича Пейпси на естонски, а името му на руски идва от чудь, както славяните са наричали предците на съвременните естонци в миналото. Сетумаа не е административно обособен регион от нито една от страните на границата, но има един от най-впечатляващите истински флагове, на които съм попадал - комбинация от Скандинавски кръст (с който Естония, подобно на останалите балтийски републики се разминава по различни причини) и характерни фолклорни шевици в червено, синьо, бяло и златно, подобно на близката Беларус.

Пакистан

Флагът на Пакистан е създаден от Сайед Амир уд дин Кедваи и се основава на флага на Всеиндийската мюсюлманска лига - политическо движение, което агитира за разделянето на мюсюлманските и индуистки общности на Индийския субконтинент, преди британците да го напуснат. Както се и случва след Втората Световна война, при това ужасно нескопосано и кърваво. Флагът на Всеиндийската мюсюлманска лига, от своя страна, е повлиян от знамената на Могулската империя и Делхийския султанат - две от големите мюсюлмански държави във вътрешността на полуострова от преди идването на британците, които са зелени, и на Османската империя, откъдето е зает полумесеца със звезда. Зеленото символизира исляма в цяла Индия и във флага на Ганди от 20-те години.

Зеленото в знамето на Пакистан е специален по-тъмен отенък, бялата ивица отляво пък се предполага, че символизира другите религиозни общности. Използва се както в Западен, така и в Източен Пакистан, преди последният да се отдели и да приеме името Бангладеш след поредните кръвопролития през 70-те.

Папуа Нова Гвинея

Папуа Нова Гвинея заема източната половина на остров Нова Гвинея - западната е част от Индонезия. Името Нова Гвинея е даденo през 16-и век от испанския мореплавател Иниго Ортис де Ретес, който оприличава местните на населението на африканската Гвинея (да не се бърка с Гвиана и Гамбия). В началото на 20-и век северната част се контролира от Германската новогвинейска компания, а южната - от британците, които през 1905 г. прехвърлят администрацията на Австралия, а територията е кръстена с името Папуа. През 1949 г. Папуа Нова Гвинея получава широка автономия, а от 1975 г. е независима държава. Освен всичко това е мястото с най-богата и непроучена дива природа и дом на народности, говорещи на над 800 различни езика. Всичко това някак е отразено в националния флаг, създаден през 1971 г. от 15-годишната тогава ученичка Сюзан Карике, която за съжаление почина по-рано тази година. Червеното и черното хем присъстват в знамето на Германската империя, хем са традиционни цветове за местните племена, а Южният кръст се среща в редица флагове от региона, включително австралийският. Силуетът в горния десен ъгъл пък е на Рагиановата райска птица - красив и зрелищен представител на фауната на острова.

Съри

Съри е графство в южна Англия, на югозапад от Лондон, чието разрастване през последните години всъщност прогресивно отчупва парчета от Съри (например Уимбълдън, като едноименния футболен клуб продължава да играе в цветовете на Съри, а горното знаме често се развява от феновете на трибуните), до такава степен, че централата на областната администрация се намира в Кингстън, който от 1965 г. е в Голям Лондон.

Флагът произлиза от личния герб на Уилям де Уорън, първи ърл на Съри от 1088 г. Макар да става дума за един от най-старите гербове в историята, знамето не става официално чак до 2014 г., много след като другите графства са се сдобили с такива.

Хундертвасер кору

Преди малко повече от година новозеландците осраха, без извинение, иначе чудесната инициатива за избор на нов национален флаг, който да замести скучния, колониален, объркван с австралийския, по нищо новозеландски син флаг с Юниън Джак и Южния кръст. Вместо да заложат на някой от уникалните си символи, шортлистът беше запълнен с конформистки и безидейни предложения, от които беше избрано най-конформисткото и безидейно, което загуби и от старото знаме на окончателния референдум. Глупаво и безсмислено, пълен провал. Един от дизайните обаче отпадна по независещи от организаторите причини.

