Източноиндийска компания

Британската източноиндийска компания е една от многото, но вероятно най-богатата колониална търговска компания. Получава кралска харта с право на монопол върху търговията с Индия от кралица Елизабет на 31 декември 1600 г. Акционери в компанията са търговци и благородници, а държавата няма пряк контрол върху дейността й. Постепенно се превръща в квазиправителствена организация със собствени армии, която администрира британските територии в Индия, преди да бъде разформирована през 1874 г. Сред по-мътните от делата й са военните кампании срещу местните и търговията с опиум.

Към средата на 17. век компанията започва да използва флаг с кръста на Свети Джордж в кантон в горния ляв ъгъл и червени и бели хоризонтални ивици. Броят на ивиците варира, но в крайна сметка се установява на 13 - защо точно толкова не е ясно, но със сигурност няма връзка с флага на САЩ (за него - някой друг път в бъдещето). Малко по-късно Свети Джордж е надлежно заменен с Юниън Джак. В някои случаи се е развявал и флаг с добавена една вертикална ивица.

Тану Тува

През историята си Тува е била част от различни държави, най-често свързани със съседна Монголия. През 1911 г. руския цар Николай II откъсва територията от Китай първоначално като независимата Урянхайска република, която след няколко годинки анексира. Октомврийската революция и последвалата гражданска война дава шанс на местните отново да потърсят независимост и го правят през 1921 г. с помощта на болшевиките. Под ръководството на Дондук Куулар Тану Тува (първата част от името идва от планината Тану-ола) се развива като комунистическа и будистка държава. В периода между двете войни обаче е призната само от Съветския съюз и Монголия. Куулар се опитва да ограничи руското влияние и става жертва на преврат през 1929 г., а през 1944 г. републиката се присъединява към СССР.

Флагът на Тану Тува има няколко версии, като горната е като че ли най-представителна. Гербът е представлява странна комбинация - изобразени са конник и слънце, които се срещат и в герба на Монголия, карта на републиката, зелен сърп, очевидно символизиращ комунизма, и името на тувански на латиница, разположени върху форма, с която стилизирано се изобразява цвета на японската слива, национално цвете на Китай (и използвана върху спортните флагове на Тайван). Подобен герб, но леко опростен е приет през 1992 г. от настоящата Република Тува, част от Руската федерация.

Португалия

Свикнали сме да мислим, че партийно и идеологически наложени национални флагове може да има само в диктатури от Третия свят. И грешим.

Националният флаг на Португалия е избран от нарочна комисия, съставена от художника Колумбану Бордалу Пинейру, журналиста Жоау Шагаш, писателя Абел Ботелю и революционерите Ладислау Перейра и Афонсу Паля, през 1911 г. Преди избора се води виртуална война за дизайна, но комисията чисто и просто формализира наложеното от организиралата на 5 октомври предходната година преврат Републиканска партия предложение. Цветовете червено и зелено не са традиционни за Португалия и не означават нищо - това са цветовете на знамената, развявани от привържениците на републиканците при революцията.

По-интересни са разместения баланс на цветните полета и композицията с герба, които правят португалския флаг уникален и запомнящ се. Малките сини щитове се асоциират с подвизите на Афонсу Енрикеш (бъдещият крал Афонсу I) по време на Реконкистата и Чудото от Оурике (1139 г.) - щитовете отбелязват петте убити от Афонсу мавърски крале, а петте сребърни безанта във всеки от тях - петте рани на Иисус на кръста; общият брой на безантите пък съответстват на тридесетте сребърника, платени на Юда. Афонсу I пръв разполага щитовете върху бял флаг със син кръст, макар броя на безантите в тях тогава да е бил по-голям. В червения бордюр са изобразени 7 замъка, символизиращи седемте мавърски крепости, завладени от Афонсу III при конкистата на Алгарве през 1248 г. (за да могат днес розови англичани да се пекат на местните плажове без страх от ислямски терористи). През следващите векове държавният флаг е бял с герба с корона, която варира при различните крале. През 1830 г. либералите, подкрепящи кралица Мария II, издигат знаме, разделено вертикално през средата - синьо отляво и бяло отдясно. Паралелно се използва и военноморска версия, при която синьото заема само 1/3, а бялото - 2/3 от дължината и която поради някаква причина се установява и по-късно е пренесена като 2/5 срещу 3/5 в републиканския флаг. Жълтата конструкция зад герба пък е армилярна сфера - навигационен уред, използван от мореплавателите при Великите географски открития през Мануелитската епоха.