През 1983 г., австрийският художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер, известен с причудливите си сгради и прогресивни идеи, създава флаг и го предлага на новозеландското правителство като алтернативен национален. Няколко години преди това Хундертвасер е придобил земя в Бей ъф Айлъндс на Северния остров, където прекарва повечето време в последните си години и където е погребан след смъртта си през 2000 г. В основата на флага е кору - спираловиден елемент, използван често в маорското изкуство, които произлиза от разгръщащото се листенце на сребърната папрат, национално растение на страната, и символизира новия живот, силата, безкрайния цикъл на природата. Другата, бяла спирала пък означава Аотеароа - маорското название на страната, което се превежда приблизително като "земята на дългия бял облак". Черното пък се възприема като национален цвят, както от маорите, така и от всички новозеландци - националният отбор по ръгби, може би най-обединяващата и разпознаваема институция в страната, играе изцяло в черно и е известен като All Blacks (дори да не гледаш ръгби, все си попадал на някоя хака в тяхно изпълнение). Впрочем, предложението на Хундертвасер е придружено с цял манифест, можеш да си прочетеш всичко там.

През 2015 г. Томас Котъл предлага съвременна, опростена версия на хундертвасеровото кору, но Фондация Хундертвасер предявява претенции за авторските права и предложението е оттеглено. Вероятно юридически издържано и логично, но в немалка степен благодарение на това днес Нова Зеландия няма кору флаг, дано си доволна, фондацийо.

Пернамбуко

Пернамбуко е щат в североизточната част на Бразилия със столица Ресифе. Ако името ти звучи донякъде познато, бих предположил, че е от прякора на Жуниньо Пернамбукано, един от най-фините изпълнители на свободни удари в близкото минало на футбола. През 1917 г. в Пернамбуко и съседните щати Параиба и Сеара избухва бунт, предизвикан в една или друга степен от некадърното управление на Жуау IV, преместил двора си в Рио де Жанейро след завладяването на Португалия по време на Наполоеоновите войни. Бунтът е потушен сравнително бързо от кралските сили, но 100 години по-късно флагът му е избран за официален на щата.

А флагът е брилянтен. Синьото символизира небето, бялото - бразилската нация. Звездата е Мю от съзвездието Скорпион (това е и единствената промяна спрямо въстаническото знаме, където звездите са три), трицветната дъга обявява настъпването на нова ера, слънцето е бъдещето като цяло, а кръстът - религията.

България

Горда Стара планина, дойде ред и на родния трибагреник. Без съмнение формата му е повлияна от руския флаг, макар да не са приети панславянските цветове, както е модерно тогава. Вместо синьото в трикольора се появява зелено, което се среща често в разни хайдушки и бунтовнически байраци от средата на 19-и век. За първообраз се счита знамето изработено от Стилияна Параскевова и баща й Иван и предадено на българските опълченци в Браила през 1877 г. Не е съвсем сигурно обаче, че именно него има предвид Никола Михайловски, когато повдига въпроса за "националните бои" по време на Учредителното събрание на свободна България 2 години по-късно.

Според Конституцията знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу, Законът за Държавния печат и Националното знаме на Република България уточнява, че формата е правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5 (Германия е единствената друга европейска държава с тази пропорция), като при вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини, а цветовете са бял - със степен на белота не по-малка от 80%, зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил и червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил. Каквото и да ти разправят или си чел, отделните цветове нямат придадено значение. И още един мит - обръщането на знамето с червената ивица отгоре не означава, нито изобщо има някакво отношение към състоянието на война (впрочем, съществува само една държава в света, където това е така).

По принцип, поставянето на зелено до червено, подобно на синьото, предизвиква едно неприятно блийдване между двата цвята. Не знам точно как и кога официалното установяване на точно този нюанс на зеленото - по-блед и синкав, а не ярък и тревист, както нерядко погрешка се представя, прави флагът по-интересен и поне за мен по-красив.

Чикита

Коректното заглавие за този постинг би било Голямата бяла флота, но Чикита е далеч по-кликабъл, ще прощаваш. През 1885 г. бостънският търговец на плодове Андрю Престън и капитан Лоренцо Дау Бейкър основават компанията, която ще се превърне в Юнайтед Фрут и по-късно Чикита. Няколко години след това Престън и Бейкър се споразумяват с Майнър Кийт да изнасят за САЩ бананите, засадени от него покрай строежа на железницата в Коста Рика. Това е кратката, без-всякакви-войни-и-преврати история за създаването на Чикита и как един слабо познат до края на 19-и век плод като банана се превръща в глобална индустрия. През 1907 г. американският президент Теди Рузвелт изпраща флотилия от 16 бойни кораба, боядисани в мирновременното бяло на нещо като световно турне, което продължава 2 години и по време на което флотилията получава името Голямата бяла флота. По онова време търговските кораби на Бейкър са боядисани също в бяло, което помага плодовете да бъдат транспортирани при по-ниски температури и да стигнат до крайната си цел без да се развалят, а името от флотилията на Рузвелт се пренася върху банановите кораби на Юнайтед Фрут. През 1990 г. търговският и карго бизнес се разделят, като последният приема официално названието Great White Fleet, а морския флаг на компанията, използван още от самото й създаване, влиза в логото (виж и случая на P&O). Самият флаг, макар да включва традиционните за транспортни компании ромбчета, триъгълници и опашки, е малко труден за описване, но и няма нужда - вижда си се горе.