Абе, красиво се е получило. Макар и да е сбъркано.

Тук има снимчици от Лисабон, а тук - повече за покойното португалско ескудо.

Еврейска автономна област

Дори в ултра консервативна хомофобска Русия има едно място, където можеш да развееш флаг с цветовете на дъгата безнаказано. И това място се нарича Еврейска автономна област. И ако това не ти е достатъчно куриозно - въпросната област се намира по-близо до Пекин и Токио, отколкото Москва или Йерусалим. Заинтригува ли се?

В края на 20-те години на Сталин му хрумва, че може да засели "трудещите се" евреи в Далекоизточния край и след няколко години Еврейската автономна област е факт. Идеята не е чак толкова лоша - евреите в Съветска Русия (най-вече Украйна и Беларус) не са особено обичани и са обект на постоянни погроми. Въпреки пропагандата, която докарва дори хора от други страни, еврейските училища и развитието на еврейската култура, трудностите са повече, разочарованието от условията (виж пак, моля те, за кое място говорим) надделява и проектът съвсем залинява след сталинските чистки в края на 30-те и 40-те. В момента едва 0.2% от 170-хилядното население са евреи. Статутът на областта, единствената "автономна" в Руската федерация, също е мъгляв.

Столицата се казва Биробиджан (кръстена на реките Бира и Биджан, притоци на Амур) и през нея минава Транссибирска магистрала, която всъщност е железопътна линия, свързваща Москва с Далечния изток - Тихоокеанското крайбрежие, Китай, Северна Корея.

Флагът е приет през 1996 г., като наистина изобразява дъга. Броят на цветовете - седем - съответства на броя на свещите на менората и на Ноевите закони. Гербът е не по-малко интересен, защото изобразява сибирски тигър, очевидно най-внушителният представител на фауната в областта.

Въобще, сред флаговете на съставните на Руската федерация има немалко странни и любопитни екземпляри, ще има с какво да те занимавам нататък.

Бордурия и Силдавия

Бордурия и Силдавия са фикционални държави, измислени от великия белгийски автор на комикси Ерже, в които частично с развива действието в историите от поредицата за Тинтин Скиптърът на Отокар, Аферата Калкулус, Към Луната, Тинтин и пикарос и анимацията Тинтин и езерото на акулите.

Точното разположение на Бордурия и Силдавия не е ясно, но със сигурност са в Източна Европа - според една от версиите Бордурия обхваща южна България и западна Сърбия, а Силдавия - Македoния, Албания и Черна гора; според друга, застъпена в скорошния филм на Стивън Спилбърг, Бордурия е голяма част от Румъния и източна Унгария, а Силдавия - остатъка от Унгария и Словакия.

Силдавия е монархия, управлявана от крал Мускар XII. Столицата Клов се намира на мястото, където река Молтус се влива в река Владир. Силдавският език напомня славянски и използва паралелно кирилица и латиница, а мотото на кралството е "Eih bennek, eih blavek!", демек "Който пипа, се обожда". В миналото е била завладявана (и освобождавана) от турците и Бордурия, която продължава да има мераци към съседите си. Силдавците хапват палачинки, наденички, пият минерална вода, националният танц се казва блущика, а националното езеро е Полисхоф, в превод езерото на акулите. Знамето е жълто с хералдически пеликан.

Бордурия е другата страна на монетата - фашистка тоталитарна диктатура, управлявана от наподобяващия Сталин маршал Курви-Таш и под сковаващия контрол на тайната полиция ZEP. Езикът е от германската езикова група, а столица е Шоход. Мустакът върху следвоенния флаг на Бордурия е вдъхновен от лицевото окосмяване или на великия лидер или пък на друг преди него или пък на който и да е от населението. Отдолу е знамето отпреди войната.