Африка

От частното към общото. Няколко пъти в блога вече съм споменавал за панафриканските цветове - зелено, жълто, червено и черно. Те произлизат от знамената на първата независима африканска държава Етиопия и на Световната асоциация за подобряване на положението на негрите и лига на африканските общности (UNIA).

Може да ти прозвучи странно, но първите пориви на Африканския национализъм са инициирани от наследниците на робите в САЩ и Карибите в началото на 20-и век, докато племената в Африка все още узряват за идеята - деколонизацията на континента се случва едва през 50-те и 60-те години. Африканския национализъм е различно явление от Панафриканизма, който се появява по-късно и чиито цели са сътрудничество между вече независимите държави в Субсахарска Африка, но и двете движения споделят общи символи. UNIA е една от тези ранни организации, създадена през 1914 г. от ямаеца Маркъс Гарви в Охайо. Една песничка, популярна в началото на века, вбесява Гарви - Всяка раса си има флаг освен чернилките (думичката е coon - обиден термин, невероятно популярен по онова време), и през 1920 г. е създаден панафриканския флаг - червено за пролятата кръв, черно за тъмнокожите хора по целия свят и зелено за природните богатства на Африка.

Латвия

Според легенда, разказана от в средновековната немската Ливонска римувана хроника, по време на битка през 1279 г. вождът на латгалите от Цесис бил смъртно ранен и увит в бяло платнище. Платнището попило кръвта му навсякъде, с изключение на ивицата под тялото му, която останала бяла. Легендата напомня доста на тази за произхода на австрийския флаг. Разликата е в пропорциите на ивиците (2:1:2) и по-тъмното, почти кафяво червено на латвийския, понякога наричано латвийско червено. Легендата за знамето е преоткрита към края на 19-и век, а през 1917 г. е изработен съвременният му вариант. Подобно на литовския, по време на съветската окупация публичното излагане на флага е забранена, чак до 1990 г., когато се завръща като национален на възстановената държава.

Рораима

Рораима е съвсем истинска, честна дума! Съвсем истинска е и червената черта през флага отгоре, ще разбереш защо.

На местния пемонски език Ророй ма ще рече Голямото синьо-зелено и е името на планината, която се издига на мястото, където се събират границите на Венецуела, Бразилия и Гвиана. Щатът Рораима е един от най-рядко населените в Бразилия, а столицата Боа Виста е единственият град с население над 100 хиляди души. Флагът е приет през 1996 г. и, подобно на националния, има пропорция от 7:10. Трите диагонални ивици - синя, бяла и зелена - символизират съответно небето и чистия въздух, мира и джунглите и саваните, златната звезда е за полезните изкопаеми, но и за Делта от Голямо куче, с която Рораима е представена и върху държавния флаг, а червената черта означава Екватора и мястото, където той пресича територията на щата.

Буранда

Буранда, преди това Британска екваториална Африка, е малка, зле управлявана диктатура, ако може да се съди по определението TPLAC, дадено й от британския политик Джим Хакър. Хакър е един от главните герои в малко познатия тук, но култов сатиричен сериал Да, господин министър и продължението му Да, господин премиер, обясняващи горе-долу най-реалистично как се прави политика на Острова. Буранда, или по-скоро президентът й, се появява за малко в епизода Официалното посещение, а флагът й е извън панафриканското клише, но и малко мързеливо от страна на продукцията, ама Би Би Си.

Замунда

Вероятно си забравил, че освен име на най-големия торент тракър в България, Замунда е и държава. Вярно - измислена, но, оказва се, със знаме. Замунда е славната африканска родина на принц Аким, акостирал в САЩ в търсене на истинската любов, от легендарната комедия с Еди Мърфи Пристигане в Америка, за чието продължение 20 години по-късно упорито се говори. Флагът на кралството е подобаващо решен в панафрикански цветове и изобразява разгневен лъв, който храбро разкъсва самото слънце. Трудно мога да си представя по-подходящ национален символ от този.